Капитал Daily

Парламентът одобри военни мегапоръчки за над 2 млрд. лв. След като десетилетия отлагаше плавното модернизиране на военната авиация и флота, сега в рамките на идните 7 години държавата ще похарчи рекордно голяма сума - 2.312 млрд. лв. В четвъртък плановете на кабинета за покупката на една ескадрила бойни самолети и два многоцелеви кораба получиха финалното одобрение на Народното събрание. Депутатите с голямо мнозинство дадоха мандат на военния министър Николай Ненчев за започване на преговори за сделките. Закупуването на нови изтребители бе одобрено от 123 от 156 депутати, а "за" покупката на новото въоръжение за флота бяха 111 от 143-ма народни представители. Стартът на процедурите бе подкрепен от всички присъстващи депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. От БСП бяха против, както и от "Атака".

Подкрепата на парламента е принципна, като конкретните проекти вероятно ще трябва да получат отделно одобрението на депутатите. Министерството тепърва ще избира между няколко варианта за изтребителите, предстоят и преговори с потенциални доставчици и подписване на конкретните договори.

Разчетите на Министерството на отбраната са да бъдат купени общо 8-9 изтребителя и съответната инфраструктура и оборудване, като за тях са предвидени над 1.5 млрд. лева. Около 800 млн. лева ще са нужни и за корабите. Парите ще се осигурят чрез гарантирани от държавата заеми, които ще се връщат от бюджета, т.е. от данъкоплатците.

Как ще се плаща

"Цялата сума е разпределена до 2022 г., за да бъде намалена тежестта върху бюджета", каза финансовият министър Владислав Горанов по време на изслушването в бюджетната комисия преди седмица. Одобрението от парламента е задължително, тъй като инвестиционната програма излиза от рамките на един бюджет.

Основната част от разходите са разпределени в последните години, като според Горанов причината е да се доближи времето на доставката на машините с момента на основните плащания. Разходите до 2019 г. вече са разчетени в средносрочната бюджетна прогноза на правителството. През тази и следващите три години бюджетът ще трябва да плати общо около 1.16 млрд. лв. за кораби и самолети. "Успели сме да ги вмъкнем тези разходи, без да бъдат засегнати значително други разходи по бюджета. Това се получава благодарение на номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), което дава възможност и за повече разходи", коментира министърът. Най-много - 1.13 млрд. лв., ще бъдат дадени през 2020 и 2021 г., а за последната година са предвидени най-малко средства - 30 млн. лв.

"Извели сме като ангажимент увеличаването на дела на разходите за отбрана и модернизирането на армията. Най-малко аз ще започна да защитавам тези проекти от финансова гледна точка. Но, изглежда, има необходимост и заради това правителството е преценило, че са целесъобразни", каза Горанов. По неговите думи това са максималните възможности на бюджета.

Пари и интереси

Високата сума по сделките бе една от основните теми на дискусията преди гласуването в парламента, продължило близо пет часа. Дебатът започна с изказване на независимия Велизар Енчев, който се обяви за удължаване на ресурса на сегашните самолети и кораби. "Коя държава се отказва от самолет с ресурс за още 14 години. Или много богата, или много корумпирана, защото от новите може да се вземе комисиона, а от удължаването на ресурса не може да се вземе", каза Енчев. Той повтори и слуха, че от проекта за корабите за флота ще се облагодетелства бизнесменът Кирил Домусчиев, като негови фирми ще ги изградят и оборудват. Домусчиев за момента няма такъв бизнес.

В отговор Валентин Радев от ГЕРБ обяви, че има девет причини да не се удължава ресурсът на изтребителите МиГ-29. Според него тяхната поддръжка в следващите 14 години ще струва 1.6 млрд. лева, докато за новите ще са нужни 1.5 млрд. лв. Борис Станимиров от Реформаторския блок пък посочи, че новите кораби ще служат на флота 30-40 години. Освен това всички разглеждани като потенциални нови бойни самолети имали ресурс от 2000 часа работа на двигателите преди ремонт, докато при сегашните МиГ-29 той е 350 часа.

Независимият депутат Георги Кадиев обяви, че е очаквал по-убедителни отговори. "Главният въпрос е това ли е най-важното за армията при незаетите щатове, липсата на мотивация и замразяването на заплатите. Освен това можем ли да си позволим годишен разход от 500 - 600 млн. лева. Това е допълнителен дефицит от 0.8%", каза той. Според него се споменават само разходите за придобиване, които са около 20% от всички по един нов самолет например. "А въоръжението, ремонтите, обучението. Да не стане като с хеликоптерите", отбеляза Кадиев. В отговор Нено Влайков от ГЕРБ обяви, че и двата проекта са съгласувани с МФ, освен това при разчетите 50% от коментираните суми са за придобиването, а другата половина са за всички останали разходи.

Атанас Зафиров от БСП обяви, че това управление продава илюзия, че "бедна България е в състояние да купи нови самолети и кораби за милиарди". Зафиров смята също, че няма разчети откъде ще дойдат парите. Той посочи, че освен 500 - 600 милиона на година по договорите за самолетите и корабите за армията ще са нужни още допълнително 150 млн. лева годишно за социалните разходи, предвидени в подготвяния нов закон за отбраната и въоръжените сили. И се зачуди защо не се предлага и максималното разсрочване за 10-15 години, каквато според него е световната практика, а се планира проектите да бъдат изплатени за 5-6 години.

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов все пак каза, че ще подкрепи предложенията, въпреки че парламентарната група на БСП ще е против. "Ще ги подкрепя, защото даваме зелена светлина на разговорите, а бъдещите параметри ще се одобряват допълнително от парламента. Това е толкова закъсняло решение, че за изпълнение на всички планове за модернизация са нужни над 5 млрд. лева", каза Найденов.

Изказа се и бившият началник на Генералния щаб на армията, а сега депутат от АБВ Михо Михов, който посочи, че парите не са най-важното в случая, защото те няма да се вадят и плащат сега. Той посочи, че е публична тайна, че в момента няма техника за всички формирования на армията, които обещаваме на НАТО, че са готови за бойни действия при нужда. "През септември миналата година НАТО в нашите двустранни разговори заяви, че България е консуматор, а не генератор на сигурност", припомни Михов.

Военните проекти

Военното министерство разглежда три възможни варианта за придобиване на нов тип изтребител - шведските нови машини "Грипен", "Еврофайтер" и Ф-16 - втора ръка от Португалия. Според експертизата на военните обаче експлоатацията на изтребителите "Еврофайтер" е по-скъпа и България много трудно може да си позволи подобен самолет. Тъй че изборът ще е по-скоро между шведските "Грипен" и Ф-16 - втора ръка от Португалия.

Неотдавна пък правителството изненадващо обяви, че вместо да бъдат модернизирани приоритетно трите белгийски фрегати, какъвто беше планът, ще бъдат купени два нови патрулни кораба. Плановете на кабинета са корабите да бъдат построени от българска фирма. Според проекта договорът ще е разделен на три модула. Първият ще струва над 500 млн. лева и включва готов базов вариант за корабите. В следващите модули те ще се дооборудват и въоръжат.

Военните имат и трети проект - за над 230 бойни и спомагателни бронирани машини за около 1 млрд. лева, но той още не е внесен в правителството.

Бизнесът ще субсидира с по-малко цената на тока за бита. За последната година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) успя да стабилизира енергийния сектор, но колкото и да се стараеше да задържа цените на електроенергията, неизбежното дойде - в номинално изражение те се завърнаха на нивата си от края на 2012 г. Тогава високите зимни сметки доведоха до масови протести, заради които в крайна сметка първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка.

Сега заради плавното им повишение в продължение на три години ефектът естествено няма да е същият. Но от упоритите обяснения на членовете на КЕВР, че няма съществена промяна, все пак личат притеснения.

Докладът с новите цени за регулирания пазар, които се определят от комисията, беше изготвен в края на май и все още не е окончателно утвърден. В четвъртък той беше обсъден заедно с представители на сектора на открито заседание в комисията.

Новият ценови модел

В новия ценови модел има три сериозни изменения. Както е видно, електроснабдителните предприятия (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про") вече ще реализират много по-малка загуба от продажбата си на битови клиенти. Тази загуба им е наложена от регулатора, за да може домакинствата да плащат по-ниски цени. Тя обаче се компенсира от по-високите цени при продажбите на бизнеса, който все още не е излязъл на свободния пазар. Това е така нареченото крос субсидиране. Причината за промяната (освен че е правилна) се дължи и на факта, че все по-малко предприятия остават на регулирани цени и загубите на електроснабдителните предприятия нарастваха значително. Крос субсидирането се премахва напълно за "Енерго-про", в голяма степен за ЧЕЗ и в по-малка за ЕВН, коментира председателят на регулатора Иван Иванов. Пламен Стефанов от "Енерго-про" определи тази промяна като положителна, въпреки че заявленията на дружеството за увеличение на цените не бяха приети. От ЕВН отново поискаха да бъде променен изцяло моделът и НЕК да има две отделни цени за битови и за стопански потребители. Според представители на сектора обаче това няма да реши проблема, а ще прехвърли крос субсидирането в държавната компания.

Снабдителните дружества обаче тази година няма да получат максимално възможната надбавка от 3% върху покупните цени на електроенергията, което означава, че ще трябва да се справят с доста по-ниски оперативни разходи.

Следващата промяна е, че за втора поредна година се увеличават средствата, предвидени за електроразпределителните компании (ЕРП), които от 2010 г. насам бяха с най-орязани разходи, за да се задържа сметката за тока.

В същото време цената за технологични разходи, на която ЕРП купуват от АЕЦ "Козлодуй", ще бъде увеличена от 30 на 36.50 лв. за мегавата час, което е добре за последната, която ще продава тези количества отново на загуба, но поне на малко по-висока цена.

Недоволството на НЕК

Намалението на цените на бизнеса и лекото покачване на тези за бита реално са възможни заради намалението с 8% на цената, по която НЕК ще продава на трите снабдителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". Според изпълнителния директор на компанията Петър Илиев това ще донесе на компанията загуба от 400 млн. лв. за година. Това обаче едва ли е вярно, като се има предвид, че тази година на НЕК ще бъдат компенсирани с 90 млн. лв. повече средствата от енергийния фонд заради скъпата енергия, която дружеството е длъжно да купува. Освен това са предвидени и 102 млн. лв. за компенсиране на отстъпката, която индустрията трябва да получи в цената на тока.

Илиев все пак изтъкна пред КЕВР как на компанията не са възстановени все още 1.332 млрд. лв. от предишни ценови решения и поиска енергията от ВЕЦ-овете на НЕК да се реализира изцяло на свободен пазар, а не на регулирания.

Ако се чудите защо сметката ви ще нарасне само с 3% (за битовите потребители) въпреки новите допълнителни разходи, то е, защото още енергийни предприятия ("Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор) бяха принудени да плащат 5% от приходите си в специален фонд, с който се намаляват разходите на НЕК за закупуване на електроенергия. Други спестявания идват от топлофикационните и заводските централи, основно заради по-ниската цена на газа, както и от производителите от ВЕИ, които имат право да работят по-малко време на преференциална цена.

Сега

Държавата се натоварва с гаранции за нови заеми от 1,2 млрд. лв. Негативните ефекти от фалита на КТБ продължават. Вчера бюджетната комисия в парламента одобри даването на държавни гаранции за 1.2 млрд. лева заеми, които ще бъдат отпуснати на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България (ФГВБ). Фондът се изпразни до стотинка, защото се наложи да изплати защитените суми на спестителите в съсипаната банка и дори взе пари назаем от бюджета, за да разплати всичките 3.7 млрд. лева гарантирани депозити. В момента той дължи 1.7 млрд. лева на хазната.

Сега ФГВБ е на път да се натовари с два нови големи кредита по 300 млн. евро - от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За да отпуснат парите, двете институции искат държавна гаранция. От разгледаните вчера от депутатите споразумения с банките става ясно, че ще има гратисни периоди и изплащането на главниците ще започне през 2022 г. и че фондът за влоговете ще може да използва частично новите заеми за връщане на дълга си към бюджета. Очаква се поемането на значителни външни задължения, при това с държавни гаранции, да предизвика остри политически препирни в Народното събрание.

Най-лошото е, че събирането на парите на изпадналата в несъстоятелност КТБ върви изключително бавно и трудно, а според синдиците, разследващата компания "Аликс партнърс" и министъра на финансите Владислав Горанов едва ли ще бъдат върнати повече от 15-20% от заемите и източените средства от КТБ. Това пък означава, че фондът за влоговете ще си възстанови едва неколкостотин милиона лева от всичките 3.7 млрд., които изплати на клиентите на фалиралата банка. ФГВБ се пълни и от вноски, които банките са задължени да правят всяка година, но тези суми не са големи.

Заемните споразумения със Световната банка и ЕБВР предвиждат фондът да бъде захранван поетапно. Двете банки са поставили различни условия. Първата кредитна линия се отпуска с цел "общо укрепване капацитета" на фонда. От нея фондът ще може да използва до 90 млн. евро за увеличаване на резервите си, но за целта трябва да събира от банките определени от Световната банка ежегодни минимални нива за вноските - по 150 милиона за тази и за следващата година. Усвояването на други 60 млн. евро е под условие - ако фондът успее да си върне общо 400 млн. лв. от фалирали банки. 60 млн. евро са обвързани с подобряване на възможностите на фонда да реагира на проблеми в банковия сектор, включително подобрена комуникация с БНБ, 30 млн. евро се отпускат, при условие че фондът вземе заем и от трета страна. Последните 60 млн. евро са обвързани с действия за подобряване на осведомеността на вложителите и готовността за изплащане на гарантирани влогове. Главниците по този заем ще се плащат от 2022 до 2026 г.

Заемът с ЕБВР е с по-проста структура. Той трябва да се усвои на максимум 3 транша и главницата ще се покрива на 4 равни вноски от 2022 до 2025 г. От гаранционното споразумение обаче става ясно, че цялата сума от 300 млн. евро може да бъде използвана, за да се върне предсрочно част от получения от държавата заем от около 1.7 млрд. лв. при кризата с КТБ. Това обаче не може да стане, преди фондът да е запознат с резултатите от течащия преглед на качеството на активите на банките. Едва след като станат ясни те, фондът ще реши дали и колко да връща предсрочно на хазната.

Двете гаранционни споразумения вчера бяха представени от зам.-министъра на финансите Карина Караиванова и породиха серия въпроси от страна на опозицията, които предвещават тежки дебати в пленарната зала.

Отпуснатият от държавата заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в края на 2014 година стана повод Евростат да преразгледа бюджетния дефицит на страната ни, който след корекцията се изстреля от 2.8% на 5.8% от БВП. Това се случи, защото според ЕК Фондът за гарантиране на влоговете трябва да се третира като част от сектор "Държавно управление". От БСП вече възразиха, че фондът ще тегли заеми, за да решава проблеми на банковия сектор, като в същото време би следвало да бъде захранен именно от банките. Тази година минималните премийни вноски, които банките трябва да внесат във фонда, бяха определени на 150.6 млн. лв. По информация на "Капитал" към края на 2015 г. фондът е разполагал с 486 млн. лв.

До 80% от топлоенергията отива на вятъра. Топлофикациите са крайно неефективни. Загубите на енергия достигат до 80%, което носи негативи както за самите тецове, така и за потребителите. Това стана ясно от думите на директора на НЕК Петър Илиев, който участва вчера в открито заседание на енергийния регулатор, на което се обсъждаха новите цени на енергията от 1 юли. За парното и топлата вода се предвижда поевтиняване между 4 и 16%. Токът вероятно ще поевтинее средно с 0.02%. Недоволство от предложенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изразиха всички дружества - и държавни, и частни.

Според топлофикациите комисията редовно занижава разходите им и те остават без средства за поддръжка. "Не можем да признаем едно високоефективно производство на електрическа енергия и в същото време да изхвърляме 80% от топлинната енергия в атмосферата. Насърчаваме загубите, като най-ниският процент е при "Топлофикация-София" - 17%", възмути се Илиев.

Проблемът с неефективното производство на централите не може да бъде решен от години. С промени в Закона за енергетиката от миналата година депутатите решиха НЕК да не изкупува задължително и на високи цени тока от такива производства. За целта тецовете трябваше да монтират уреди, които да доказват, че произведената енергия е високоефективна. И до момента обаче част от тях изтъкват различни причини, за да не спазят изискването, а от министерството не уточняват дали НЕК продължава да изкупува тока им, въпреки че по закон не би трябвало да го прави.

Около 400 милиона лева ще бъдат годишните загуби на НЕК, в случай че КЕВР одобри новите, по-ниски цени на парното. Ако цената на тока остане същата, както се предвижда в последния доклад на регулатора, това ще доведе до пореден дефицит в НЕК за още десетки милиони. В момента електрическата компания не е в добро финансово състояние, заяви Петър Илиев. Само просрочените задължения към партньорите за минали периоди са 47 млн. лв. "Ние сме спонсори на останалите дружества в енергетиката и това няма как да продължава, защото дефицитът не спира да се трупа. И тази констатация щеше да е смешна, ако не беше зле", коментира шефът на компанията.

От орязани разходи се оплака и директорът на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов, който директно заяви, че това "ще постави под съмнение нейната работа и безопасност". Недоволни от предложенията на КЕВР са и от ЕРП-тата. Част от тях - ЕВН и "Енерго -Про", поискаха минимално увеличение на цените от 1 юли, но от ЧЕЗ директно настояха за увеличение от над 20%. Дружествата не коментираха дали новите цени на тока биха ги довели до загуби, но обясниха, че ще ги поставят в затруднена ситуация спрямо изискванията за покриване на ремонтните и инвестиционните им програми. По традиция ЕРП-тата мотивират исканията си за по-високи цени с нуждата от модернизация, а КЕВР определя по-ниски стойности, защото не са направили достатъчно, за да подобрят мрежата и обслужването.

Новите цени на тока ще станат ясни на 30 юни, когато КЕВР ще проведе закрито заседание. Преди това - през следващата седмица, регулаторът ще проведе обществено обсъждане на предложенията.

Казус

През миналата година НЕК е била санкционирана със 17 акта, защото не спазва задължението си за поддържане на нивата на язовирите, където има ВЕЦ-ове, съобщи още директорът на компанията Петър Илиев. Реално това означава, че съоръженията не са били източвани през централите, за да се намали обемът им при високи води. "Ние тази енергия няма къде да я продадем", коментира Илиев.

24 часа

Полиция, НАП и митници проверяват Марешки за ДДС и акцизи. Изненадващи проверки във всички бензиностанции на бизнесмена Веселин Марешки започнаха Икономическа полиция, НАП и Агенция "Митници" в четвъртък.

Нито една от институциите не пожела да потвърди или отрече новината официално. Неофициално обаче бе казано, че има проверка, но без да се уточняват подробности по нея.

Според запознати целта на спецоперацията била да установи произхода на горивата за бензиностанциите, доставните цени, платени ли са ДДС и акциз за тях.

В Икономическа полиция и при данъчните имало сигнали, че част от доставчиците имали данъчни нарушения.

"Извършена бе проверка по моите обекти, което е добре, и аз съм за това да се проверява, за да се установи, че всичко е изрядно - коментира Марешки пред "24 часа".

И добави:" Надявам се, че ще бъдат проверени всички играчи на пазара, за да стане ясно кой плаща и кой не плаща данъци. А ние категорично не сме от тях."

Според източници от полицията съмненията падали върху фирми, които са крайни снабдители на Марешки с горива. Две от тях попадали в списъка на НАП с рискови компании за измами с ДДС. Една от фирмите имала и данъчен склад в Разлог, откъдето идвали горивата за Марешки, въпреки че били купени от "Лукойл Нефтохим Бургас".

Пред "24 часа" бизнесменът категорично отказа да коментира информации с неясен източник, но смятал, че няма повод за подобни съмнения.

15 арестувани в Бургас - разследват опасна банда за рекет и трафик. Невиждана от години операция на специализирани полицейски части шокира жители на Бургас сутринта на 2 юни.

Екипи от маскирани полицаи около 9 ч атакуваха няколко различни точки на града - разклона за кв. "Горно Езерово", кв. "Лазур" и хотел "България" в самия център на Бургас.

Спецчастите действаха буквално на метри от сащисани минувачи, часове наред липсваше официална информация какво точно се случва.

Според източници на "24 часа" показните арести, комбинирани с претърсвания и обиски, са свързани с водено от специализираната прокуратура разследване срещу организирана престъпна група за рекет, отвличания, дрога и други тежки престъпления.

В ранния следобед от МВР потвърдиха, че са задържани 15 души, а в операцията участват служители на Криминална полиция на ОД на МВР, ГДБОП и жандармерията. Операцията се осъществява под надзора на специализираната прокуратура и е насочена към задържане на членове на организирана престъпна група, занимавала се с принуда, нанасяне на телесни повреди, унищожаване и увреждане на имущество, палежи и трафик на хора, става ясно от съобщението.

Според източници на "24 часа" сред задържаните са Петър Биберов-Кюфтето и Николай Мечков. Имената им са свързвани с различни престъпления през годините.

Мечков бе "клиент" на прокуратурата в края на миналото десетилетие. Тогава бе задържан заедно със съратника си Николай Далакманов, а групата им стана известна като бандата с кирките. В този период бе масово разпространено забиването на кирки за отмъщение обикновено в скъпи коли, паркирани на видно място.

Името на Мечков в момента се свързва с охранителната фирма VTA. Нейният офис на метри от сградата на ОД на МВР в Бургас също е бил претърсен. Той се управлява от бивш полицейски шеф от Бургас, който вчера не вдигаше телефона си.

Според свидетели самият Мечков е бил задържан с антуража си в кв. "Лазур" близо до ул. "Константин Величков". Там маскирани полицаи за минути са обезвредили трима със спортно телосложение. След това са ги държали на мушка до пристигане на подкрепление. С полицейски патрулки арестуваните са откарани в ареста.

В обсега на акцията попадна и луксозен джип "Порше Кайен", който е част от автопарка на хотел "България". Колата е атакувана на бул. "Захари Стоянов" в кв. "Меден рудник".

"Поршето се използва за различни услуги, свързани с хотела, включително и за трансфер на клиенти. На 1 юни я предоставихме на Петър Биберов, който е наемател на пералното помещение и фитнеса в хотела", каза пред "24 часа" мениджърът на хотел "България" Георги Мицов. "Полицията поиска достъп до определени места в сградата, съдействали сме с каквото трябва", допълни той.

Проверката на хотела продължи с часове. Според запознати тарашен е един етаж. В сградата обаче освен хотелска част има и офиси.

Според източници от хотела полицаите са арестували и гост, настанен в една от стаите. Твърде възможно е той да е издирван във връзка с друго престъпление.

Патрулка и микробус на МВР дежуряха пред "България" с часове. Около 13,30 ч от задната част, където е входът за пералното, бе изведен самият Биберов с тениска и шорти, който криеше закопчаните си с белезници китки под хавлия.

Минути по-късно трима маскирани изкараха от централния вход друг мъж с покрита глава.

Акцията е подготвяна при строга секретност, реализацията е на база събирана с месеци информация от структурата за борба с организираната престъпност в Бургас, а арестите са извършени от спецзвеното към ОД на МВР.

Имената на Биберов и Мечков за последно се появиха в публичното пространство по време на извънредните избори през 2014 г. Двама криминално проявени в Бургас бяха задържани при операция в навечерието на изборния ден. За акцията не бе съобщено официално нито от МВР, нито от прокуратурата. За тях е имало сигнал, че продават гласове на едро. След като пренощуваха в ареста обаче, Мечков и Биберов се оказаха на свобода и срещу тях не бе повдигнато обвинение най-вероятно заради липса на достатъчно доказателства.

Започналото преди 7 г. разследване за бандата с кирките мина през различни перипетии. След като изкараха година и половина зад решетките, Мечков и Далакманов бяха освободени, тъй като прокуратурата не успя да внесе в срок обвинителен акт. По-късно бандата бе поета от спецпрокуратурата, която внесе обвинителен акт в специализирания съд. По него Николай Мечков е подсъдим, процесът все още не е приключил.

Труд

10 бона заплата за здравна чиновничка. Шефката на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева получила близо 10 000 лв. заплата за месец. В момента премиерът Бойко Борисов се подписва под 4700 лв. месечна заплата, а президентът Росен Плевнелиев получава 5600 лв.

За март Белева е изработила над 100 часа извънреден труд и е начислено възнаграждение от 9795,85 лв., става ясно от фиш за заплатата й, с който „Труд" разполага. Индивидуалната месечна заплата вписана във фиша е 3 700 лв. , към тях са добавени и още 1350 лв. за минал месец. Нанесени са и три графи за извънреден труд - първата за 87,27 часа - 3210 лв., втората за 13,11 часа - 551 лв. и още 984 лв.

При регламентирана 40-часова работна седмица това означава, че чиновничката е била неотменно в министерството по 12 часа на ден. Любопитно е как са начислени 3761 лв. към заплатата на шефката на инспектората за въпросните 100 часа извънреден труд, след като в Закона за държавния служител е записано, че продължителността на извънредния труд за година не може да надвишава 150 часа, а за месец - 30 часа. Там е предвидено за седмица да не се работи повече от 6 часа извънредно.

На въпрос на „Труд" на какво основание ръководителят на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева получава месечно възнаграждение над 9000 лв., от ведомството отговориха следното: „Размерът на брутната заплата на ръководителя на Инспекторат е определен в съответствие с разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (ПМС №129 от 26.06.2012 г., посл. обн. в ДВ, бр. 36 от 13.05.2016 г.). Подобни заплати в държавната администрация според тази наредба няма.

Белева освен шеф на инспектората оглавява и директорския борд на Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс. „Труд" научи, че депутати на няколко пъти са предупреждавали, че има явен конфликт на интереси и че не е редно да се съвместяват двата поста - контрол над дейността на лечебните заведения и на шефовете им и в същото време да оглавяваш директорски борд, но Белева продължава да е и на двете места.

Оказва се, че когато главният секретар на здравното министерството Пламен Кенаров отсъства от работа, най-често го замества Пенка Белева.

Борим градушките с черешови костилки. Ракети за борба с градушки, слани и мъгли, направени от черешови костилки и задвижвани с черешово гориво, разработват нашенци. Изобретението им е на финалната права, а родни фермери вече се редят на опашка, за да се сдобият с екологично чистата технология.

Това разказа пред „Труд" председателят на клуба за аерокосмичски технологии „Зодиак" Христофор Скандалиев, който е автор на проекта.

„Новите ни ракети против градушки единствени могат да се използват над населени места. Толкова безопасно са направени, че да няма ограничения да се използват в градска среда за разлика от тези, които се ползват в момента и са по доста стара технология. От тях летят разсейки, които, падайки в близост до хората, могат да създадат проблем", обясни той.

Затова корпусите на новите ракети БИО се правят от материали, получени от костилките на череши и други отпадни биопродукти от земеделието. След едногодишни тестове вече е доказано, че те се разпадат много бързо и безопасно в природна среда и затова могат да се използват навсякъде.

Ентусиастите от клуб „Зодиак" се надяват на достъп до специализирана изследователска апаратура и евентуално финансиране по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", за да доведат до край проектите си, които не са включени в програмите на БАН и университетите.

Стандарт

Пари от Брюксел за компании на борсата. Трябва да се обърне внимание на финансирането на бизнеса, извън банките. Големите IT и софтуерни компании се развиват бързо, но трудно получават банков кредит. Затова за тях е идеално да намерят капитал на фондовата борса. Това каза на дискусията "Бъдещето на борсовата институция" Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ-София. Според него е добре да се фокусираме върху създаване и стимулиране на нови IPO-та (първично публично предлагане). Той сподели, че подкрепя идеята на депутата Делян Добрев да бъде въведена грантова схема по ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) за инвестиционни посредници. Така фирми ще получават европари за разходи по листване на БФБ. Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "ЕЛАНА Финансов Холдинг" заяви, че също подкрепя идеята и че това показва, че управляващите са започнали да мислят за този пазар.

Софийската стоковата борса предлага обединение на стоковите борси в България, каза Васил Симов - главен изпълнителен директор на ССБ, по време на дискусията. В България има три стокови борси - в София, в Пловдив и в Русе. Според Симов, когато има повече от една борса, бизнесът се обърква. Основната задача на стоковата борса е да дава информация за цени на стоките, обясни той.

Удължиха живота на V блок на "Козлодуй". Руската компания АО "Русатом Сервис", част от държавната корпорация "Росатом", е изпълнила проекта за удължаване срока на експлоатация на V енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" до ноември 2027 г. Това съобщи по време на световния ядрен форум "АТОМЕКСПО 2016" в Москва Дмитрий Пашевич, първи зам. генерален директор на АО "Русатом Сервис".

С изпълнението на дейностите от страна на руската компания на практика приключи техническият етап за удължаване живота на V блок на АЕЦ "Козлодуй". В най-кратък срок "Русатом Сервис" ще завърши разчетите на обосновката за удължаването на експлоатационния срок и цялата документация ще бъде предадена на АЕЦ "Козлодуй", заяви Пашевич. Централата от своя страна ще предаде документите на Агенцията за ядрено регулиране, на база на които пък регулаторът се очаква до ноември 2017 г. да издаде лиценз за продължаване срока на експлоатация на V блок на АЕЦ "Козлодуй", коментира Пашевич. "Русатом Сервис" има два договора с АЕЦ "Козлодуй", обясни още той. Първият е за V блок и по него всички дейности са приключили. Вторият договор е за VI блок и беше подписан в началото на 2016 г. Основните дейности по удължаване живота на VI енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" ще се проведат по време на плановия му годишен ремонт, коментира още Пашевич. Срокът за удължаване на лиценза на блока е октомври 2019 г. Всички графици за дейностите за удължаване живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" се изпълняват стриктно от страна на "Русатом Сервис", коментира още Дмитрий Пашевич. АО "Русатом Сервис" предоставя на чуждестранни АЕЦ с реактори ВВЕР пълния спектър от услуги и доставки, необходими за осигуряване на експлоатацията и ремонта им. АО "Русатом Сервис" работи във всички държави с действащи АЕЦ с реактори ВВЕР извън пределите на Русия. В България, Китай, Иран и Армения АО "Русатом Сервис" има лидерски позиции и е основен изпълнител на дейностите по удължаване на сроковете на експлоатация, изпълнение на плановите ремонти и модернизация на оборудването на АЕЦ с ВВЕР. На чуждестранните пазари компанията е сформирала поръчков портфейл за 500 млн. долара.

Монитор

Лекуваме се в Израел и Германия, Русия на здравен туризъм у нас. Руснаци, македонци и германци съчетават почивката на морето у нас със здравен туризъм. В същото време българите, търсещи лечение в чужбина, се доверяват най вече немското и израелското здравеопазване. Това показват данни, предоставени по искане на „Монитор" от НЗОК и Българския съюз по балнеология.

Страната ни отдавна се е прославила като център за евтино лечение на някои заболявания, но доскоро това ставаше главно на регионален признак. Така например гърци от години насам оправят зъбите си в Сандански и други места в Южна България. Последните данни обаче показват, че този феномен се е разраснал и държавата ни вече е център за здравен туризъм.

Така например руснаци и македонци идват у нас освен за зъболекарски услуги, с които да изваят усмивките си и да коригират зрението си, а също да ползват балнео-, спа и козметични процедури. 10 на сто от чужденците, търсещи лек за болежките си в България, са от Русия, Македония и Сърбия, по 5% са тези от Германия, Гърция, Румъния и Турция.

За лечение на зрителни проблеми чужденците предпочитат Варна и Бургас, където вече има няколко добре оборудвани частни офталмологични клиники. За зъболекарски услуги обаче малцина от тях се доверяват на български дентални клиники. Те предварително запазват часове в частна клиника за естетична стоматология и дентална имплантология, която се намира в курорта Св. св. Константин и Елена. Тя е дъщерно дружество на швейцарска голяма болница. Независимо че цените в нея са високи за българи, за германците например те са наполовина по-ниски - имплант без коронка струва между 1213 и 1271 лева. Естетична коронка - самостоятелна и прикачена като мост, струва съответно 626 и 685 лева. Лечението на канал излиза 165 - 180 лева. За да изваят красиви усмивки, те остават една - две седмици на море, колкото ще е необходимо и за приключване на лечението им. За този престой, включително и за стоматологичните услуги, те оставят у нас между 4000 и 10 000 евро.

6355 минаха на карти, спипаха едва 55 гратисчии. 6355 софиянци предпочетоха да си извадят месечни карти, вместо да плащат по 1,60 лева за билет. На голям интерес се радва годишната заради по-ниската цена. Тя беше свалена от 500 на 365 лева, като пътуванията за цял ден излизат по-малко от левче. От нея вече са закупени 813 броя, похвалиха се от ЦГМ. Интересът към новата карта „Метро Плюс" все още е малък, като столичани са закупили 217 броя. Причината е, че цената й е 43 лева, а хората предпочитат тази за всички линии, която е със 7 лева по-скъпа.

В първия ден на скъпия билет са проверени над 30 000 пътници, като едва 55 се оказали без билет. Явно столичани са се стреснали от новите глоби, защото нередовните са три пъти по-малко от обикновено. Така на място глобата вече е 40 лева, а ако откажем да платим на място, ще олекнем с 200 лева за акт.

Всички ватмани и шофьори на столичния градски транспорт са заредени с билети и стотинки, за да не закръгляват принудително цената и вместо 1,60 лв. да прибират двулевки, или да отказват продажба. Всеки водач е длъжен да продава документи в противен случай го грози санкция, обясниха от Центъра за градска мобилност. Така той ще олекне с 50 процента от надника си за съответния курс. Ако пък водачите не върнат ресто, можем да напишем жалба и след това ще се направи проверка по случая.

Стикери пък вече предупреждават пътниците в градския транспорт, че автоматите за билети в тролеите и трамваите не връщат ресто. „Тези билетни устройства са монтирани през 2008 г. и нямат техническата възможност да извършват тази услуга", обясниха от ЦГМ.

До края на следващата година трябва да е готова и електронна система за таксуване в градския транспорт на София. Тя ще ни даде възможност за заплащане според време или разстояние.