Труд

Частните училища - с пари от бюджета. Частните училища и детски градини ще получават държавна субсидия. Това реши окончателно парламентът вчера, като одобри на второ четене текстове в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от ГЕРБ.

По идея на Реформаторския блок финансирането ще се отпуска, при условие че обучението в тези заведения стане безплатно за поне 20% от децата. В тази група обаче задължително ще влизат учениците със специални образователни потребности, както и даровитите хлапета.

По данни на управляващите към момента у нас има 162 частни училища и 54 частни детски градини. Депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова изчисли, че държавното финансиране за тях ще струва между 11 и 13 млн. лв. на година. Колегата и от Патриотичния фронт Милен Михов обаче представи друго изчисление - за субсидията ще са нужни до 20 млн. лв.

Депутатът от БСП Стоян Мирчев, чиято парламентарна група бе основен критик на промяната, пък прогнозира ръст на броя на частните училища, щом „видят държавно финансиране". Според него с държавното финансиране за частните учебни заведения ГЕРБ разделя обществото на две класи и "това е началото на края на българското образование".

В отговор Дукова обяви: „Имам чувство, че забравяте кой ви управлява. Ама вие давате ли си сметка колко пари има в бюджета като излишъци? Няма да ги вземем от енергетиката. Ние даваме, но не вземаме."

От няколко дни социалистите настояват за актуализация на бюджета за т.г., след като финансовото министерство прогнозира излишък от 601 млн. лв. към края на август. Против субсидията бяха и депутатите от АБВ.

Образованието у нас остава задължително за деца от 5 до 16 г., решиха депутатите.

Предучилищното образование остава задължително за 5- и 6-годишните, като родителите избират дали това да става в детските градини или в училищата.

В първи клас продължава да се влиза в годината, в която детето става на 7 г., а образованието у нас остава задължително до навършване на 16 г.

След като в сряда депутатите се скараха за името на закона, споровете по въпроса продължиха и вчера. От БСП настояваха той да запази сегашното си наименование - Закон за народната просвета, но предложението им бе отхвърлено. Идеята на Патриотичния фронт „заглавието" да бъде Закон за народната просвета и възпитание също не бе приета.

В Слънчев бряг 99 от 100 проверени павилиона - незаконни. 99 от 100 проверени преместваеми обекта в курорта Слънчев бряг се оказаха незаконни. Става дума за кебапчийници, павилиони за дюнери и закуски, магазинчета за дрехи и др. Това е установила проверка, извършена от Съюза на собствениците в курорта, Община Несебър и „Слънчев бряг" АД, което стопанисва инфраструктурата.

Всички нередовни павилиони се намират в зона „Изток", поставени са без разрешение и без одобрена схема от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На нарушителите са съставени протоколи от общината и е изпратено писмо до Дирекцията за национален строителен контрол за предприемане на действия по премахването на обектите.

„Поставени са в нарушение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие", посочи Елена Иванова, председател на Управителния съвет на Съюза на собствениците. Тя допълни, че при проверката е установено наличието на множество съоръжения за разполагане на търговски стоки и услуги (сергии, стелажи, щендери и др.) по тротоари пред хотели и търговски обекти.

Според Съюза на собствениците незаконните обекти в Слънчев бряг са много повече и проверките ще продължат. От него припомниха, че са изпращали много писма и сигнали до институциите за наличието на голям брой нерегламентирани павилиони в курорта и настояха държавата да предприеме мерки за премахването им.

Капитал Daily

Мнозинството се пропуква. Два разклатени приоритета в два поредни дни. Така започна есенният политически сезон за управляващите коалиционните партньори от ГЕРБ и Реформаторския блок. В ролята на саботьори на мнозинството са АБВ и Патриотичният фронт (ПФ). Партията на Първанов не подкрепи промените в конституцията, а двете заедно обрекоха и антикорупционния закон. Официално изтъкваните мотиви не са убедителни и истинските причини могат да се търсят в приближаващите местни избори, близост до статуквото, желание за бъдещи договорки или в комбинация от трите.

Какво начало

В сряда, първия ден от новия парламентарен сезон, ръководствата на ГЕРБ и РБ демонстрираха единност за предстоящите реформи и изброиха приоритетите си, сред които водещи бяха поправките, свързани със съдебната реформа и борбата с корупцията. Само за 24 часа обаче стана ясно, че един от основните елементи - промените в конституцията, вероятно няма да събере нужната подкрепа в зала въпреки "историческия компромис" и ще остане за след местните избори, а другият - антикорупционният закон на вицепремиера Меглена Кунева, директно бе отхвърлен на първо четене в парламента в четвъртък. Процедурите налагат той да бъде сериозно преработен, преди да бъде разглеждан отново - след минимум 3 месеца, което също го запраща във времето след изборите. Това не просто забавя приемането на проектите в този им вид, но потенциално отваря и нов прозорец за договорки по текстове, които не удовлетворяват статуквото.

Ролята за това развитие на партньорите в управлението - АБВ, която бламира и двата проекта, и Патриотичният фронт (ПФ), който се въздържа да подкрепи антикорупционния закон, не остана незабелязана и последва остра реакция от страна на реформаторите. От ГЕРБ не коментираха събитията.

И въпреки че в сряда премиерът заяви, че най-важното нещо е стабилността на управлението, на този фон управлението изглежда хаотично. На практика кабинетът не разполага с подкрепата на издигналото го мнозинство за гласуването на топ приоритетите си, а по думите на съпредседателя на РБ Радан Кънев сякаш се е заформило "прокорупционно мнозинство".

Кой не иска борба с корупцията

Законът за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, известен като закона на Кунева, е част от новата антикорупционна стратегия, приета през пролетта. Очакването беше с него да се даде знак, че борбата с корупцията ще се води по нов начин и с нов независим орган. Новото звено трябваше да обедини три в момента неефективно работещи структури - БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси и отдели от Сметната палата, и да заработи от 2016 г.

Проектът обаче бе отложен в последния ден на депутатите преди ваканцията им заради процедурни хватки от страна на БСП и ДПС. Тогава съпредседателят на РБ Радан Кънев обяви, че ако коалицията между ГЕРБ, ДПС и АБВ се запази, ще се стигне до нови избори. Във втория работен ден след почивката депутатите започнаха именно с този проект. И го отхвърлиха - "за" него гласуваха 101 депутати от ГЕРБ и РБ, "против" - 38 от БСП и двама от БДЦ, а 72 от ДПС, АБВ, ПФ, останалите от БДЦ и "Атака" се въздържаха.

Дебатите преди гласуването включваха обвинения, че новото бюро щяло да бъде "ново Гестапо" ("Атака"), премина през опасения от репресия (ДПС) и стигна до припомняния за времето на управление на Иван Костов (БСП).

Фронтът се оправда, че проектът съдържал "доста неясноти" и "съмнения за възможност да се използва за нечистоплътни цели". От АБВ изтъкнаха като проблем идеята бъдещото звено да бъде натоварено с детайлната проверка на имуществени декларации.

Остри реакции

Видимо неприятно изненадана, след заседанието Кунева заяви, че "законът е уплашил голяма част от народните представители с последиците, които може да има върху техните интереси и интересите на хората, които защитават". По-късно от ДБГ изпратиха до медиите позиция, в която събитията се определят като "историческо петно върху 43-ото Народно събрание". "Липсата на подкрепа за закона от страна на АБВ е учудваща, при положение че това е законопроект на МС, срещу който вицепремиерът на АБВ не е гласувал против. Възникват въпроси от какво е продиктувана промяната в позициите на АБВ - от страх или от лични интереси. Необяснима е позицията и на част от ПФ, чиито представители подкрепиха законопроекта в комисиите, но не и в пленарната зала", пишат от партията и призовават за "засилен обществен натиск в подкрепа на антикорупционните мерки".

Съпредседателят на РД Радан Кънев отказа да коментира след заседанието, но по-късно написа във фейсбук, че "ако става дума за сговаряне между всички фракции извън ГЕРБ и РБ (въпреки прокламираните им "драматични" различия), изплашени от разкриване на собствените им далавери, се налага в откровен разговор с ГЕРБ да преоценим смисъла от съществуване на парламент с прокорупционно мнозинство. Ако става дума за безотговорна демонстрация на лично отношение от ПФ към българския вицепремиер, се налага тежък разговор с тези наши партньори. Резултатът от този разговор трябва да е ясно съгласие за приемане на твърдо антикорупционно законодателство от дясно мнозинство ГЕРБ-РБ-ПФ."

Забраната за електронна "Гражданска отговорност" стигна до депутатите. Изричната забрана за онлайн сключване на автомобилната застраховка "Гражданска отговорност" е запазена и в последния проект за нов Кодекс за застраховането. Той е внесен от Министерския съвет в парламента, след като преди няколко месеца беше подготвен от експерти на Комисията за финансов надзор (КФН). Във времето за обществено обсъждане против забрана се изказаха много застрахователни компании, като те изпратиха и становища с предложения за промени. От текстовете на проекта се вижда, че мнението им не е било взето под внимание.

Може, но не за тази полица

Интересното е, че въпреки изричното ограничение за задължителната полица новият кодекс урежда сключването на застрахователни договори изцяло електронно и парафирането им с електронен подпис. Това явно няма да важи за "Гражданска отговорност", а заедно с нея и за полица  "Злополука" за пътници в обществения транспорт. Двата продукта са изключени от възможността да бъдат предлагани по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. И в момента изцяло дистанционно сключване на полица не е възможно, тъй като има много хартиени документи, включително задължителния стикер за наличие на полица. Поръчка за застраховка може да се направи онлайн, но документите с подписите по тях се изпращат с куриери. Според текстовете в новия кодекс този режим ще се запази - позволява се продажбата от разстояние, но когато са предоставени копия от документите на колата. Освен това се запазва стикерът, което означава, че пак ще има размяна по куриер, дори да се направи онлайн поръчка.

Изпълнителният директор на "Алианц България" Пламен Ялъмов коментира пред "Капитал Daily", че със забраната България ще се отдалечи от европейските тенденции за продажби. Ялъмов посочи, че не разбира защо може свободно да се пазарува онлайн дрехи, техника и още много неща, но точно за "Гражданска отговорност" трябва да е забранено. "Искаме възможност да продаваме застраховки изцяло онлайн", добави той. Забраната няма как да ограничи застрахователи от други държави в ЕС да предлагат електронно полици в България и нищо не пречи една румънска компания например да продава така, добави Ялъмов.

Да не сбъркате

Аргументите на КФН за забраната са възможни грешки при попълване на данните от клиентите, заради което може да се откаже плащане. Не е ясно защо вместо изрична забрана не бъде въведен срок за проверка на данните и система, чрез която застрахован и застраховател да ги сравнят и при грешка тя да бъде поправена.

Сега

Бумът на нови болници ще бъде укротен. Ключовият момент от замислените от здравния министър реформи в болничната помощ е на път да се реализира. От догодина здравната каса няма да сключва договори с абсолютно всяка болница. В областите, където има излишък от клиники, НЗОК ще финансира само тези, необходими за покриване на потребностите на населението от медицинска помощ, решиха депутатите от здравната комисия в парламента вчера, приемайки поправки в Закона за лечебните заведения, внесени от здравното министерство през Министерския съвет. На местата с прекалено много болници няма да се допуска финансиране с обществени средства на нови лечебни заведения.

Това ще стане с т.нар. национална здравна карта, която, решиха депутатите, ще е задължителна. Идеята й е да регулира наличието на лечебни заведения и най-вече на болници. По изработена от здравното министерство методика във всяка област на страната ще се определят потребностите на населението от лекари и болници, включително и от брой легла по медицински специалности. Всичко това ще се събира в национална карта. Там, където болниците са повече от определените в картата потребности, здравната каса ще сключва селективно договори, т.е. не с всяка клиника, а само с тези, които отговарят на критерии, определени с наредба на Министерския съвет. Законът все пак дава възможност касата да финансира болници и над потребностите в дадена област. Именно от критериите в наредбата на МС ще зависи дали това ще стане и в каква степен, т.е. ще бъдат ли орязани действително прекалено многото лечебници в големите градове, или ще се направи компромис и статуквото ще се запази.

Все още не е ясно какво предвижда наредбата, но министър Петър Москов даде да се разбере, че предимство за финансиране от касата ще имат големите многопрофилни болници, които поемат всякаква патология. Малки специализирани лечебници, насочени към една-две добре финансирани от НЗОК дейности няма да получават предимство за договор. Според Москов България е на първо място в Европа по брой болници на глава от населението и на дъното по здравни показатели. Тепърва ще се изяснява и методиката, по която се определят потребностите на населението, т.е. там също има възможност да се заложат по-широки или по-строги критерии и съответно болниците да се окажат малко или много.

Друг текст от закона предвижда на местата, където има излишък от лечебници, нови болници да не се включват в здравната карта, т.е. да нямат възможност да работят със здравната каса. Не е ясно как ще се стимулира създаването на болници или привличането на лекари в областите, където има недостиг. Преди време Москов беше обещал, че държавата ще създава отделения по различни специалности - например педиатрия, там, където няма достатъчно.

Въпреки че по време на лятната ваканция от ГЕРБ декларираха, че ще подкрепят двете фундаментални промени, от партията даваха и сигнали, че не са съгласни напълно с тях. Оттам не искаха касата или МЗ да решават кой ще има право на договор с НЗОК и предполагаха, че ще е по-добре лечебните заведения да се конкурират с цени. Освен това при първото правителство на Бойко Борисов депутатите на ГЕРБ бламираха собствения си министър тогава - Стефан Константинов, при опита му да въведе задължителна здравна карта и контрол над финансирането на нови болници. Вчера обаче депутатите на ГЕРБ в здравната комисия подкрепиха поправките.

КЗК: Данъчните складове спъват конкуренцията при горивата. Конкуренция на пазара на горива няма. Това стана ясно от думите на говорителя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Марио Гаврилов, който цитира секторен анализ на регулатора, направен още през 2011 г. Пред Нова тв той обясни вчера, че причината за липсата на конкуренция е в собствеността върху акцизните складове. При предишната проверка е било установено, че 80% от тях принадлежат на "ЛУКойл". На търговците били искани непосилни наеми, за да съхраняват вносните горива там. В момента се проверява дали съотношението при собствеността на складовете още е такова.

В момента КЗК прави нов секторен анализ на пазара на горива. Комисията обаче няма достъп до данните на НАП и на митниците заради законови ограничения. Така тя разчита само на доброволно подадените данни от търговците на горива, което означава, че и новият анализ, когато и да бъде готов, ще е непълен и едностранчив.

По думите на Гаврилов още преди четири години антимонополната комисия е установила, че конкуренцията е затруднена и дори е посочила как този проблем може да бъде решен. "Четири години нито един от българските политици не прочете нашия секторен анализ", допълни той. От КЗК са предложили два варианта. Единият е страната ни да подпише със съседни държави споразумение, което да позволява търговците да използват акцизните и данъчните им складове. Вторият вариант е държавата да създаде собствени акцизни складове. Нищо от това обаче не е реализирано.

Междувременно вчера стана ясно, че НАП и МВР повече от месец ежедневно патрулират на Стоков базар "Илиянци" и следят за издаването на фалшиви фактури по ДДС. Това показва писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на депутатско питане, разпространен от ведомството. От 15 юли полицаите и данъчните извършват проверки на входа или изхода на базара, както и в самото тържище, за да спрат издаването на фалшиви фактури и касови бележки. Фирмите нарушителки ще бъдат дерегистрирани и включени като рискови лица в базата данни на НАП.

По думите на Горанов от фактурите на "Илиянци" се възползват фирми, които доказват произход на стоки или услуги, купени без документи, както и физически лица, които доказват пред работодателите си извършени от тях плащания.

24 часа

Унизиха Кунева. Депутатите отхвърлиха антикорупционния закон на вицепремиерката Меглена Кунева. "За" гласуваха 101 депутати от ГЕРБ и РБ. "Против" бяха 38, а 72-ма се въздържаха. Срещу проекта се обявиха от БСП и двама от БДЦ. Въздържаха се ДПС, "Атака", 5-има от БДЦ, както и коалиционните партньори на управляващите - Патриотичният фронт и АБВ.

Такова нещо се случва за първи път - предложен от правителството закон да не бъде приет на първо четене. Срещу проекта на Кунева имало много критики в управляващата коалиция, но било решено тя да убеди коалиционните партньори, че техните възражения ще бъдат приети между двете четения. Това обаче не станало и довело до този резултат - двете групи - на АБВ и ПФ, гласуваха "против".

След три месеца законопроектът ще мине. Аз съм успокоил Меглена Кунева, говорих днес с нея и я успокоих. След 3 месеца ще внесем закона отново, ще проведем разговор с партньорите. Така премиерът Бойко Борисов коментира бламирането на закона. Преди да внесем след три месеца закона, ще преговаряме с РБ, ПФ и АБВ, подчерта Борисов. От 25 години не е имало такъв закон и това, че още три месеца няма да има, не било толкова страшно, смята премиерът.

Интервюта на Меглена Кунева за вестник „24 часа", четете тук!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4960099

Свързват хотелите с НАП и МВР. В Пловдив е започнал пилотен проект, който трябва да свърже в обща система регистрите на хотелите за техните гости с НАП и МВР, а и с туристическото министерство. Това обяви министърът на туризма Николина Ангелкова на дискусията.

Тази връзка, която ще се въведе в цялата страна, ще донесе освен всички други ползи и много по-добро обслужване, и яснота за развитието на туризма, категорична бе Ангелкова. Трябвало да се повишат и данъчните приходи, както и сигурността.

Пловдив е една от дестинациите в страната, които не са засегнати от трудния сезон, а отбелязват ръст, съобщи още министърът. За първите 6 месеца на годината в града има с 5% увеличение на броя на туристите и с 8% на нощувките. Това означава, че е създал своите контакти и е интересен, дори за туристи от далечни дестинации като Китай, обясни Ангелкова.

Културно-историческият туризъм трябва да стане един от трите водещи сегмента в отрасъла, обясни Ангелкова. Заради това министерството е създало 8 културни дестинации. Пловдив попада в тази за архитектура и занаятчийство.

България има над 40 000 артефакти и исторически атракции и продължава да разкрива нови. Това ни нарежда в първата тройка на страните с културно-историческо наследства наред с Гърция и Италия, каза министърката.

Фокус догодина ще е и виненият туризъм, като в Пловдив ще се проведе най-голямото международно винено изложение, обясни Ангелкова. Ще бъдат направени и множество винени маршрути с помощта на бизнеса и общините.

За първи път в България има и регламентация на хостелите, похвали се Ангелкова в отговор на въпрос за младежкия туризъм от ученичката Велиана Благоева. По въпроса за рекламата на България министерството на туризма си партнирало и с големите онлайн платформи и туроператори.

"За 2016 г. основният акцент в нашата реклама ще бъде дигиталният маркетинг. Възнамеряваме да организираме и 100 журналистически тура из страната, като ще поканим български и чуждестранни медии", посочи Ангелкова. Тя призова по-бързо да се създаде организация за управление на 9-те туристически района в страната.

Монитор

10 хил. евро за бежански „билет" през България до Европа. 10 хил. евро излиза транспорта на един бежанец от турско-сирийската граница до Западна Европа. Парите се прибират от български трафиканти, които работят с техни колеги в южната ни съседка. Курсовете обикновено се извършват с автобуси, които се движат по редовни линии, а на междинни спирки трафикантите ги товарят в камиони. Обикновено един транш е от по 100 човека, което прави по един милион евро печалба за трафикантите. Първата спирка е в град Хатай, където се хваща автобус, който откарва бежанците до Одрин. Там те се посрещат от българските каналджии, които ги товарят в камиони.

Следва преминаване през някои от граничните ни пунктове, където при успех бежанците вече са у нас. След като са на българска територия, камионът се посреща от поне две коли с наша регистрация, които ги съпровождат до София. Единият автомобил кара плътно зад натоварената с чужденци машина, а другият поне няколко километра напред, като следи за евентуални полицейски патрули. Трафикантите са в постоянна връзка помежду си. Крайната спирка е столичния квартал „Дружба", където бежанците се разтоварват и се качват на предварително повикани таксита. Те от своя страна ги закарват по тъмно около бул. „Мария Луиза", където техни съграждани ги посрещат и настаняват в тайни квартири.

В цената от 10 хил. евро е включен и престоят, докато им бъдат издадени фалшиви документи, с които да отидат в Западна Европа. Много малка част от бежанците обаче успяват да стигнат до там, тъй като са залавяни на границата с документите менте, или още докато са в квартирите. Последният такъв случай е от юли, когато в „Дружба" бяха спипани 120 имигранти, разтоварени от камион в квартала.

Друг по-евтин вариант за влизане у нас пък е през река Марица близко до границата ни с Турция. Според Гранична полиция около 150 бежанци седмично плуват през реката. Чужденците избират този маршрут по съвет на каналджиите, които ги дерат с по 500 евро на човек. Според трафикантите трасето е слабо охраняемо и липсват термокамери, които да засичат нарушителите през нощта. Прекарването често става с плуване с празна туба или с малка надуваема лодка, в която едва се събират трима човека. Избира се места, където реката е по-тясна, а на брега има гъста растителност. След като стъпят на българска земя бежанците се поемат от втори човек, който срещу допълнително заплащане им гарантира, че ще ги изведе към Западна Европа. Цената до Германия например стига 3 хил. евро. Тя обаче зависи от възрастта и пола на бежанеца. Мъжете минават най-тънко с между 250 до 500 евро, най-скъпо се плаща за жените с малки деца. Според бежанци, заловени на южната ни граница, разплащането по тази схема става на части, с депозит в началото. По правило никога не тръгва цялото семейство. Обикновено мъжът остава в Турция като гаранция, че ще плати превоза на семейството му. Затова по лагерите има много самотни майки и деца без придружител. Понякога главата на семейството просто не може да събере парите за доплащане и чака, докато му изпратят или си ги изработи, което отнема месеци.

Калфин лови мозъци от чужбина. Нова стратегия за лов на мозъци от чужбина представи социалният министър Ивайло Калфин вчера. Вицепремиерът по социална и демографска политика готви промени в наредбата за издаване на „сини карти", нужни за наемането на специалисти от трети страни. „Целта е да облекчим процедурата за наемане на висококвалифицирани служители в сфери, в които има недостиг на кадри", уточни Калфин. Идеята е всяка година социалният министър да изготвя списък на професиите за които работодателите не могат да намерят кадри. „Искаме да отпадне и пазарният тест, който сега отнема между 15 и 30 дни на работодателите, които търсят служители от трети страни", обясни зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев. В момента всички родни фирми, пожелали да наемат чуждестранни специалисти, трябва да докажат, че в продължение на две или четири седмици не са успели да намерят нужните им специалисти у нас.

За облекчение на процедурите от ИТ сектора настояват от години, защото в този сектор в момента има най-голям недостиг на кадри. Заради тежката бюрокрация у нас годишно се издават едва около 20 „сини карти", голяма част от които именно за компютърни специалисти. Според експерти след няколко години със „сини карти" у нас ще се внасят и лекари и медицински сестри от Близкия изток заради изтичането на родните кадри в бели престилки зад граница.

Заради големия брой емигранти и нарастващата бежанска вълна в Европа социалното министерство готви и изцяло нов закон за трудовата миграция. В следващите месеци ведомството ще разработи механизъм за представяне на почасови домашни услуги чрез ваучери.

Идеята е домакинствата да могат да наемат чрез електронен бон детегледачка, водопроводчик или майстор от частна посредническа агенция. „Държавата ще дофинансира тези услуги, които ще се извършват от безработни", обясни още социалният министър.

Все още не е ясно какви бонуси ще получават работодателите, които назначават хора в предпенсионна възраст. „Изпратих запитване до работодателските организации какво би ги насърчило да наемат хора над 54 г. На база на предложенията им ще мислим за механизма", обясни Калфин.

Стандарт

Заради бежанците: Камионите ни блокирани в Европа. Българските тираджии се видяха в чудо. Заради нелегалния трафик на бежанци граничният контрол в страните от ЕС е затегнат яко. За да се доберат до Австрия, нашите превозвачи висят на бариерите най-малко по шест часа. Крайно затруднено е преминаването на българските камиони и през Унгария и Германия. "До Англия през Ламанша стигаме, когато Господ каже", коментира за "Стандарт" Красимир Лалов, председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Драконовските мерки за контрол по границите са наложени след зачестилите случаи на нелегален трафик на бежанци. Почти всеки ден австрийската и унгарската полиция задържат камиони, превозващи бежанци от Азия и Африка. В тях натъпканите като сардели хора са с опасност за живота.

Затягането на граничния контрол в страните от ЕС заради пътуващите нелегално бежанци се превръща в проблем за българските превозвачи. Всички пътувания през Австрия например са се удължили с минимум 3 и максимум 6 часа, разказаха превозвачи за в. "Стандарт". Драконовските мерки за контрол на австрийската граница бяха наложени след зачестилите случаи на нелегален трафик на бежанци. Само преди дни австрийската полиция задържа румънски камион, превозващ 24-ма бежанци от Афганистан. Това са били младежи на възраст 16-17 години.

По думите на Миролюб Столарски, председател на БАСАТ (Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт), и Красимир Лалов, председател на Националното сдружение на българските превозвачи, най-затруднено е преминаването на българските камиони през Унгария, Австрия, Германия и Ламанша. С блокирането на тунела под Ламанша от бежанци и необяваваните предварително блокажи на подстъпите към фериботите между Континентална Европа и Британските острови, преминаването между Франция и Великобритания е истински кошмар. На превозвачите се налага да чакат с часове. "Пътуването до Германия ни се увеличи с около 5 часа. До Англия стигаме, когато Господ каже", коментира Красимир Лалов. Въпреки бавното преминаване на границите българските превозвачи приемат за нормален засиления контрол. Работата се бави, но мерките са необходими, заяви Красимир Лалов.

Русия забрани вноса на храни от България. Русия забрани вноса на всички храни и селскостопански продукти с фитосанитарни сертификати, които са издадени в България. Това се казва в съобщение на руския регулатор Росселхознадзор, цитирано от РИА Новости. Службата аргументира решението си с внесените растителни продукти, в чиито фитосанитарни сертификати, издадени от България, като страна на произход се посочва държава извън ЕС.

Но Българската агенция по безопасност на храните в свое писмо до руския регулатор е определила издадените от нейно име сертификати за износ и реекспорт, които са придружавали предназначени за Русия стоки, като фалшиви. Например от България с реекспортни сертификати в Русия са влизали ябълки уж от Китай, Бразилия и Мароко.

Само че Росселхознадзор не можа да потвърди произхода на тази продукция. "Приехме решение да прекратим вноса на всички подлежащи на карантина продукти, чиито фитосанитарни сертификати са издадени в България. То влиза в сила от 1 септември 2015 г.", се казва в съобщението. Според руските стандарти "подлежащи на карантина" са всякаква растителна продукция, опаковката и тарата, почва или организми, обекти или материали, които може да станат носители на вредни организми или да спомогнат за разпространяването на такива организми.

Списъкът на "подкарантинните продукти" обхваща широк спектър: рязани цветя, лук, картофи, домати, моркови, зеле, краставици, бобови растения, грозде, орехи и ядки, ябълки, круши, пшеница, царевица, ръж, ечемик, ориз.

В съобщението не се посочва обемът на засегнатата продукция, но данни на руската митница за първото полугодие показват, че целият внос от България е за 211 млн. долара, което е спад с 33,6% спрямо 2014 г.