На инвеститорите им бе относително лесно да правят пари на щатските фондови пазари през последните няколко години. Защото станахме свидетели на най-дългия „бичи пазар“ в историята. Ръстът на щатските индекси, през последните близо 3 500 сесии, доведе до учетворяване на стойността на широкия S&P 500 от дъното, преди близо десет години.

Вижте още: Защо щатските индекси могат да са лоша инвестиция през следващите години?

Най-добрата стратегия, за периода на ръст, е била и най-простата такава – да сте се движили с тълпата. Това е противно на съветите на много от експертите - да не „следвате стадото“, както и на популярния цитат на Бъфет - „бъдете алчни, когато другите ги е страх и се страхувайте, когато другите са алчни“.

След края на финансовата криза, доминантна стратегия сред инвеститорите е била – пасивното инвестиране, или фондовете, чиито представяне следва това на целия пазар.

Това е напълно в противовес с активните стратегии, където портфолио-мениджъри управляват портфейлите и се опитват да бият пазара, с индивидуален подбор на акции.

Активното управление, бе стандарт за Уолстрийт от десетилетия насам. То бе изключително популярно по време на „интернет балона“, когато се смяташе, че експертите знаят точно кои компании ще просперират и кои не. Е, оказа се, че това не е точно така!

Второто доказателство, че така наречените „експерти“, не са съвсем наясно с това какво правят, бе когато станахме свидетели на финансовата криза от 2008-ма година, връхлетяла без никой да успее да я идентифицира.

Настоящият ръст на пазара, макар и концентриран в по-голяма степен в имената на някои от най-известните и големи технологични компании, може да се каже, че при този бичи пазар е далеч по-широко разпространен, в сравнение с предходните бумове.

Това, до голяма степен съдейства и за „изригването“ на популярността на пасивното управление, което преживя истински „разцвет“, макар и да съществува от десетилетия. Свидетели станахме на истински бум при пасивните фондове, които се отличават с представяне почти същото, като това на активите които следват. Същественото им предимство обаче, се оказаха ниските такси и комисиони.

За разлика от традиционната схема „2 и 20“ (2% годишна такса за управление от активите и 20% от печалбата), следвана от активните фондове, пасивните се отличават с изключително ниски комисиони, често под 1%, а дори и под 0.5% за някои от най-големите фондове.

Вижте още: Щатският S&P 500 свръх, свръх купен?!

В допълнение, според данни на Dow Jones Indices, основна част от активно управляваните фондове не успяват да бият бенчмарка, с който се сравняват за 5-, 10- и 15-годишни периоди. Това важи за всяка група от фондове, включително и най-големите.

При някои категории, има дори случаи, в които 100% от фондовете не успяват да бият бенчмарка си и по този начин да си заслужат голямата комисиона, с която таксуват инвеститорите.

Данни: Courtesy Goldman Sachs

В случая с фондовете за активно управление, фокусирани към акциите на големи компании – цели 96.76% от тях се представят по-лошо от широкия щатски индекси S&P 500 за петгодишен период от време, с включване на таксите и комисионите им. На брутна база, или без отчитането на таксите на фондовете 88.34% от фондовете не успяват да бият широкия индекс.

За 10-годишен период 90.66% от фондовете инвестиращи в големи компании, се представят по-лошо от широкия индекс и 95.03% не бият бенчмарка за 15-годишен период.

Тази тенденция се пренася и през 2018-та година, когато едва 44% от фондовете успяват да се представят по-добре от широкия индекс.

Същото важи и за хеджфондовете. Средният хеджфонд е отбелязал доходност от едва 1% през тази година, или под ръста от 7.5% на широкия индекс S&P 500 за периода.

Още по темата:

Щатските индекси - лоша инвестиция следващите години?

Тази лихвена крива вещае проблеми за инвеститорите?

Защо да инвестираме на БФБ - за защита от срив на международните пазари!