Снимка: iStock

Теодор Минчев

Фючърсите върху технологичния Nasdaq 100 потъват с над 2% в петък, 30 октомври, след поредната вълна от разочароващи корпоративни отчети. Акциите на Intel се сриват с около 25% в предборсовата търговия, Reddit губи над 20%, а разпродажбите обхващат и други големи технологични компании. Инвеститорите все по-настойчиво поставят под въпрос огромните разходи за изкуствен интелект и възвръщаемостта от тях. Подобни дни обаче предлагат нещо много по-ценно от поредната възможност да купим акции на по-ниски цени. Те ни показват кои компании пазарът продължава да подкрепя, дори когато страхът взема превес. Докато повечето инвеститори следят най-големите губещи, аз бих насочил вниманието си в обратната посока — към акциите, които отказват да паднат. Защото именно сред тях често се крият бъдещите лидери на следващото възходящо движение.

Но не забравяйте - пазарните спадове не само унищожават стойност. Те разкриват кои компании инвеститорите са готови да защитават дори когато страхът започне да доминира на борсата.

Когато основните борсови индекси тръгнат надолу, вниманието на инвеститорите обикновено се насочва към най-големите губещи. Кои акции са се сринали с 5%, кои са загубили 10% за седмица и къде вече се появяват възможности за покупки на по-ниски цени. Това е естествена реакция, но понякога най-ценната информация се намира в противоположния край на борсовата таблица. Сред компаниите, чиито акции почти не реагират на разпродажбите. Или още по-интересно — продължават да поскъпват, докато пазарът около тях потъва в червено.

Подобно поведение рядко остава незабелязано от професионалните инвеститори. На финансовите пазари съществува понятието относителна сила — способността на даден актив да се представя по-добре от широкия пазар. Ако S&P 500 губи 3% за седмица, а определена акция се понижава само с 0,5%, тя демонстрира относителна устойчивост. Ако индексът пада с 5%, а акцията поскъпва с 2%, разликата вече достига седем процентни пункта. Това не означава автоматично, че компанията е подценена или че предстои силно поскъпване. Но показва, че в конкретния момент балансът между купувачи и продавачи е значително по-благоприятен, отколкото при останалата част от пазара.

Защо това е важно? Защото големите възходящи движения рядко започват едновременно при всички компании. Обикновено първо се появява сравнително малка група акции, които започват да се държат по-добре от индексите. Докато пазарът все още е слаб, те спират да правят нови дъна. При следващата разпродажба отстъпват по-малко. Постепенно започват да формират по-високи локални минимуми, а при първите признаци на възстановяване ускоряват поскъпването си. Едва по-късно останалите инвеститори забелязват, че тези компании вече са изпреварили пазара със значителна разлика.

Разбира се, има и съвсем прозаични причини за подобна устойчивост. Компанията може да е публикувала по-добри от очакваните резултати, да е повишила прогнозата си за приходите или да е обявила обратно изкупуване на акции. Възможно е голям институционален инвеститор да изгражда позиция, без това да е публично известно. Понякога става въпрос за секторна ротация — капиталът напуска технологичните компании и се насочва към здравеопазването, потребителските стоки или комуналните услуги. При други случаи причината е чисто техническа: инвеститорите, които са искали да продават, вече са го направили, а предлагането постепенно се изчерпва.

Най-интересни обаче са компаниите, които демонстрират относителна сила без очевидна еднократна причина. Представете си акция, която в продължение на три месеца се е движила между 40 и 45 долара. След това пазарът започва корекция от 8%, но вместо да пробие под 40 долара, акцията остава около 43 долара. При следващия опит на индексите да достигнат ново дъно тя вече се търгува около 44 долара. Това е поведение, което заслужава внимание. Не защото гарантира бъдещ ръст, а защото показва, че натискът от продавачите отслабва, въпреки неблагоприятната пазарна среда.

Съществува и една важна психологическа закономерност. Инвеститорите обичат да купуват акции, които са паднали много, защото изглеждат евтини спрямо предишните си върхове. Ако една компания е струвала 100 долара, а сега се търгува на 40 долара, отстъпката от 60% изглежда впечатляваща. Но цената сама по себе си не казва почти нищо за реалната стойност. Възможно е печалбата да е намаляла с 70%, конкурентното предимство да е изчезнало или бизнес моделът да е изправен пред структурен проблем. Акцията, която е загубила най-много, невинаги предлага най-добрата възможност. Понякога тя просто отразява най-сериозното влошаване на фундаменталните показатели.

При устойчивите акции ситуацията е различна. Ако компанията запазва цената си по време на пазарен спад, инвеститорите очевидно не са склонни да се разделят с нея при същите условия, при които продават други позиции. Това може да е признак за доверие в бъдещите печалби, за очаквано ускоряване на растежа или за вече настъпила промяна в инвестиционните нагласи. Разбира се, не можем да знаем мотивите на всеки участник на пазара само от ценовата графика. Но можем да наблюдаваме резултата от техните решения.

Тук идва и една от най-полезните техники за подбор на акции. Вместо да следим единствено абсолютното изменение на цената, можем да сравняваме представянето на всяка компания с това на съответния индекс. Ако акцията поскъпва с 4%, докато S&P 500 губи 6%, тя го изпреварва с десет процентни пункта. Ако след това индексът възстанови загубите си, а акцията продължи да расте, имаме още едно потвърждение за относителната ѝ сила. Особено интересно е, когато това поведение се запазва в продължение на няколко седмици, а не само в рамките на една борсова сесия.

Времевият хоризонт има огромно значение. Една акция може да поскъпне с 5% в ден, когато пазарът пада, просто защото е получила положителна новина. На следващата сесия обаче да върне целия ръст. Затова един ден на устойчивост е само сигнал за наблюдение, не доказателство за промяна в тенденцията. Много по-убедително е, когато компанията се представя по-добре от пазара в продължение на четири, шест или осем седмици, включително през няколко отделни периода на разпродажби. Тогава вероятността да наблюдаваме по-трайна промяна в търсенето изглежда по-голяма.

Обемите на търговията също могат да дадат допълнителна информация. Ако акцията поскъпва при значително по-висок от обичайния оборот, докато индексите се понижават, това подсказва засилен интерес от купувачите. Ако при следващите спадове обемите намаляват, а цената остава стабилна, може да се предположи, че продавачите постепенно губят инициативата. Подобна комбинация е по-интересна от ръст при минимален оборот, който лесно може да се окаже резултат от ограничена ликвидност.

Това разграничение е особено важно за Българската фондова борса. При някои компании сравнително малки сделки могат да доведат до значителни процентни изменения на цената. Акция, която поскъпва с 4% при оборот от няколко хиляди евро, не изпраща непременно същия сигнал като компания, която се покачва с 2% при многократно по-висока ликвидност. Затова при българските публични дружества относителната сила трябва да се разглежда заедно с оборота, дълбочината на пазара и възможността за реално изграждане или закриване на позиция.

Има и още един капан. Не всяка акция, която се държи стабилно по време на спад, ще бъде лидер при следващото възстановяване. Защитните сектори често се представят по-добре именно защото инвеститорите търсят убежище. Когато риск апетитът се възстанови, капиталът може да се върне към по-цикличните компании и технологичните акции. Затова е необходимо да различаваме устойчивостта, породена от защитния характер на бизнеса, от устойчивостта, която подсказва натрупване на позиции преди нов възходящ тренд. Първата може да ограничава загубите, докато втората потенциално предлага по-висока доходност.

Фундаменталният анализ остава задължителен. Ако една акция демонстрира относителна сила, следващият въпрос е дали финансовите резултати подкрепят това поведение. Растат ли приходите? Подобряват ли се оперативните маржове? Генерира ли компанията свободен паричен поток? Намалява ли задлъжнялостта? И най-важното — каква цена плащаме за очаквания растеж? Силната графика при прекомерна оценка може да се окаже също толкова опасна, колкото евтината акция с разрушаващ се бизнес.

Наблюдението на относителната сила има и друго предимство — помага на инвеститорите да избегнат прибързаното купуване по време на разпродажби. Когато пазарът губи 3% или 4% за ден, изкушението да се купи веднага е голямо. Но никой не знае дали спадът ще приключи след още една сесия, или ще продължи няколко седмици. Вместо да се опитваме да познаем точното дъно, можем да използваме периода на слабост, за да идентифицираме компаниите, които пазарът оценява най-устойчиво. След това да изчакаме потвърждение, че общият натиск от продажби отслабва.

Това не означава, че трябва да купуваме само акции, които вече поскъпват. Някои от най-добрите инвестиционни възможности възникват именно при силно поевтинели компании, чиито фундаментални показатели остават стабилни. Но относителната сила добавя още едно измерение към анализа. Тя показва не само какво мислим ние за стойността на бизнеса, а и какво реално правят останалите участници на пазара със своя капитал.

При следващата по-сериозна разпродажба бих направил нещо съвсем просто. Бих наблюдавал компаниите, които остават близо до своите върхове, докато индексите се отдалечават от тях. Бих отделил внимание на акциите, които спират да правят нови дъна преди пазара. И бих проверил кои от тях продължават да привличат купувачи дори в най-слабите борсови сесии. Това не е готов списък за покупки, а начин да се създаде много по-качествен списък за наблюдение.

Защото истинската стойност на пазарните корекции не е само във възможността да купим нещо по-евтино. Те ни позволяват да видим кои компании запазват доверието на инвеститорите, когато това доверие започне да изчезва другаде. В спокойни времена почти всичко може да поскъпва. Когато пазарът пада, разликите между отделните акции стават много по-видими.

Следващите големи победители невинаги са компаниите, които са загубили най-много по време на корекцията. Често са онези, които са отказали да паднат заедно с останалите.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.