Цената на петрола отново се понижи във вторник, съобщава агенция "Ройтерс". След атаките в Париж и френските въздушни удари в Сирия, търговците започват да се съсредоточават върху глобалното свръхпредлагане на суровини и петролни продукти.

Американският лек суров петрол West Texas Intermediate поевтиня до $ 41,62 за барел. Петролът Brent поскъпна до $ 44,80 за барел, преди да падне до $ 44,59 за барел.      

През отминалите почивни дни целият свят беше шокиран от серията атентати в Париж, които френският президент Франсоа Оланд нарече „война" на групировката Ислямска държава срещу страната му и веднага разпореди масирани бомбардировки по позиции на терористите в Сирия.

Всeки терористичен акт има както политически подтекст, така и значителни последици, които веднага се виждат на финансовите и стоковите пазари. Като се има предвид, че в Близкия Изток се разрастват военните действия, затова най-напред е редно да се обърне внимание на петролния пазар.

Не бива да се изключва възможността военните действия да излязат извън пределите на Сирия и да окажат пряко въздействие върху доставките на „черното злато", въпреки че участниците на този пазар вече започнаха да калкулират страха си от разрастването на военните действия върху котировките на суровината.

И днес се забелязва нервна търговия на петролния пазар: отначало котировките на значително големи обеми излетяха нагоре, след което започнаха да падат, но след около половин час възобновиха възходящия си тренд, обобщава агенция „Ройтерс".

Най-вероятно в близко време ще има постоянен ръст на котировките на петрола. По-важният въпрос обаче е кой ще има полза от това?

На първо място, разбира се, Русия. Приходите в руския бюджет все още много зависят от продажбите на петрола, а цената на барел нефт Urals в петък преди атентатите спадна до $37.82 (около 2500 рубли) за барел, което явно е недостатъчно за нормалното функциониране на руската икономика.

От геополитическа гледна точка нарастването на цените на петрола е изгодно и за непосредствените участници в близкоизточните военни действия и на първо място за терористите от Ислямска държава.

Саудитска Арабия, Катар и другите арабски държави ще бъдат принудени да увеличат разходите си за борба срещу терористите и за защита на собствените си територии, а това най-безболезнено ще стане чрез повишаване на цените. Своята изгода ще получи и Иран, като увеличи приходите си от продажби не петрол ще повиши средствата си за поддръжка на военните си сили.

От друга страна, за САЩ също ще бъде изгодно, ако в конфликта се включат повече участници, тъй като цените на въглеводородите доста дълго време се задържаха на ниски нива.

Въпреки това, нарастващата нестабилност в Близкия изток няма да е единственият и решаващ фактор за обръщане на тенденцията на спад на пазара на петрол. Редно е да си припомним публикувания миналата седмица доклад на IEA (Международната енергийна агенция), в който беше записано, че свръхпредлагането може да се превърне в буфер на всякакви събития, включително прекъсване на доставките заради геополитически сътресения. Все пак за последните пет години е достигнат максимумът в търсенето на горива, както и на рекордни доставки от Ирак, Русия и Саудитска Арабия. Всичко това доведe до появата на така наречените "възглавница", чиито размери са огромни и много опасни. Затова е логично и трендът да се обърне в посока нагоре.