Индонезийската рупия се понижи до най-ниската си стойност от над 20 години насам. Централната банка на страната заяви, че ще интервенира на валутните и облигационни пазари, за да подкрепи националната си валута.

Рупията се понижи до 14 777 рупии за долар в понеделник, или най-ниската стойност от 1998-ма година насам. От началото на годината, загубата за валутата на Индонезия възлиза на 8.93%.

Вижте още: Турската валутна криза продължава да тежи на развиващите се пазари

През тази година, индонезийската валута е сред най-зле представящите се валути в региона. Растящият дефицит в Индонезия, в съчетание със случващото се на развиващите се пазари – в Аржентина и Турция, до голяма степен предопределят спада на рупията.

„Високото ниво на собственост на държавен дълг от чуждестранни инвеститори, заедно с растящия дълг на частния сектор, до голяма степен предопределят слабостта на националната валута“, според Вишну Варатан, ръководител на звеното на Mizuho Bank, цитиран от CNBC.

Индонезия, е най-голямата икономика в Югоизточна Азия, като 41% от държавния дълг на страната е деноминиран в чуждестранна валута, според данни на Moody's. Ако рупията продължи да се обезценява, тези дългове ще станат все по-трудни за плащане, коментират пазарни наблюдатели.

Експертите предупреждават – ако петрола се задържи при текущите си високи нива и лихвените спредове по държавните облигации се задържат широки, то рупията може да продължи да се обезценява и да видим пробив на психологическата граница от 15 000 рупии за долар.

В допълнение, според пазарни наблюдатели, опитите за валутна интервенция от страна на централната банка може и да не са са успешни, защото се извършват в момент, на силна обезценка на валутата. Практиката от Япония и други страни, не веднъж и два пъти са доказали, че когато се правят интервенции, ефектите са краткосрочни и бързо преодолявани.

От началото на май, централната банка на Индонезия е повишила четири пъти нивата на лихвите, за да спре силната обезценка на националната валута.

Поевтиняването на рупията обаче, води след себе си до сериозно понижение във валутните резерви и до голяма степен „връзва“ ръцете на централната банка за интервенции.

Още по темата:

Турската валутна криза продължава да тежи на пазарите

Следващата криза тръгва от Аржентина?

Следващата финансова криза дебне зад ъгъла?