Снимка: iStock

Разпродажбите на акции в сектора на изкуствения интелект (AI) накараха търговците да се откажат от очакванията за повишение на лихвените проценти през декември. Докладът за заетостта от петък обаче ги върна към първоначалните им прогнози, пише Yahoo Finance.

В четвъртък акциите на компаниите за чипове преживяха втория си най-лош ден от 1994 г. насам. Вероятността за повишение на лихвите с четвърт процентен пункт на заседанието на Федералния резерв (Фед) на 9 декември – според данните на платформата Polymarket – спадна до около 64% ​​в четвъртък, при 81% предния ден.

След това стана ясно, че през октомври работодателите са разкрили 165 000 нови работни места – повече от два пъти над прогнозираното – и вероятността за повишение на лихвите отново се покачи до около 78%.

Това е чудесна новина за всеки, който си търси работа. Но е по-малко добра новина за онези, които са се надявали, че Фед ще се притече на помощ на пострадалия и отслабен фондов пазар.

Докладът показва силни показатели почти във всяко отношение. Нивото на безработица се понижи, данните за предходните два месеца бяха ревизирани нагоре, а заплатите нараснаха по-бързо от очакваното.

„При такива цифри пазарът на труда вече не е повод за притеснение“, заяви Стив Сосник, главен стратег в Interactive Brokers. Така за Фед остава да се съсредоточи върху другата част от своя мандат: инфлацията.

Критериите за „здрав“ пазар на труда днес са по-ниски, отколкото бяха в миналото. Поколението на „бейби бумърите“ се пенсионира, а имиграцията се забави; според Джо Брусуелас, главен икономист в RSM, икономиката се нуждае от едва около 35 000 нови работни места месечно, за да остане стабилна. Той посочи, че очаква „ръст на заетостта, който е повече от три пъти над необходимия за стабилизиране на пазара на труда“.

Изненадващо, едно известно „охлаждане“ на фондовия пазар може да се окаже част от решението.

През последния период заможните домакинства бяха основен двигател на потреблението, подкрепени от печалбите си на борсата – явление, което икономистите наричат ​​„ефект на богатството“. Ако цените на акциите се понижат, част от тези разходи също ще намалеят.

„Доколкото по-високите лихвени проценти водят и до известно охлаждане на цените на акциите, това може да ограничи инфлационния натиск, идващ от най-заможните домакинства“, отбеляза Даян Суонк, главен икономист в KPMG, в предаването „The 8:30“.