Снимка: iStock

Демократическата партия спечели контрола върху Камарата на представителите и Сената на САЩ, слагайки край на републиканското мнозинство в Конгреса. Резултатът ограничава възможностите на президента Доналд Тръмп да прокарва законодателната си програма и създава предпоставки за нови политически конфликти във Вашингтон. За инвеститорите обаче историческата статистика предлага изненадваща перспектива — американският фондов пазар е поскъпвал през годината след всички 20 междинни избори от 1946 г. насам, независимо коя партия е печелила. Въпросът е дали този път политическата промяна ще съвпадне с ново възстановяване на акциите, или рисковете около инфлацията, изкуствения интелект и икономическия растеж ще се окажат по-силни.

Победата на демократите поставя началото на нов период на разделено управление във Вашингтон. Републиканците губят законодателното си мнозинство, а Белият дом ще трябва да се съобразява с Конгрес, контролиран от политическите му опоненти. Това увеличава вероятността от конфликти около федералния бюджет, държавния дълг, данъчната политика и регулациите. Същевременно президентът запазва значителни правомощия във външната политика и при определени търговски мерки, което означава, че промяната в Конгреса няма автоматично да доведе до обрат в икономическата стратегия на администрацията.

Исторически подобна конфигурация не е непременно неблагоприятна за фондовия пазар. При седемте междинни избори от 1946 г. насам, след които демократите са контролирали двете камари при републикански президент, S&P 500 е нараствал средно с 11% през следващите три месеца. Във всички седем случая доходността е била положителна. След една година средното поскъпване достига 16%, а до края на президентския мандат — 22%. Подобна статистика изглежда особено интересна на фона на настоящата корекция при технологичните акции.

Но има съществена подробност. В пет от тези седем случая демократите вече са контролирали Конгреса преди изборите. Само два пъти републикански президент е губил едновременно двете камари — през 1954 г. при Дуайт Айзенхауер и през 2006 г. при Джордж Буш. През следващите 12 месеца S&P 500 е поскъпнал съответно с около 33% и 7%. Това са положителни резултати, но два исторически примера са недостатъчни за надеждна прогноза.

Още по-впечатляваща е общата статистика за междинните избори. От 1946 до 2022 г. S&P 500 е завършвал на положителна територия 12 месеца след всеки от 20-те изборни цикъла, със средна доходност около 14%. Най-слабото представяне е през 1946 г., когато повишението е едва 0,1%. Това подсказва, че самото приключване на изборната несигурност и фазата на президентския цикъл исторически са имали по-голямо значение от партийния състав на Конгреса.

Съществува обаче и противоположна статистика. Изследване на Retirement Researcher за периода 1926–2023 г. показва, че при разделен Конгрес и републикански президент средната годишна доходност на S&P 500 е била 7,33%. За сравнение, при разделен Конгрес и президент демократ тя достига 16,63%, а при пълен контрол на една партия — приблизително 14–14,5%. Противоречието се обяснява отчасти с различните периоди и методологии. Едното изследване разглежда годината непосредствено след изборите, а другото — всички години при съответната политическа конфигурация. Нито едно не доказва, че партийният контрол сам по себе си определя борсовата доходност.

За инвеститорите по-важно е как новото мнозинство ще промени конкретните икономически политики. Един от непосредствените рискове са преговорите около федералния бюджет и тавана на държавния дълг. При разделено управление политическите компромиси обикновено стават по-трудни, а вероятността от продължителни преговори и временно спиране на работата на федералната администрация се увеличава. Това може да създаде краткосрочна волатилност на облигационния и валутния пазар, особено ако инвеститорите започнат да поставят под съмнение способността на Вашингтон да управлява бюджетните си задължения.

Още по-съществена може да се окаже промяната в отношението към изкуствения интелект. Демократическите законодатели подкрепят по-строги правила за безопасност, прозрачност и контрол върху AI системите, докато администрацията на Тръмп предпочита по-ограничена регулаторна намеса. Евентуални нови изисквания към центровете за данни, обработването на информация и разработването на големи езикови модели могат да увеличат разходите на технологичните компании. Това се случва в момент, когато инвеститорите вече поставят под въпрос огромните капиталови инвестиции в AI инфраструктура и тяхната бъдеща възвръщаемост.

Именно тук политическата промяна се среща с настоящата пазарна корекция. След години на изключително силно представяне технологичните гиганти започнаха да изпитват натиск заради високите оценки, нарастващите инфраструктурни разходи и опасенията от забавяне на растежа. По-строгата регулаторна среда би могла да засили този натиск, но ефектът няма непременно да бъде еднакъв за всички компании. Големите корпорации разполагат с ресурси да покриват сложни регулаторни изисквания, докато за по-малките конкуренти подобни разходи могат да се превърнат в значителна бариера.

Историята също предупреждава да не се надценява влиянието на изборите. През 2018 г., когато демократите спечелиха Камарата на представителите по време на първия мандат на Тръмп, S&P 500 загуби близо 15% до Бъдни вечер. Основните фактори обаче бяха повишаването на лихвите от Федералния резерв и търговското напрежение с Китай. Впоследствие индексът се възстанови и година след изборите беше приблизително с 12% по-високо. Подобно развитие показва колко бързо паричната политика и икономическите условия могат да засенчат политическите събития.

Победата на демократите променя политическия баланс във Вашингтон, но не непременно дългосрочната посока на Уолстрийт. Историческите данни дават основания за умерен оптимизъм, но не и гаранция за ново рали. Ако корпоративните печалби останат устойчиви, а инфлацията позволи на Федералния резерв да смекчи паричната политика, акциите могат да намерят подкрепа независимо от конфликтите в Конгреса. Ако обаче високите енергийни цени, по-строгите AI регулации и бюджетните спорове съвпаднат със забавяне на икономиката, положителната историческа закономерност може да бъде нарушена. За инвеститорите най-важното остава не кой контролира Конгреса, а как политическите решения ще се отразят върху печалбите, лихвите и цената на капитала.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.