На конференция днес в Синтра, Португалия, президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че банката ще предприеме целенасочени мерки за подпомагане на кредитирането на малкия и среден бизнес (МСП) и оттам икономическото възстановяване.

Пазарните очаквания са централните банкери да предприемат конкретни стъпки за още "по-разхлабена" монетарна политика на срещата  си на 5 юни.

Една възможна мярка е ЕЦБ да започне да изкупува ценни книжа обезпечени с кредити към МСП, което е индиректен начин за разширяване на разполагаемата парична база.

Съществува широк пазарен консенсус, че банката може да намали още веднъж основната лихва, която в момента е 0.25%. Това на свой ред би намалило разходите на банките, които се кредитират от ЕЦБ (и потенциално увеличило сеньоража т.е. печалбата от създаване на пари от централната банка, особено при т.нар. електронни пари) и би ги насърчило да печелят от лихвения диферинциал при отпускане на заеми за реалния сектор. Остава и възможността от изключително неконвеционалните отрицаателни (наказателни) лихвени проценти.

За първото тримесечие растежът на БВП в еврозоната е 0.2 %,  а нивото на безработица е 11.8%.

Все пак, изкупуването  на облигации среща някои практически пречки, като например от кои страни да са съответните облигации, особено в контекста на резултатите от последните избори за Европарламент.

В момента 10-годишните испански и италиански ДЦК се покачват, т.е. доходността им пада до съответно 3.03% и 2.91%.

Доходността на гръцките книжа със същия матуритет достигна 6.23%.

Инфлацията в Еврозоната е под 1%, при индикативно ниво от 2%.

На графиката са съпоставени курса евро/йена (бяла линия) и средния спред на цената на облигациите на Испания, Италия, Португалия и Гърция срещу германските дългови книжа или т.нар. бундове (червена линия).

Източник: Bloomberg

От една страна йената поскъпва по време на по-рискова пазарна среда, и обратно поевтинява при "по-бича" среда. От друга, японските инвеститори продават йени и купуват по високодоходни облигации, особено при аграсивната монетарна полиртика в Япония, индикирайки по-благоприятна пазарна среда.

На долната графика са съпоставени 10-годишните германски ДЦК (черна крива) и италианските ДЦК (оранжева крива), на които се вижда, че от лятото на миналата година спреда (т.е риска) постоянно намалява. На панела под графиката е показан коефицентът межу двете ДЦК.

Източник: BenchMark Trader, Saxo Bank

В крайна сметка имаме спредове  за по-нискорискова среда,  но икономическият растеж е слаб, т.е. досегашните стимули на ЕЦБ рефлектираха само на монетарно ниво, без това да доведе до икономическа конвергенция на икономически растеж и ускорена инфлация. Оттук се увеличава вероятността за още по-неконвеционални монетарни стимули от ЕЦБ, включително и отрицателни лихви.