Труд

Швейцария отваря пазара на труда за българи. Ограниченията за свободно движение и достъп до пазара на труда за българи в Швейцария отпадат. От 1 юни, не се изискват разрешения за работа и се премахват т.нар. контингенти - определен брой разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика. Причината е, че от тази дата завършва преходният период от 7 години за българи и румънци, определен в Протокол на Споразумение за свободно движение на хора между ЕС и Швейцария, който бе в сила от 1 юни 2009 г.

„Българите за първи път ще се възползват от пълната свобода на движение. Те стават равнопоставени на гражданите на останалите 25 държави членки на ЕС без Хърватия, заяви пред „Труд" посланикът на България в Швейцария Меглена Плугчиева. По думите й към момента в страната на банките, шоколадите и часовниците работят 6272 българи.

„Над 80% са висококвалифицирани - лекари, финансисти, инженери", каза още Плугчиева. По думите й наши доктори в Цюрих и Берн изкарват от 6000 до 23 000 евро на месец.

Швейцария е страната с най-високи заплати в Европа. Според различни данни служител на пълно работно време в промишления сектор или в услугите разполага средно с брутна годишна заплата от над 63 000 евро.

97% от населението в страната получава заплата от над 3000 швейцарски франка (5301 лв.).

Цените в Пловдив стигнаха тези в Бургас заради индустриалните зони. Цените на имотите в Пловдив се изравниха с тези в Бургас от началото на тази година, показват данните на компанията за недвижими имоти AGCapital.

Градът става притегателен център за купувачи заради индустриалните зони, както и заради факта, че доста гръцки фирми изнесоха дейността си тук, обясни за „Труд" Калоян Богданов, маркетинг мениджър на компанията.

По думите му има глад за жилища „на зелено".

В по-големите градове има ръст в покупката на имоти с инвестиционна цел. Търсят се големи жилища, като процентът на двустайните и тристайните е изравнен, уточни експертът. Активизират се сделките на по-високи ценови нива от 70 000 до 150 000 евро.

Ръстът на цените в София ще стигне 5-7% за полугодието на тази година, прогнозира още Богданов. В топ 10 на най-желаните квартали в София влизат: „Младост", центъра, „Люлин", „Дружба", „Манастирски ливади", „Овча купел", „Надежда", „Лозенец", „Изток"/„Изгерв" и „Витоша". Във Варна най-търсени са апартаменти в кварталите: „Левски", „Възраждане", „Трошево", „Колхозен пазар", Център, „Владиславово", „Младост", „Тракия", „Бриз", „Чаталджа".

Все повече наематели осъзнават, че с вноска по кредита малко над месечния наем могат да имат собствен дом, посочи Богданов. В София наематели вече купуват апартаменти в околностите на третия лъч на метрото. От своя страна инвеститори искат да строят в квартали като „Овча купел".

През летните месеци се засилва търсенето на имоти заради българите, работещи в чужбина, които се прибират и искат да вложат парите си в жилище, поясни Калоян Богданов. По думите му през юли и август се активизира и наемният пазар, особено в градовете, където има университети, защото студентите започват да търсят квартири.

Капитал Daily

870 млн. евро отидоха към бизнеса чрез JEREMIE. Пълен успех и почти никакви забележки. Това отчита Европейският инвестиционен фонд от първата си мащабна операция в България - програмата JEREMIE. Под името на този фонд от 2010 г. досега са били раздадени над 840 млн. евро под формата на заеми или инвестиции в дялове на компании, сочи докладът за изпълнението към декември 2015 г. Сумата обаче вероятно е над 870 млн. евро, тъй като окончателният доклад към март тази година ще отчете почти пълно използване на всички финансови инструменти.

Това е постигнато с 360.5 млн. евро, дадени от програма "Конкурентоспособност" за управление на ЕИФ, което показва мулитплициране от почти 2.5 пъти на обществения ресурс. Също така, по тези пари не са нанесени почти никакви корекции (финансови санкции) и няма установени нарушения при проверките на управляващите органи, което е забележително на фона на управляваните от държавата европейски средства.

През банките-участнички са раздадени почти 9 хил. заема по двете схеми за нисколихвени кредити с поемане на част от обезпечението. По първата от тях, която приключва другия месец, са постигнати забележителни нива на мулитплициране на държавните средства - отпуснатото финансиране на малки и средни предприятия е почти 5 пъти повече, отколкото са отпуснатите от JEREMIE средства за гаранции. По втората банкова схема средствата са двойно повече, както е и при фондовете за ко-инвестиране Empower и Black Peak.

Дялово инвестиране

Отпуснатите средства за акселератори и сийд фондове пък създадоха двата фонда Eleven и LAUNCHub, които към момента са предоставили финансиране на над 180 стартиращи компании и де факто развиха старт-ъп средата у нас, заедно с фонда за рискови инвестиции NEVEQ II. Според доклада към декември миналата година, ако NEVEQ II би продал участията си към този момент, то ще има вътрешна норма на възвращаемост от 38% върху инвестициите, които е направил. Това е преди новите седем инвестиции, които фондът договори от декември до март тази година, заради което бе удължен и мандата им от ЕИФ (виж карето).

За Eleven и LAUNCHub липсва такова изчисление, но ЕИФ предупреждава, че има структурни рискове, свързани с по-малкия инвестиционен период, размерът на фондовете и съответно, намалената възможност за последващи инвестиции в обещаващи компании. От доклада се разбира, че част от обратно върнатите средства ще бъдат инвестирани във съществуващите фондове. Все още няма окончателно решение на ЕИФ кой колко, дали ще получи и при какви условия. То се очаква до 1-2 месеца.

ЕИФ още не е обявила цялостната си стратегия за новия програмен период, която е базирана изцяло на възвращаемостта от досегашния JEREMIE. Фондът трябва да каже как ще бъдат рекапитализирани досегашните структури и какво ново ще бъде създавано.

В същото време, на пазара на финансови инструменти трябва да излезе и държавният Фонд на фондовете, който още не е обявил публично стратегията си за инвестиране. Единственото ясно там засега е, че ще има четири фонда за регионално развитие (София, Южна и Северна България и туризъм) и фонд за нисколихвени заеми за млади предприемачи.

Конкурентността на България се е подобрила. Конкурентоспособността на България се подобрява, показва изследване на швейцарската организация IMD World Competitiveness Center. Докладът класира страните на база анкети сред бизнеса с 20 показателя като икономическото представяне, ефективност на правителството и бизнеса, състоянието на инфраструктурата.

Страната ни е напреднала с 5 места през 2016 г., нареждайки се на 50-а позиция от 61 държави. Директно пред нас е Румъния, която обаче отстъпва с две позиции спрямо 2015 г. Подобна е позицията на България и в друг индекс на конкурентоспособност - на Световния икономически форум - 54-о място, от 140 държави, но без промяна през есента на 2015 г.

Икономика на износа и ниските цени

Според изследването износът на услуги е основно предимство на българската икономика - аутсорсингът и IT секторът. Той е допринесъл за 6.76% от БВП, което е три пъти над средното за класацията. Отрицателното търговско салдо обаче тегли България назад в класацията, както и ниският обем на изнесените индустриални стоки. Друг проблем е ниската заетост и високата младежка безработица, която остава висока на фона на останалите. Негативен фактор е и високият процент на хората, заети в публичния сектор.

Ценовото равнище влияе благоприятно, като по този показател страната се нарежда на 11-о място от 61 изследвани. В анкета към мениджъри на български компании 79.2% от участниците определят конкурентните цени като водещи. България е втората най-изгодна дестинация спрямо цената на живота, а разноските за наем на офис помещения я поставят на шесто.

Слабо ефективна държавата

Близо 70.8% анкетираните посочват ниския корпоративен данък в страната като основно предимство. На другия полюс е процентът на събраните косвени данъци, който е далеч над средния. Публичните финанси се включват още с ниска, но бързо нарастваща задлъжнялост и лошо управление.

Спирачка за конкурентоспособността е антимонополното законодателство - критерий, по който страната заема последното 61-во място. Непрозрачност на държавните поръчки и ниски стимули за инвестиции също характеризират законодателството. Отварянето на нов бизнес започва 18 дни при средно 15, а достъпът до капиталовите пазари е затруднен. Справедливостта и защитата на частната собственост са поставени съответно на 56-о и 59-о място.

Малкият бизнес по-добър от големия

Продуктивността на местните дружества е ниска, като тази на малките и средните предприятия задминава големите, като тенденцията е за нарастването ѝ над средното. Служителите имат ниска мотивация, а изтичането на мозъци е сериозен проблем според доклада.

България се класира изключително ниско в сферата на финансите. Ролята на банките в икономиката и регулаторният режим в сектора са на последните позиции. Капиталовият пазар също е неконкурентен, броят на първичните публични предлагания (IPO), капитализацията и движението на индексите го поставят на 56-о място. Доброто корпоративно управление и прозрачността също са на ниско ниво, но въпреки това мениджмънтът има предприемачески наклонности, а потребителите са доволни от стоките и услугите.

Като основни предизвикателства през година се явяват здравеопазването и околната среда, съдебната система и образованието. Според IMD администрацията трябва да бъде отворена за външен одит, да се потърси ръст чрез иновации и да се диверсифицира енергетиката.

Сега

Министерството на отбраната се отказа от връщане на казармата. Министерството на отбраната окончателно се е отказало от връщането на наборната военна служба. "Анализ на МО показва, че отбранителната способност на армията няма да се повиши, връщането на казармата е икономически неизгодно", заяви съветникът на военния министър ген. Атанас Запрянов пред "Дарик".

Анализът бе дело на специална комисия, назначена от министър Николай Ненчев в края на февруари. Това стана, след като депутати от Патриотичния фронт настояха да се върне наборната служба. Идеята стана особено примамлива за националистическите формации, които индиректно я обвързаха със справяне с опасността от наплив на нелегални мигранти. От МО пък лансираха промени в Закона за резерва, с които предложиха всички български граждани между 18 и 32 г. да се водят на военен отчет, за да е ясно на кого може да се разчита в случай на война. Още тогава обаче се разбра, че тези идеи са повече в сферата на популизма. Бюджетът няма пари да издържа едновременно професионална и наборна армия. В момента бюджетът на МО е около 1 млрд. лв. и той едва стига за заплати и незначителни капиталови разходи. Връщането на казармата би означавало да се отпуснат още няколкостотин милиона лева.

Министерството на Ненчев се е отказало и от плановете си за военния отчет на младежите, които са навършили пълнолетие. За да се избегнат спекулации, този текст отпада от проектозакона за резерва на въоръжените сили. "На военен отчет ще се водят всички български граждани, които имат военна подготовка - двете категории доброволни резервисти и втората категория - запасните. Всички останали български граждани, които нямат военна подготовка, не се счита, че се водят на военен отчет. Този запис отпадна, за да се избегнат всякакви спекулации и инсинуации около задълженията по военния отчет на българските граждани", обясни Запрянов.

Въпреки спирането на съкращенията в армията войската продължава да се топи, а задачите й се увеличават. Причината са постоянното напускане на военнослужещи, липсата на желаещи да станат войници, както и неспособността на МО да отдели повече средства за попълване на свободните места. Така армията, вместо да бъде 37 хил. души, какъвто е определеният минимум, реално е около 30 хил. души. Ако не бъдат взети спешни мерки, в края на годината най-вероятно ще приближи критичният минимум от 27 хил. души, което според военните ще й попречи да изпълнява задачите си.

Според доклада за състоянието на отбраната през 2015 г., за да изпълняват възложените им задачи, въоръжените сили трябва да са с обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. Данните на МО обаче показват съвсем друго. "Системното и недостатъчно ресурсно осигуряване на въоръжените сили през последното десетилетие оказа преки и косвени последици върху мотивацията на личния състав за служба в армията и доведе до силно напрежение и чувство за несигурност. Сериозни демотивиращи фактори са дефицитът на вяра, че очертаната неблагоприятна ситуация ще се промени, и усещането за липса на перспектива за професионално развитие на военнослужещите. В резултат на всичко това в края на 2015 г. текущият некомплект военнослужещи достигна до 19%", признава пред списание "НАТО и България" военният министър Николай Ненчев. Това означава, че липсват над 7000 души, за да се покрие поставеният минимум за нормално функциониране на армията. В някои формирования вече недостигът на кадри е минал критичните 20%.

Решаването на проблема със сигурност няма да стане чрез увеличаване на заплатите на военните, както поиска Ненчев. Преди дни той заяви, че ще предложи заплата от 2500 лв., но Запрянов даде да се разбере, че това едва ли е възможно. В момента войниците взимат 600 лв. "Цифрата 2500 мисля, че е казана условно и емоционално. Около 600 лв. е началната заплата на войник сега. Държавата е на пазара на труда. Трябва да предложи атрактивни условия, за да дойдат хората да служат в армията. Заплата от 600 лв. очевидно не е достатъчна и Министерството на отбраната ще има предложение за увеличение на тези заплати в разумни размери", коментира и ген. Запрянов.

Държавният дълг може да излезе извън контрол. Няма никакви изгледи България да стане икономически тигър и на този фон бързото нарастване на бюджетните разходи и на държавния дълг е много тревожно. Това обявиха от Института за икономически изследвания при БАН.

Учените, които вчера представиха годишния си доклад за 2016 г., разкритикуваха финансовата политика на правителство по всички фронтове - от лошото прогнозиране на бюджета до растящите разходи на правителството, "складирането" на заеми във фискалния резерв и непрозрачното им харчене. Тяхната прогноза е, че след 3% за 2015 г. тази година икономиката ни с мъка ще постигне 2% ръст, а липсата на подходящи хора за свободните работни места ще е хроничен и тежък проблем, който ще пречи на бизнеса. Експертите от БАН на практика разбиват на пух и прах оптимизма на премиера Бойко Борисов, който "заръча" 4% ръст на БВП за 2016 г.

В началото на 2013 г. държавният дълг е само около 15% от БВП, в края на 2015 г. вече е над 26%, а в края на 2018 г. ще надхвърли 30% от БВП и точно тази висока скорост на нарастване притеснява икономистите наред с неизвестните около изразходването на новите заеми. След като няма заявени големи инфраструктурни проекти, които да се финансират с тези пари, излиза, че ще се запълват текущи дупки в бюджета. Разбира се, част от новите задължения са за плащане на стари, но въпросът е докога ще продължава това превъртане, това затъване в заеми. Има логика държавата да тегли кредити, ако с тях ще стимулира икономиката, която на свой ред ще заработва достатъчно приходи за бюджета. Но "ако няма изпреварващо икономическо развитие, новите задължения водят само до финансово заробване", се подчертава в доклада.

Ако правителството продължи по този път, ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване - невъзможно, коментира доц. Григор Сарийски. "При запазване на тенденциите от изтеклите две години за един обозрим период от 5-7 г. може да се предположи, че неблагоприятният сценарий е повече от вероятен", посочи финансистът.

Сарийски припомни, че в много международни изследвания България е пример за лошо, неефективно харчене на държавните средства. В класацията на Световния икономически форум например страната ни е малко преди стотното място заради голямото правителствено прахосничество.

По данни на МФ миналата година бюджетните разходи са достигали почти 35 млрд. лева, без това да е дало някакви значими ефекти, изтъкват икономистите от БАН. Най-лошото е, че разходите се увеличават по-бързо от икономиката и ако през 2007 г. са били само 34.9% от БВП, през миналата година те вече са 40.1%.

От БАН разкритикуваха и порочната структура на харчовете. България е шампион на ЕС с най-голям дял на разходите за вътрешен ред и сигурност, а не виждаме особени успехи в борбата с престъпността, посочи доц. Виктор Йоцов. По данни на Евростат у нас разходите за полицията и спецслужбите са близо 2.8% от БВП при средно 1.8% за ЕС. В същото време "квотите" за социални политики, образование, здравеопазване като част от бюджетните разходи у нас са рекордно ниски на фона на другите страни членки.

Едно към едно от доклада

В България за обществен ред и сигурност се реализират едни от най-високите разходи - 2.8% от БВП при средно 1.8% от БВП за ЕС. Разходите за здравеопазване в относително изражение са значително по-ниски в България (5.5% от БВП), отколкото в ЕС (7.2% от БВП). От държавите в ЕС единствено в Кипър, Латвия и Румъния делът на тези разходи е по-нисък, отколкото в България. Това обаче не може да бъде оправдание за качеството на здравните услуги, тъй като в Швейцария, която е с по-добре развита здравна система от България, държавните разходи за тази функция са едва около 2% от БВП. Разходите за образование, свързани с потенциала за растеж на икономиката, представляват 4% от БВП при средно 5% от БВП за ЕС, като единствено в Румъния са по-ниски, отколкото в България. Социалните разходи в България представляват 13.4% от БВП, а в ЕС средният им размер е 19.5% от БВП. Те варират в широк диапазон - от 11.4% от БВП в Литва до 25% от БВП във Финландия. В България проблемите са свързани с ниския размер на пенсиите, ранното пенсиониране на хора от определени професии, големия брой пенсии за нетрудоспособност, недостатъчните приходи от осигуровки за финансиране на съществуващите пенсии. Тенденцията е разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи да нарастват всяка година независимо от икономическата конюнктура. В резултат техният дял в общите разходи нараства, а делът им в БВП се повишава с повече от 3 процентни пункта през периода 2007 - 2015 г.

24 часа

Нови 10 Големи сред малките. Нови 10 фирми влязоха в Клуба на успелите вчера и станаха част от успешния проект на "24 часа" "Големите малки".

Домакин на церемонията, която се провежда за втора година, бе "София Тех Парк". Събитието бе първо за уникалното пространство на Бизнес инкубатора. 85 малки компании кандидатстваха за 10-те награди, които осигуряват безплатна реклама.

Откровени и смели истории за своя бизнес старт разказаха десетте отличници.

Домакини на събитието бяха кметът на София Йорданка Фандъкова и Йолиан Иванов, шеф на "София Тех Парк".

"Малките са големи със своите мечти. Вярвам в развитието на малките компании и България ще стане един иновационен център на Европа", каза Йолиан Иванов.

А кметът Фандъкова напомни, че средната заплата в София е стигнала 1300 лв., а над 95% от фирмите в столицата са в категорията малък и среден бизнес.

Председателят на парламентарната икономическа комисия Петър Кънев покани 85-те малки фирми в парламента. "Не за да разкажат своята история, а да чуем с какво може държавата чисто законодателна да им помогне", обясни Кънев. Според статистиката 96% от всички фирми в България са микро- и малки фирми, фирми, в които се трудят над 70% от всички работещи.

Най-много точки на журито събра компанията "Ортотех", която със своето производство на стелки и изкуствени стави помага на хората да ходят.

"Благодарим на една национално отговорна медия, които показват как да бъдем полезни на национално отговорни каузи. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му", отбеляза Росен Плевнелиев. Държавният глава за втори път е участник в "Големите малки". Президентът връчи наградата на "Ортотех".

"От гаражи се раждат големи компании и най-големият страх на големите е, че в някой гараж някой в момента обръща пазара", каза още Плевнелиев.

"Икономиката се променя и всеки малък може да стане много голям", насърчи Плевнелиев участниците.

Управителят на "Ортотех" д-р Йовко Гюров покани 28-годишната изпълнителна директорка на фирмата Красимира Русинова, за да опровергае мнението, че мозъците на България изтичат навън.

Димитър Шумаров от Пощенска банка връчи наградата на фирмата "Ескрео".

Людмил Каравасилев от "Метро България" пък връчи наградата на Асен и Валентина Цекови от фирма "Добра година".

Деян Кастелиц от Мтел награди фирма "Веспа ВП" ЕООД.

КАТ глоби 47 абитуриенти - подавали се през прозореца. 47 абитуриенти са глобени в София, защото са висели от прозорците на автомобилите. Нарушението им е, че са се возили без предпазен колан, съобщи и.д. шефът на "Видеонаблюдение" в столичната Пътна полиция старши инспектор Николай Крушарски.

Толкова са и глобените шофьори, позволили на абитуриенти да се показват извън купето на колата. Санкцията е до 50 лв. Мерките по време на абитуриентските балове дават резултат - тази година нарушителите са три пъти по-малко в сравнение с 2013 г.

От началото на годината досега столичните пътни полицаи са хванали 52-ма дрогирани шофьори.

За петте месеца в София са санкционирани и 510 шофьори, употребили алкохол. 340 от тях са карали с под 1,2 промила в кръвта, а останалите 170 са с промили над 1,2.

Стандарт

От юни: 5 лв. такса за Гърция. Още една тол такса ще плащат всички, решили да разпуснат за няколко дни или седмица в Гърция. От следващия месец ще заработи пункт, разположен само на 2 км след ГКПП Кулата-Промахон. Леките коли ще трябва да плащат 2,40 евро, за да се движат по изцяло реконструираната магистрала от Промахон до Солун. Мотоциклетите ще се таксуват с 1,70 евро, автобусите - 6 евро, а камионите - 8,40 евро. "Така на практика всеки ще плаща по близо 5 лева за "калимера". Това е тол такса за движение по магистрала, не такса "вход" в южната ни съседка", коментират нашенци, които често пътуват до Гърция. 

Таксите ще започнат да се събират, когато бъдат пуснати в експлоатация пунктовете за пътни такси, съобщи БНТ. Те ще заработят след решение на министъра на транспорта на Гърция Христос Спирдзис, което вече е публикувано в Държавен вестник в страната. Таксите са същите като на останалите каси по магистралата "Егнатия" от Александруполис до Игуменица. Събирането на тол таксите трябваше да започне, след като информацията беше публикувана в Държавен вестник на 25 май. Това обаче е в противоречие с гласуван закон, че таксите се определят от изминатите километри, а не се удържат преди това. По принцип те  трябва да се плащат в Солун, но има каси и на Промахон. Все още не е ясно дали допълнителната тол такса ще бъде въведена от 1 или от 6 юни.

Дават първите заеми по плана "Юнкер". Първите български банки, които са сключили споразумения за отпускане на изгодни кредити на бизнеса от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), добил гражданственост като плана "Юнкер", вече дават заеми за малки и средни предприятия. Три банки засега са сключили гаранционни споразумения за разпределяне на парите за иновативни проекти по механизма за гарантиране InnovFin, както е работното наименование на инициативата. Това са СИБАНК, която ще разпределя 100 млн. евро на малки и средни предприятия за иновативни проекти, Райфайзенбанк с 35 млн. за производства с висока добавена стойност, и групата ПроКредит, която ще разпределя 20 млн. евро за бизнеса в Гърция, като процесът ще бъде управляван от българската дъщерна банка ПроКредит България. Към 16 май 2016 г. клиенти на Райфайзенбанк България - малки и средни фирми, вече са получили близо 2 млн. евро по 6 иновативни проекта. СИБАНК към момента все още не работи по InnovFin, но към края на март 2016 г. вече е финансирала 200 проекта за 36 млн. евро по друга важна програма на ЕК - COSME, съобщи за Стандарт д-р Кирил Величков, шеф на управление "Европейски проекти и финансови институции" в банката. Интересът към механизма на ЕФСИ постепенно набира скорост, а проектите нарастват с всеки изминал ден, твърдят банкери, запознати с европейското финансиране. Подписаното споразумение с ПроКредит реално е първата трансакция в рамките на InnovFin в Гърция, каза при подписването в Солун Борислав Костадинов, член на Управителния съвет на ПроКредит Холдинг.

Планът "Юнкер" ще мобилизира 315 млрд. евро за проекти в държавите от ЕС, които носят възвръщаемост. Като към 9 май 2016 г. 82,1 млрд. евро от тях вече се използват за реализиране на проекти в Европа.

Монитор

Чужденци разбиват наши банкомати за 20 секунди. Румънци, молдовци и дори сръбски бандити правят гастроли у нас и разбиват банкомати за не повече от 20 секунди. Бандите, които според оперативни данни от МВР са две, са подпомагани от софиянци. Нашенците набелязват целите, а след това професионалните касоразбивачи взривяват, режат или директно отмъкват банкоматите.

Последната схема рядко се прилагала, тъй като в някои машини имало проследяващи устройства. За това те просто ги нарязвали близо до мястото на удара, а след като вземат парите, ги изоставяли.

В устройствата често има суми до 50 хил. лева. Всичко ставало изключително бързо. Колата се спирала на няколко метра от устройството, бандити поставяли взрив на определена точка, отдалечавали се, активирали бомбата и след това прибирали плячката. Записи от оцелели камери показват, че всичко това се случва за 20 секунди.

Ролята на ятаците у нас  била да проследяват кога машината ще бъде заредена, след това веднага подават сигнал и крадците действат.

Сянката на плажа стигна 25 лева. Сянката на плажа стигна 25 лева, показа проверка на „Монитор". Най-високите цени са по Северното Черноморие и са в курорта Св. Константин и Елена. На плажа „Свети Илия" туристите плащат между 15 и 25 лева, а на Северния плаж - между 10 и 20 лева. На останалите ивици в комплекса цените вървят около 6 лева за чадър и между 5 и 7 лева за шезлонг.

На Златни пясъци летовниците ще се бръкнат за чадър от 8 до 10 лева, а за шезлонг между 7 и 8 лева. На градските плажове във Варна таксите са по 5 лева. В Слънчев бряг шезлонгите това лято ще са по 6 лева, обявиха вече от дружеството концесионер. Толкова ще се плаща и за чадърите. Това е намаление с 2 лева спрямо миналата година.

Няма промяна в цените по плажните барове и дискотеки на север от Варна, показа още проверката. Ако нещо се промени, то ще стане в най-натоварените месеци, когато се види какъв ще бъде потокът от туристи, коментираха търговците, които засега чакат клиентите, без да реализират някакъв алъш-вериш.

Цените по кръчмите в Слънчев бряг също все още са поносими. В Източната зона се продават пици на парче за 3-4 лева и хамбургери за 7 лева. Най-евтиното кафе може да се купи срещу 1 лев, но само в павилион на крак. Чаша еспресо в заведенията струва 2,50 лв., а свежа салата, сервирана от келнер с гледка към морето, е поне 7 лева. Основните ястия като филета и пържоли струват от десетачка нагоре без гарнитурата. В заведенията тип "бързо хранене" манджата излиза доста по-евтино, но те все още не са отворили.

Предприемчиви търговци предлагат храна с разнос на поносими цени специално за работещите в курорта. За служителите голяма и сочна пица върви на преференциална цена от 5-6 лева, а кашкавал пане с гарнитура - 4 лева. Тройка кюфтета или кебапчета за работници се доставят срещу 3.80 лв., а дюнерите тръгват от 5 лева нагоре. Порция пържени картофи струва 2.40 лева, а поръсена със сирене 3.10.

Ако картофките се консумират на плажа, то цената им лети поне с два кинта отгоре. Пластмасова бутилка бира от 2.5 литра може да купи в суперите за 3.80 лв. Близо толкова струва светлото пиво, но в чаша, сервирано в заведение.

Броени дни преди старта на сезона, туристите в Слънчев бряг са повече от рехави. Едва 20-30% от хотелите имат туристи. Много от заведенията все още не са отворили. Официалният старт на сезона ще бъде даден на 1 юни, когато се откриват трите плажни ивици. Три дни по-късно ще отворят и дискотеките.

В момента цените за почивка са възможно най-ниските. Нощувка в 4-звезден хотел излиза средно между 20 и 30 лева с включена закуска. Има и малки хотели в западната зона, които са готови да посрещат гости и само срещу 10 лева на вечер. Евтинията ще продължи до средата на юни, когато се очаква комплексът да се напълни. Тогава цените ще скочат поне с 30% нагоре, а в най-атрактивните хотели дори и двойно.

Този сезон квартирите за работници вървят по 6-7 лева на легло в двойна стая в сгради тип общежития. На толкова се харчат и частните квартири за туристи, но в южните курорти като Созопол, Приморско и Царево. Там обаче все още няма туристи.