Снимка: iStock

За китайските компании става все по-трудно да защитават печалбите си. Енергията и суровините поскъпват, а слабият ръст на потребителските цени подсказва, че възможностите за прехвърляне на разходите към клиентите остават ограничени.

Публикуваните на 9 ноември данни показват, че производствените цени в Китай са се повишили с 5,7% на годишна база през октомври. Това е най-бързият им ръст от юни 2022 г., над септемврийските 5% и очакваните от икономистите в анкета на Reuters 5,3%. Същевременно потребителската инфлация се забавя до 0,7% спрямо 0,9% месец по-рано.

Разминаването очертава трудна среда за бизнеса. По-високите цени на изхода на заводите могат да означават по-големи приходи за част от производителите, но сами по себе си не доказват по-силно търсене или по-добра рентабилност. Когато поскъпването е движено от горивата и материалите, компаниите трябва първо да покрият по-високата си производствена сметка.

Официалната статистика показва колко неравномерно е разпределен натискът. Цените в добивната промишленост са нараснали с 27,9% на годишна база, при суровинните производства увеличението е 11,6%, а в преработващите отрасли - 3,5%. Това са изменения на продажните цени в различни части на промишлеността, а не пряко измерване на разходите и печалбите на една и съща компания. Те обаче показват, че поскъпването е значително по-силно в началото на производствената верига.

За предприятие, което купува енергия и материали и продава готов продукт на силно конкурентен пазар, подобна среда може да означава свиване на маржа. То трябва да избира между повишаване на цените с риск да загуби клиенти и поемане на част от допълнителните разходи за собствена сметка. Производителите с разпознаваеми марки, специализирани продукти или дългосрочни договори могат да имат по-добра защита, но тя не е еднаква за всички.

При потребителските цени картината е по-спокойна. През октомври те остават без промяна спрямо предходния месец. Базисната инфлация, която изключва храните и енергията, се забавя до 0,8% на годишна база от 1% през септември. Следователно умерената обща инфлация не се обяснява единствено с движението на няколко волатилни стоки.

Все пак ниската потребителска инфлация не означава, че всичко поевтинява. Храните имат съществен принос за ограничаването ѝ. Пресните зеленчуци са с 16,9% по-евтини спрямо година по-рано, свинското месо - с 8,6%, а пресните плодове - с 3,8%. Затова общият индекс трябва да се чете внимателно: той обединява стоки и услуги с различна динамика и не описва еднакво бюджета на всяко домакинство.

Също толкова важно е да не се приема разликата между производствената и потребителската инфлация като точна мярка за загубата на печалба. Двата индекса следят различни кошници, включително промишлени продукти, които не се купуват директно от домакинствата. За оценката на отделна компания са необходими данни за нейните материали, договори, продажни цени и обеми.

За инвеститорите това поставя акцент върху качеството на приходите. Ръстът на оборота изглежда добре в отчета, но е по-малко убедителен, ако е постигнат основно чрез поскъпване, докато разходите се увеличават още по-бързо. По-показателни в такава среда са оперативният марж, свободният паричен поток и способността на компанията да задържа клиентите си след промяна на цените.

Значението на данните излиза и извън Китай. За европейските и американските компании, които купуват китайски компоненти или готови изделия, по-скъпото производство създава потенциален натиск върху доставните цени. Доколко той ще се прехвърли към чуждите пазари обаче зависи от валутните курсове, конкуренцията и условията по договорите. Увеличението на китайския производствен индекс с 5,7% не означава автоматично същото поскъпване на износа.

Компаниите, които разчитат на китайските потребители, имат друг въпрос за решаване - дали продажбите могат да растат без повече отстъпки и промоции. Ако привличането на клиенти изисква по-ниски цени, увеличаването на продадените количества може да не е достатъчно, за да подобри печалбата.

Октомврийските данни насочват вниманието към тази двойна трудност: поскъпващо производство и ограничена възможност за повишаване на крайните цени. Следващите корпоративни резултати ще покажат кои компании успяват да управляват разминаването и при кои то вече изяжда рентабилността.

Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.