Източник:  www.darikfinance.bg

В разгара на лятото очакванията за спокоен август като че ли бяха разбити на пух и прах след корекцията, която регистрират борсовите индекси през последните седмици. Разбира се, като основен катализатор може да бъдат посочени санкциите на Запада към Русия и очакванията за ответен удар от страна на „братушките“.

Това неминуемо ще окаже ефект върху световната и в това число европейската икономика, като са налице първите сигнали за това – фабричните поръчки в Германия отчетоха изненадващ спад за юни при очаквания за ръст от 0.9%; предварителните резултати за БВП на Италия отчитат спад от 0.3% на годишна база при прогнози за ръст от 0.1%; МВФ понижи очакванията си за представянето на глобалната икономика през настоящата година, като постави цел от 3.4% вместо 3.7%. Пише Емил Петров, дилър "Международни финансови пазари", Елана Трейдинг.

Един факт обаче, като че ли остава леко встрани от вниманието на инвеститорите: изискуемата доходност по 10-годишните правителствени облигации на основните основни страни в еврозоната като Германия, Франция, Италия достигна най-ниската си стойност за последните близо 200 години! В Холандия доходността по 10-годишните книжа се намира на най-ниската си стойност за последните 500 години.

Това има своето обяснение и то се корени в политиката на Европейската централна банка, която е насочена към стимулиране на икономиката и осигуряване на висока ликвидност на финансовата система на Стария континент.

Позитивният ефект върху пазарите през последната една година е видим: силни ръстове на индексите, ниска цена на капитала, улеснено финансиране чрез капиталовия пазар.

Въпреки че Европейската централна банка и Федералния резерв вече имат видими различия при воденето на монетарната си политика, едно сравнение на доходността по дълга на САЩ и периферните европейски страни поражда някои въпроси.

Възможно ли е страна, която допреди 2-3 години беше на ръба на финансова катастрофа като например Испания, в момента да се финансира на доходност почти същата като доходността на щатския дълг?

Явно е възможно (ако ЕЦБ е „зад гърба ти“), но доколко това е нормално и рационално на фона на икономическите показатели на Испания и САЩ. Да, инфлацията в еврозоната е нулева, докато потребителските цени в САЩ отчита ръст от 2.1% на годишна база. Но достатъчни причини ли са това спредът между доходността на периферните страни на еврозоната и доходността по щатските и немските облигации да се понижи до най-ниските нива за последните 4 години?

Възможно е в крайна сметка търсеният ефект от страна на ЕЦБ да е бил точно такъв. Остава въпросът доколко това е рационално и дали не води след себе си до изкривяване на пазарите.

Евентуално разширяване на спреда между доходността на периферните страни от еврозоната и ниско рисковите немски ДЦК може да има негативен ефект и върху капиталовите пазари на Стария континент.

За момента, обаче, монетарната политика на централната банка като че ли се оказва един от основните катализатори, който поддържа ръста на борсовите индекси.