Снимка: Pixabay

Все повече стават експертите, които предупреждават, че се доближаваме до следващата финансова криза. Последният от тях, бе не кой да е, а легендарният инвеститор Марк Мобиус.

Ветеранът, известен с инвестициите си на развиващите се пазари, има едно предупреждение за инвеститорите, които бързо забравиха какво се случи през февруари с индексите. И то е – внимавайте с инвестициите си на фондовите борси в момента.

Според експерта, търговската война между САЩ и Китай е прелюдия към следващата финансова криза. Все още, най-лошото в отношенията между САЩ и Китай предстои, в светлината на налагането на нови тарифи върху китайски стоки, на стойност над 200 милиарда долара.

Вижте още: Защо щатските индекси могат да са лоша алтернатива за инвеститорите следващите години?

„Най-лошото е възможно едва да предстои“, коментира Мобиус, пред финансовото издание Bloomberg.
А какво има предвид експертът с „най-лошото“?

Мобиус, прогнозира понижение от 10% за индексите на развиващите се пазари и в крайна сметка финансова криза в САЩ и по света.

Добрата новина според Мобиус е, че щетите за фондовите пазари, в крайна сметка ще се окажат добра възможност за покупки. Самият той повишава в момента капитала си, за да се възползва от тези потенциални възможности в бъдеще.

Кои са източниците на заплахи за разразяване на нова финансова криза?

Политиката на повишение на лихвите от страна на Фед

Отвъд традиционния заподозрян „търговската война“ между САЩ и Китай, политиката на агресивно повишение на лихвите от страна на Фед, като че ли е най-голямата заплаха да се превърне в „огнище“ на финансова криза.

Фед е единствената централна банка в света, която повишава лихвите и то сериозно през последните две години. Само през тази година, федералният резерв увеличи нивото на лихвите два пъти, като се очаква да направи това още два пъти до края на годината.

Въпреки двете повишения на лихвите, отвели краткосрочните лихви в диапазона между 1.75 и 2%, дългосрочните лихви в САЩ не успяват да растат с подобни темпове.

Това доведе до по-малък наклон, или по-плоска лихвена крива (ситуацията при която дългосрочните лихви са почти равни на краткосрочните такива). Тази крива, отразява мнението на инвестиционната общност, че икономическият ръст и инфлацията няма да са трайно явление и ще се понижат с времето.

Не случайно анализатори и инвеститори изразяват постоянни опасения, че тази лихвена крива, е сериозен повод за притеснения и тревоги за фондовите пазари.

„Ръководителят на Фед - Джером Пауъл е бичи настроен за щатската икономика, но ние се опасяваме, че той е прекалено бичи настроен, предвид на темповете на повишение на лихвите", смята Джордж Руснак ръководител на звеното за инвестиции в инструменти с фиксиран доход в Wells Fargo, цитиран от финансовото издание CNBC.
Напълно е възможно, твърде агресивен Фед да доведе до забавяне на ръста на щатската икономика, смята още Руснак.

Инвеститорите търсят в лихвите по щатските държавни облигации признаци, за бъдещото състояние на щатската икономика.

Рекордната задлъжнялост в световен мащаб

Световният дълг нараства с най-много от две години, през първото тримесечие на годината, повишавайки се с 8 трилиона долара, сочат данни на Institute of International Finance (IIF), изнесени вчера.

Вижте още: Кои са най-задлъжнелите страни в света?

Сега дългът в световен мащаб е нараснал до 247 трилиона долара, което е 318% от БВП на световната икономика. В допълнение дългът се е повишил с 30 трилиона долара само от четвъртото тримесечие на 2016-та година.

„Темповете, с които нараства дълга, сами по себе си са причина за опасения“, смята управляващия директор на IIF – Хунг Тран. „Проблемът с подобни бързи увеличения на дълга са, че ако бързо заемаш средства, то качеството на кредитния портфейл обикновено страда“, смята още Тран.

Казано по друг начин, повече правителства, бизнеси и индивидуални клиенти, са заемали средства през първите три месеца, като много от тях могат да срещат в последствие трудности да връща средствата. Особено в среда на повишение на лихвите.

„Качеството на кредитите се е понижило сериозно“, коментира още Тран.

Данните на IIF сочат още, че съотношението дълг към БВП се е повишило за пръв път от повече от година, като финансовия сектор е достигнал рекордно ниво на задлъжнялост – от близо 61 трилион долара. Въпреки това обаче, темповете с които растат задълженията на финансовия сектора са по-бавни, като цяло.

В среда на забавяне на ръста на световната икономика и повишение на лихвите в САЩ, налице са сериозни кредитни рискове, във връзка с огромната задлъжнялост, се казва още в анализа на международната организация. Сред най-застрашените от дълга  страни, са развитите такива, като САЩ и държавите от Западна Европа.

И докато дългът сам по себе си не е чак такава заплаха пред световната икономика, защото може да бъде рефинансиран, налице е тревожна тенденция идваща от САЩ и свързана с по-ускорения ръст на дълга, в среда на повишение на лихвите.

Дългът на САЩ се повиши до над 100% от БВП. Заради нарасналите разходи на администрацията на Тръмп и Конгреса, САЩ сеща ще има нужда от финансиране в размер на 25% от БВП-то си.

САЩ изпъква пред останалите страни, по отношение на заплахата от растящия си дълг, заради повишението на бюджетния дефицит и падежиращите дългови книжа.

Развиващите се пазари, като потенциално огнище на световна финансова криза

Миналата финансова криза, отпреди десет години, стартира като дългова криза от САЩ. Тази обаче, може да започне от развиващите се световни пазари, по подобие на финансовата криза от 1998-ма година.

От Ваnk оf Аmеrіса направиха аналог с тенденциите предхождащи събитията от 1998-ма година. Toгaвa в Aзия видяхме cepиoзнa иĸoнoмичecĸa ĸpизa, a Pycия изпaднa във финaнcoв колапс.

"Уcтoйчив pacтeж в Cъeдинeнитe щaти, изглaждaнe ĸpивaтa нa дoxoднocт нa oблигaциитe, cъĸpaщaвaнe нa пaзapитe нa paзвивaщитe ce cтpaни - вcичĸo тoвa изглeждa ĸaтo exo нa cъбитиятa oт пpeди 20 гoдини", според Майкъл Хартнет, анлизатор в Ваnk оf Аmеrіса.

B ĸpaя нa минaлия вeĸ твъpдитe иĸoнoмичecĸи пoлитиĸи дoвeдoxa дo зacилвaнe нa aмepиĸaнcĸaтa вaлyтa - дoлapa, дoĸaтo cпaдът зaceгнa нaй-тeжĸo paзвивaщитe ce пaзapи. В момента също се наблюдава сериозно поевтиняване на валутите на развиващите се пазари, спрямо зелените пари.

Няма как да не отбележим и „тенденциозното понижение“ в курса на юана спрямо долара. Юанът загуби близо 2.5% спрямо долара през последния месец. А умишленото понижение на юана, като оръжие в търговската война срещу САЩ, може да изиграе много лоша шега на Китай. Защото отливът на капитали от страната и останалите развиващи се пазари, може да е много по-голям, в сравнение с позитивните търговски ефекти от по-евтин юан.

Търговската война, БРЕКЗИТ, политическата несигурност…

Няма как да не маркираме и още няколко ключови фактора, които биха могли да са „искра за нова финансова криза“. И повечето от тях, разбира се, са политически. Като започнем от търговската война между САЩ и Китай и преминем през БРЕКЗИТ и растящия популизъм във водещите икономики в Европа.

Може да се припомни, че именно намаляването на митническите тарифи през изминалия век инициира бумът в световната търговска търговия. През 60-те години на миналия век, търговията като процент от световния БВП е била едва 24%, докато към днешна дата, заема цели 60%.

Вижте още: Търговската война - кой ще я спечели и какви ще са резултатите от нея?

Ръстът на търговията инициира ръст на световната икономика, създаване на нови работни места, повишение в стандарта на живот по целия свят. В основата на повишението са стоели именно развиващите се икономики от Азия.

При една търговска война, много хора ще загубят своята работа, защото цели индустрии и сектори ще бъдат засегнати. Правителствата ще загубят приходи (което означава, че ще започнат да се грижат по-зле за своите граждани), а потребителите ще имат избор между по-малък брой стоки.

Сама по себе си, търговската война може да доведе до спираловидно повишение на митата и акцизите. Според проучване, поръчано от Конференицята за търговия и развитие на ООН (UNCDAT), средните тарифи могат да се повишат от пренебрежимо ниски нива до 30% за щатските износители и до 35 и 40% за европейските и китайските износители. 

Развиващите се страни, които ще станат „безмълвен зрител“ на търговската война, ще бъдат дори още по-големи косвени жертви. Средните тарифи, налагани на износа на развиващите се страни, може да се повиши от 3% в момента до 37%. А това ще направи тези стоки неконкурентни на международните пазари. Казано по друг начин малките развиващи се икономики, разчитащи на износ към щатския пазар и Европа, могат да бъдат сериозно засегнати.

Още по темата:

Най-задлъжнелите страни в света

Защо щатските индекси ще са лоша алтернатива за инвеститорите следващите години?

Търговската война - кой ще я спечели?

Световният дълг расте до 318% от БВП

Тази лихвена крива вещае проблеми за инвеститорите