24 часа

Онлайн търговци крият 500 млн. лв. данъци. Всяка десета компания за търговия по интернет укрива продажбите и печалбите си, не плаща ДДС и корпоративен данък. Това показват данни на Националната агенция за приходите.

Според хостинг компании през магазините за онлайн търговия минава оборот от 5 млрд. лв. Това означава, че укритите данъци са поне 500 млн. лева.

Досега инспекторите на НАП установили две основни работещи схеми. При първата търговията осъществявали физически лица, които нямали фирмени регистрации. Част от тях се оказали пощенски кутии или лица, свързани със сайтове за електронна търговия. Схемата лъснала, след като били установени случаи на недекларирани доходи от над 250 000 лв., които се оказали с произход "наложен платеж". Обясненията, които най-често давали уличените в това нарушение, било, че пазаруват от името и за сметка на роднини.

Втората схема работела с регистрирани компании, включително по ДДС. Някои от нарушителите издавали касова бележка, но не за всяка продадена стока, а банковите преводи или наложените платежи не били осчетоводявани. При ревизиите било установено, че при поръчки за по-дребни суми всичко е изрядно, а по-големите не се записват в книгите за покупко-продажби.

Имало и фирми, работещи изцяло в сенчестата икономика.

За да контролира онлайн търговците, НАП има специализиран софтуер за наблюдение, който следи за появата на нови фирми, както и да се търси връзката им с регистрирани или с доходите на свързани с тях физически лица.

Със селектирането на черен списък започвали проверките. Посредством данни, изисквани, от куриерските фирми били описвани реалните обороти, оценени по брой обем и стойност, след което е проверено дали счетоводните документи на компаниите се разминават с данните на куриерите.

Най-лесно засечки са правени във фирмите, които събират средства при доставки с наложен платеж. Тогава било ясно и какви средства постъпват в търговците, защото куриерските фирми пазят данните за всяка събрана сума. При по-големите компании и при плащания по банков път за проверката се търси съдействието и на финансови институции и фирми за превод на пари.

При кампанията, която тече от края на миналата година, досега са установени укрити данъци за милиони левове. До сега са проверени 400 компании, като при 30 от тях са установени данъчни нарушения.

След големите нарушители например се оказал търговец на употребявани авточасти, който получил акт за недекларирани 320 000 лв. Търговец на мобилни телефони с обложен със задна дата върху 300 хил. лв. Търговец с бебешки пелени пък получил акт за необявени 70 000 лв.

При доказване на нарушения в ревизионния акт са възможни две санкции. От една страна, се оценява размерът на укритата печалба, като за нея се плаща данък от 10%, както и лихви за периода от настъпването на падежа за тези задължения.

Отделно укриването на данъци за над 3000 лв. се наказва със затвор от една до шест години, а за неплащане на данъци над 12 000 лв. се предвижда лишаване от свобода от две до осем години, припомнят от НАП.

Сайтове за втора употреба с 900% надценка

Търговци, които продават онлайн дрехи втора употреба, ги предлагат с 900% надценка. Така цената става 9 пъти по-висока от тази, на която може да се намерят в магазините за такива стоки, установи проверка на "24 часа".

Рокля от марката H&M например може да бъде купена на килограм от магазин за втора употреба за 3-4 лв. Ако се потърси през интернет, същата рокля се предлага за 27 лв. - от магазин SoloShop.

В случай че се търси по-висок клас марка като Escada или Michael Kors, цените стигат до 40-50 лв.

Обяснението е, че онлайн търговците подбирали дрехите от магазините за втора употреба и спестявали на клиентите усилията да търсят.

Масова практика при онлайн магазините е да се изпращят артикули чрез куриер и с наложен платеж. Подател е частно лице, а не фирма, като така вероятно се избягва плащането на данък печалба.

Когато пратките се изпращат от физически лица, върху тях не се упражнява и почти никакъв контрол от институциите. Затова много от търговците отказват рекламации и ограничават правата на потребителите.

Недобросъвестни практики при онлайн търговците откриват и от КЗП. За миналата година от всички 20 000 жалби, 10% са били именно срещу такива продавачи.

Някои потребители се оплакали, че са заплатили авансово за стоки, които или не са били доставени, или са били напълно различни от поръчаните и с по-ниско качество.

Част от оплакванията пък са свързани с възпрепятстване правото на отказ от онлайн покупката в дадения от закона 14-дневен срок. В други случаи, когато това право е било уважено от търговеца, той или е забавял, или въобще не е възстановявал заплатената му от клиента сума.

Един от сайтовете предвиждал връщането на предплатени суми да става чрез банков превод или чрез опцията виртуален портфейл. По закон търговецът е длъжен да възстанови сумата по начина, по който тя е била платена. В случая, ако потребителят не разполага с банкова сметка, за него остава възможността да се възползва от т.нар. виртуален портфейл. Това означава, че няма да получи парите си обратно, а само възможността да пазарува на съответната стойност в следващ момент и то единствено от конкретния търговец.

От КЗК предоставят и списък с нелоялни търговци, сред които са emag.bg, remix.bg, obuvnaborsa.bg, obuvensviat.com, evizabg.com, promoclub.bg и други.

При повечето от тях липсвала преддоговорната информация. От КЗП потребителите да проверяват дали са посочени името, адреса и телефона на търговеца.

Фирмата, която спря толсистемата, без лев активи. Фирмата, която обжалва търга за толсистемата и временно спря обществената поръчка за нея, няма нито лев активи. Това показва счетоводният баланс на "Мархинженеринг" към 31 декември 2014 г.

На 5 май тази година "Мархинженеринг" е внесла жалба в КЗК срещу решението на председателя на агенция "Пътна инфраструктура" за поръчката за проектиране, изграждане и въвеждане на толсистема за камионите и за електронна винетка за леките автомобили.

Фирмата жали крайния срок за офертите, който е удължен до 16 юни. Смята, че това е незаконосъобразно.

С определение от 18 май КЗК оставя без уважение искането на фирмата. Тя обаче обжалва във Върховния административен съд, казаха от пътната агенция. Когато има такова обжалване, поръчката временно се спира, поясниха оттам.

В понеделник шефът на пътната агенция Лазар Лазаров заяви, че дейността на фирмата не е свързана с електронни системи за управление на пътния трафик.

В. "24 часа" видя в Търговския регистър, че предметът на дейност е проектиране, строителство, обзавеждане, ремонти, поземлен кадастър, недвижими имоти, търговия и други. Капиталът е 5000 лева.

От последния публикуван счетоводен баланс от края на 2014 г. става ясно, че печалбата на компанията е 14 000 лв. Няма активи, дялове и акции в други предприятия.

В отчета за паричните потоци са записани само 19 000 лв. - печалбата плюс капитала. Празен е и отчетът за приходите и разходите.

Посоченият телефон за връзка се оказва, че вече не е валиден. Седалището на фирмата е в циганската махала на ул. "Суходол", а за кореспонденция е посочен апартамент в "Младост 1" в София. Едноличен собственик е Георги Георгиев Божков, който я купува през 2015 г. от Александър Пешев и дъщеря му Маргарита Пешева.

С пускането на толсистемата се засягат много интереси, най-вече на тези, които пътуваха почти безплатно по пътищата ни, каза в понеделник Лазаров и заподозря, че някой, който иска да кандидатства, не е готов с документите си и така иска да бави процедурата.

Източници, близки до МРРБ, припомниха, че правителството има решение България сама да си изгради толсистемата и електронните винетки, а не да купува готов софтуер, за който да плаща всяка година поддръжка. В бранша подозират, че е възможно да се прави опит да се провали търгът и по тази причина.

А приходите от пътните такси чрез толсистемата се очаква да са между 800 млн. и 1,5 млрд. лв.

Капитал Daily

Горанов се отказа от най-спорната си пенсионна поправка. Най-спорното предложение на финансовото министерство - за начина на изплащане на пенсиите от частните фондове, отпада. То се отлага за неясното бъдеще след дебат със синдикати и бизнес.

Във вторник финансовият министър Владислав Горанов обяви, че за одобрение в Министерски съвет ще внесе само промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с изискванията към дейността на пенсионните дружества, както и към инвестиционната им политика (виж карето). През април ръководеното от него ведомство публикува за обществено обсъждане предложения, които уреждаха изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове. Проектът обаче предвиждаше само един вариант - пожизнени пенсии без право на унаследяване. Текстовете предизвикаха широко обществено недоволство, защото част личните спестявания щяха да се преразпределят към други пенсионери. Темата засяга 3.5 млн. души и активи за почти 8 млрд. лв.

Към тристранката

Сега Горанов коментира, че има неразбиране в обществото как функционира системата, хората нямат достатъчно информация, а пенсионните дружества и бизнес организациите са реагирали ирационално на предложените от Министерството на финансите промени в КСО. "Затова, след много консултации, реших да оставя темата с фазата на изплащането на социалните партньори и да я премахна от моите предложения", каза министърът. Според него частта с контрола на дейността на фондовете е много по-важна и тя не бива да се бави заради спорове около изплащането.

Водеща роля за спорните моменти ще има социалния министър Зорница Русинова, която оглавява тристранния съвет, както и Комисията за финансов надзор. От думите на Горанов стана ясно, че разговори с Русинова по тази тема все още не са водени. Въпросът не може да бъде отлаган дълго, защото първите пенсии от универсалните фондове трябва да се изплатят след пет години.

Въпреки изразената увереност в експертния потенциал на МТСП и КФН, министърът изрази учудване защо тази тема досега не е била засегната, въпреки че изплащането на пенсии от втория стълб трябва да започне след няколко години. "Защо фазата на изплащане не е уредена досега? Защо от 2008 г. КФН работи върху различни варианти, но досега няма нищо? Защото никой не иска да повдигне темата", смята финансовият министър.

Контролът остава

Останалата част от промените в КСО - новите изисквания към управляващите дружества, както и измененията в инвестиционната политика ще продължи пътя си към парламента. "Продължаваме активния диалог със социалните партньори, с представителите на дружествата, които управляват парите, за да изчистим допълнителните изисквания по отношение на дейността на фондовете", каза Горанов. Според него това е по-важната част от законопроекта, тъй като от него реално зависи дали при пенсиониране ще може да се изплаща адекватно допълнение към основната пенсия от НОИ.

Според министъра не е необходимо да се чака да мине проверката на качеството на активите, за да се приемат тези промени. "В момента в портфейлите на фондовете има определени активи и те няма д абъдат засегнати по никакъв начин от промените", смята той. Освен това според Горанов промените ще влязат поне година и половина след приемането на промените в закона, "което предполага, че каквото и да предвидим по отношение на инвестиционните стратегии, няма да окаже влияние върху качеството на активите".

Какво се променя

Инвестиционна политика

Проектът прави опит да реши проблема с инвестициите в свързани лица, като дава изключителни права на КФН да забележи или не подобно нарушение. За целта се прецизират понятията за група, контрол, предприятие майка и дъщерно дружество.

- В проекта се въвежда забрана за инвестиции в недвижими имоти. Фондовете могат да го правят индиректно чрез български дружества със специална инвестиционна цел, но няма да могат да инвестират в европейски дружества. Дава се десетгодишен срок да се ликвидират настоящите инвестиции в имоти.

- Пенсионните фондове ще могат да участват в първични публични предлагания на акции и облигации

- Ограничават се репо сделките само до ДЦК и само за три месеца, при това насрещната страна ще може да е само банка.

За фондове

- Дружествата вече ще се управляват от двама изпълнителни директори или прокурист, които нямат право да работят друго, освен да са директори и да преподават

- В управителното тяло една трета от местата ще се заемат от независими членове

- Акционерите на дружеството трябва да притежават добра репутация и да нямат просрочени данъчни задължения към държавата и общините. Всеки, който поиска да придобие над 20, 33 или 50% от акциите, трябва да поиска разрешение от КФН.

- Пенсионни дружества, които ще изплащат пенсии, ще трябва да разширят лиценза си и да увеличат капитала си до 7.4 млн. лв. (5 млн. лв. в момента).

БЕХ и гръцката Gastrade започват работа по проекта за газов терминал. Българският енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката Gastrade (част от групата Copelouzos) са сформирали работна група, която да изработи проект за строежа на терминала за втечнен газ край Александруполис, съобщи Reuters. Идеята за включването на България в проекта беше обявена през април, но според запознати източници съществува от началото на тази година. Така или иначе плановете предвиждаха работният проект за терминала да бъде финализиран до края на годината.

Финансови планове

Според предварителни изчисления терминалът ще струва около 400 млн. евро, но част от сумата може да бъде финансирана от Европейската комисия (ЕК), тъй като проектът е приоритетен. Това означава, че за изграждането му могат да бъдат осигурени до 50% грантови средства. Така участието на България, която панира евентуално да придобие 20% от тер;инала, ще струва около 40 млн. евро. Евентуалната бъдеща инсталация се планира да бъде с годишен капацитет от 5.3-5.6 млрд. куб.м.

Проблемите пред проекта

Засега другият партньор в проекта е компанията американската Noble Energy. Интерес проявяват и гръцката DEPA и американската Cheniere, които обаче все още не са заявили твърд ангажимент. В тази връзка от Cheniere, която е един от възможните доставичици на втечнен газ за терминала, коментираха наскоро за "Капитал": "Следим прогреса при проектите за нови регазификационни инсталации в Южна Европа и ги дискутираме със съответните заинтересовани лица."

Възможности за България

Евентуалното участие на България в проекта ще даде възможност на страната ни да се включи в пазара на втеченен природен газ и ще даде допълнителна възможност за диверисификацията на източниците. В момента над 95% от потреблението на страната се осигурява от руската "Газпром".

Включването в проекта беше и алтернатива на евентуален провал с изграждането на българско-гръцката газова връзка. Последните пазарни тестове обаче показаха голям интерес от страна на доставчиците към този газопровод. Те заявиха за резервиране дори по-голям от планирания капацитет на тръбата от 3 млрд. куб. метра газ годишно. Тепърва обаче предстои втора фаза на пазарния тест, в който компаниите ще трябва да се ангажират с конкретни количества. Сред евентуални фирми са българската "Булгаргаз", DEPA, италианската Еdison, държавната газова компания на Азербайджан "Сокар", Noble Energy и Gastrade.

Сега

Държавата успява да събере едва 4% от наложените от КЗК глоби. Събираемостта на глобите, наложени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), е под критичния минимум. Фирмите или отказват да платят, или процедурата се разтакава до безкрайност. През миналата година са били постановени санкции на обща стойност почти 25 милиона лева, които трябва да постъпят в бюджета, но от тях реално са платени 1 милион лева.

Това каза вчера председателят на КЗК Петко Николов. Причините често пъти са в дългата процедура по събираемост, а в други от случаите съдът намалява наложената глоба. Това се случва, въпреки че 85% от решенията на КЗК се потвърждават от съда. Отменените решения са 4%, а 11 на сто са върнати за ново разглеждане, отчете Николов. Той е с изтекъл мандат и предстои избор на ново ръководство на комисията.

Само от началото на тази година са били наложени глоби за нелоялна конкуренция за 9 милиона лева. Половината от тази сума се дължи на санкцията на еMAG в размер на 4.7 милиона лева заради подвеждащи кампании като "Черен петък", Crazy Days и др. От компанията вече обявиха, че ще обжалват решението на комисията.

От началото на годината КЗК е образувала 10 производства за картел и се е произнесла с 10 решения. По този показател българската комисия е най-активна сред антимонополните органи в ЕС, заяви Петко Николов. Само преди дни комисията започна проверка на част от хипермаркетите заради собствените им марки. Към момента проверката обхваща само част от германските вериги като "Лидл", "Кауфланд", "Метро" и "Билла". Николов обаче не изключи обхватът да се разшири.

Той не коментира в подробности разследването за картел при горивата, но обяви, че в края на месеца или в началото на следващия комисията ще се съобщи дали е открила нарушение.

В края на февруари КЗК започна проучване дали е имало картел и съгласуване на цените между най-големите компании за горива у нас. Близка ценова политика е била засечена при "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "OМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от разследването срещу тях започна и производство за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим".

Съмненията за нарушения са за периода от началото на 2012 г. до юни миналата година. При разследването по случая досега са направени седем претърсвания на петролни фирми, като в търсене на доказателства експертите стигнаха и до офисите на Българската петролна и газова асоциация. От КЗК обаче се застраховаха, че картел се доказва трудно и обявиха, че ще разчитат някое от дружествата да си признае само за да получи по-леко наказание. Глобата за установен картел е до 10% от оборота на фирмата за последната финансова година.

Дори несанирани, панелките край метрото поскъпват с 20-30%. Дори и несанирани, панелни жилища в София поскъпват сериозно заради доброто си местоположение. През миналата година покрай строящата се вече нова метролиния към кв. "Овча купел" гарсониерите в района са повишили стойността си с 30%, а двустайните апартаменти - с 20%. Това съобщи вчера изпълнителният директор на "ЕРА България" Антон Андонов по време на дискусия за недвижимите имоти. Тя се проведе в рамките на седмия форум "Шумът на парите", организиран от Profit.bg.

Предприемачи в бизнеса с недвижими имоти и строителството изразиха съмнение, че безплатната програма за саниране на стария жилищен фонд се изпълнява особено ефективно. Финансистът Румен Гълъбинов попита дали тя няма да се окаже само "опаковане на сградите". Строителният предприемач Христо Чепишев сравни панелните сгради с цъкаща бомба, която ще избухне след 20 години, но също е убеден, че сегашните мерки ще доведат само до това на хората да им е по-топло през зимата и по-хладно през лятото. Според Антон Андонов трябва да се изчака, за да се види ефектът след години. Добромир Ганев, зам.-шеф на сдружението за недвижими имоти, коментира, че процесът е добър, въпросът е как се изпълнява. Иван Велков от управата на ФИАБЦИ също е убеден, че сегашните мерки не са саниране, а изолация.

Въпреки положителното развитие на пазара след неколкогодишната криза, редица проблеми остават - като липсата на регистър за имотите и за ипотеките. Така няма как да се разбере какво е миналото на даден имот, коментира Георги Павлов от "Адрес". Според него има големи очаквания от новия главен архитект на София за планирането на столицата на север, защото след пренаселването в южните части под Витоша строителството се насочва натам.

Труд

Два рушвета за час прибира ченге от един шофьор. Вчера Окръжна прокуратура-Хасково привлече като обвиняем М.П., на 48 г., по досъдебно производство за това, че като длъжностно лице - полицейски орган, заемащ длъжността старши полицай на два пъти е поискал и приел подкуп в общ размер на 70 лева, съобщават от държавното обвинение.

До момента е установено, че на 20 срещу 21 април 2016 г. полицаят М.П. от РУ на МВР-Харманли е спрял на два пъти за проверка лек автомобил, марка "Фолксваген Голф". М.П. и негов колега изпълнявали патрулна дейност в града.

Автомобилът бил управляван от 43-годишния А.С., който бил неправоспособен водач и имало съмнение, че шофира употребил алкохол. При проверка на документите полицаят установил, че А.С. няма шофьорска книжка. Тъй като нямал правомощия по Закона за движение по пътищата, полицаят М.П следвало да уведоми оперативния дежурен в РУ на МВР-Харманли, който да изпрати служители от „Пътен контрол" за съставяне на акт за административно нарушение на неправоспособния водач.

Вместо това, старши полицаят, поискал и получил от нарушителя подкуп от 50 лева, за да не му се съставя акт за административно нарушение. М.П. не уведомил оперативната дежурна част в РУ на МВР-Харманли, и наредил на шофьора незабавно да напусне гр. Харманли.

А.С. и неговият спътник А.М. не отпътували веднага от града, а посетили денонощен магазин, за да напазаруват. На връщане отново били спрени за проверка от същия автопатрул. Установено е, че А.М., който пътувал в лекия автомобил, марка „Фолксваген Голф", дал на полицая още 20 лева, за да продължат безпрепятствено пътя си.

По-късно е бил подаден сигнал на тел. 112. На М.П. е взета мярка за неотклонение „подписка".

Под ръководството на Окръжна прокуратура-Хасково са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които разпити на свидетели, назначени са експертизи, извършени разпознавания и др.

Специален статут за „Пирогов" искат пациентите. „Пирогов" да получи статут на национален стратегически обект. Това поискаха пациентски организации. Целта е да се осигури безусловно спешната помощ в България и да се защитят здравето и живота на нацията.

Така те подкрепиха протеста на най-голямата спешна болница у нас срещу договора, който й е предложен от НЗОК, и липсата на заплати. На специална пресконференция директорът й проф. Стоян Миланов се обяви за специално отношение към лечебното заведение и ревизиране на документа. По думите му заради недомислиците в него болницата няма да може да работи както досега.

„2300 служители на „Пирогов" чакат своите заплати за април. Напрежение в болницата има, а основната причина за това е, че здравната каса се опитва да поставя най-голямата спешна болница у нас на колене", заяви Миланов.

Той даде пример, че в документацията имало имена на лекари, които изобщо не работят в „Пирогов", имало и несъответствия в броя и вида клинични пътеки. Миланов настоя лекарите да бъдат оставени да лекуват спокойно пациентите си според техните потребности.

В същото време от касата обявиха пред „Труд", че парите за заплати са преведени и драма няма. Посочиха и че ще търсят консенсус с проф. Миланов на среща със столичната здравна каса и че не те определят статута на лечебното заведение, а здравното министерство.

„Искаме „Пирогов" да има специален статут. Преди няколко години беше така. Болницата беше обект, като АЕЦ „Козлодуй", например. При голямо бедствие, пострадалите се откарват в тази болница. Много пациенти се нуждаят от спешна помощ и отиват там", посочи пред „Труд" председателят на Пациентски организации „Заедно с теб" Петя Георгиева, които застанаха зад „Пирогов".

Според нея болницата трябва да получава отделно финансиране от здравното министерство. „Формата на протест на лекарите от „Пирогов" е да кажат, че има проблем, те никога не биха спрели да приемат пациенти", допълни Георгиева по повод недоволството в болницата.

Към стачната им готовност се присъединиха и спешните медици от страната, които пети месец не получават обещаните по-високи заплати. „Нашата крайна форма на протест е напускането на работа. Факт е, че нищо от обещаното не се случва и много от нас обмислят варианта да напуснат", каза председателят на председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ Десислава Кателиева.

Стандарт

42% от мениджърите готови за измами. Голяма част от шефовете на фирми в България и Източна Европа (42% от всички анкетирани) нямат нищо против използването на не съвсем коректни методи при постигането на своите финансови цели или когато се налага да осигурят икономическото оцеляване на компаниите си. Тук се включват подправянето на финансови документи и отчети, неизправни договори или такива със задна дата, даването на подкупи и скъпи подаръци на контрагенти. Данните са от 14-ото глобално изследване на "Ърнст енд Янг", в което участват над 2800 висши изпълнителни кадри от 62 държави в света, включително Източна Европа и България. От страната ни са се включили 50 шефове на български и международни компании. Всеки втори сред шефовете на фирми в България и Източна Европа смята, че борбата срещу корупцията, измамите и корпоративните злоупотреби не е ефикасна. Недоволството е главно срещу регулаторните органи, които са оторизирани да се справят с тези явления, а причината - липсата на присъди за такива деяния. В същото време те вярват, че корупцията и подкупите в техните страни са широко разпространени, но повече от една трета от тях са склонни да оправдаят неетично и неправомерно поведение в условия на икономически спад, когато фирмите са изправени пред трудности. 91% от запитаните заявяват, че е много важно да се знаят действителните собственици на компаниите, с които работят, а в България този процент е 100.

Банковите карти изместват парите. Финансовите услуги ще стават все по-достъпни за хората. Tова прогнозира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк на форума "Шумът на парите". Хартиените пари все повече отстъпват място на картовите плащания и онлайн банкирането, но засега никой не може да предскаже кога ще изчезнат напълно, така както никой не може да посочи точния ден и час на отмирането на телефонията например, коментира той. По думите му в градове, където икономиката е силна и заетостта е висока, има раздвижване на кредитите, след години на отложено потребление на имотния пазар. Лихвите са значително по-ниски в сравнение с нивата преди кризата от 2008 г., а ипотеките са само един от продуктите, към които клиентите проявяват интерес, каза Левон Хампарцумян. Според Васил Големански, изпълнителен директор и зам.-председател на СД на БФБ-София, българският пазар и пазарите на балканските държави са малки, но като едно цяло, ще са атрактивни за големи инвеститори от цял свят. За това ще помогне SEE Link - новата регионална платформа за търговия с ценни книжа, листвани на борсите в България, Хърватия и Македония. Платформата стартира преди около месец и половина-два и вече са осъществени първите сделки през нея, каза Големански. Той коментира, че търгуването с държавни ценни книжа на БФБ вече не е просто идея, работи се това да се случи и след година този пазар най-вероятно ще е факт.

Весела Илиева, управляващ партньор в Unique Estates, обясни, че вече купувачите на имоти у нас са по-информирани, знаят какво искат, подбират внимателно, имат много изисквания и сключват сделка с рамките на 1-3 месеца. Купувачите в големите градове искат имотът да е с добра локация, от него да има хубава гледка, държат жилищата да са по-големи - с просторен хол и големи спални, приоритет са по-високите тавани, по-добрата дограма. В Пловдив много добре се развиват индустриалните имоти. Заради големите инвестиции в индустрията в Пловдив, се разкриха много нови работни места, каза Добромир Ганев, зам.-председател на УС на Националното сдружение "Недвижими имоти".

Монитор

Дрехи за 1,35 млрд. евро шием за Европа. Износът на дрехи, изработени по поръчка у нас или собствено производство, за Европа през миналата година е над 1,35 млрд. евро. Това сочи секторният анализ на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), предоставен на „Монитор". Под 5% е износът ни извън ЕС, като стойността му е далеч по-малка - 78,6 млн. евро.

Най-много поръчки имаме от водещи фирми в модния бранш в Германия и Италия. „Получаваме ги директно. Отдавна не работим само през гръцки фирми. От тях останаха най-добрите, които наистина произвеждат. Имаме предприятия, които вече работят без посредници и директно общуват с възложителите, защото са достатъчно големи и се чувстват по-самостоятелни", обясни председателят на браншовата организация Валерия Жекова. Данните от статистиката показват, че през миналата година 22% от доставките ни в ЕС са били за Германия. Други почти една пета са отишли в Италия. С дял от по една десета са Франция и Гърция.

Първи производител хлопна кепенци за сирене с палма. Затваряме производствените мощности на производител на сирене заради открити растителни мазнини в съдържанието на млечния продукт. Това съобщи д-р Дамян Илиев, директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), вчера. Търговецът не отговарял на изискванията при три от взетите проби. От агенцията обаче обясниха, че нямат право да съобщават името на производителя или марката на продукта. На фирмата ще бъде наложена санкция от 5 хил., като ще бъде преустановена и дейността й за определен период от време.

Наредбата за спиране на дейността пък ще бъде подадена от директора на местната дирекция по безопасност на храните. На компанията производител на въпросния млечен продукт ще трябва да се изготви одитен доклад, а за да стартира производството си отново, ще трябва да изпълни всички препоръки на агенцията по храните, както и да предостави гаранции за качеството на продукцията си.

Илиев заяви, че е бил изненадан от поведението на неправителствената организация „Активни потребители", които преди седмица оповестиха марките, които не отговарят на изискванията на закона, както и заради упреците, че държавното ведомство не си вършело работата.

„Няма никакъв хранителен апокалипсис по отношение на храните. Да, има измамници, но от гледна точка на здраве и безопасност на храните страната ни няма проблем, бе категоричен шефът на агенцията. Той сподели още, че от март до сега са изследвани 424 проби, като само в 8 или 2% от тях има открито наличие на немлечни мазнини.

Според новия Закон за храните, който предстои да влезе в сила до няколко месеца, санкциите за нарушителите са от 2 до 8 пъти по-високи спрямо сегашните разпоредби.

През следващите 2-3 месеца от Българската агенция по безопасност на храните ще проверяват млечните изделия на пазара. Пробите обаче няма да се взимат от производителите, а от магазините. Обект на проверки ще са освен големите търговски вериги, така и малките и дори кварталните бакалии.

Проверките ще обхванат 28-те области на страната, като ще бъдат проверявани всички млечни продукти - краве сирене, кашкавал и масло. А освен тях съвсем скоро инспекторите ще започнат да проверяват и киселото мляко.

Експертите допълниха, че вече е пусната заповед за усилени проверки по родното Черноморие във връзка с нерегламентираната продажба на царевица и други продукти по плажната ивица. През миналата година трите областни дирекции във Варна, Добрич и Бургас са извършили 2400 извънредни проверки, съставени са 90 акта и са затворени 6 - 7 временни обекта.