Снимка: iStock

Цените на петрола могат да достигнат 140 долара за барел през 2027 г., а средната им стойност за годината да се задържи около 130 долара, ако военният конфликт в Близкия изток продължи да нарушава доставките. Това е един от сценариите на Goldman Sachs, който рязко се различава от базовата прогноза на банката за 88 долара. Разликата от над 40 долара показва колко силно световният енергиен пазар зависи от геополитическите събития. Още по-важният въпрос обаче е дали финансовите пазари подценяват риска скъпият петрол да предизвика нова, по-продължителна инфлационна вълна.

Петролът сорт Brent вече е поскъпнал с близо 80% от началото на 2026 г. и се търгува около 108 долара за барел. Основната причина е военният конфликт с Иран, започнал след американските и израелските удари в края на февруари. Нарушенията в производството и транспорта на суров петрол създадоха сериозен натиск върху международните пазари, а опасенията от нова военна ескалация поддържат значителна геополитическа премия в цените. Въпреки частичното възстановяване на доставките перспективите остават силно несигурни.

Анализаторите на Goldman Sachs, ръководени от Даан Стройвен, разглеждат три възможни сценария за следващата година. Базовият предполага средна цена на Brent от 88 долара за барел, което представлява увеличение спрямо предишната прогноза от 80 долара. Този сценарий изисква световното предлагане да достигне ниво с приблизително 1,1 млн. барела дневно над средното за 2025 г. При подобно развитие петролът би поевтинял спрямо сегашните котировки, но би останал достатъчно скъп, за да оказва влияние върху транспортните разходи, индустриалното производство и потребителските цени.

Много по-неблагоприятният сценарий предполага производството да остане с около 3,5 млн. барела дневно под нивата от 2025 г. При това положение Brent може да достигне 140 долара, а средната цена през 2027 г. да бъде около 130 долара. Основните фактори за подобно развитие са продължителни атаки срещу търговското корабоплаване, трайни щети по рафинерии и енергийна инфраструктура и запазване на висока премия за геополитически риск. Това не е основната прогноза на банката, а сценарий, който показва потенциалните последствия от продължително ограничаване на предлагането.

Съществува и противоположна възможност. Ако доставките от Персийския залив се възстановят по-бързо от очакваното и производството надхвърли средното за 2025 г. с около 2,5 млн. барела дневно, Brent може да се понижи до диапазона около 60–70 долара. Така разликата между благоприятния и неблагоприятния сценарий достига приблизително 70 долара за барел. Подобна амплитуда е показателна за изключително високата несигурност, която характеризира настоящия енергиен пазар.

Източник: Сценарии на Goldman Sachs, публикувани на 2 ноември 2026 г. Посочените стойности са условни прогнози, а не гарантирани ценови равнища.

Голямата неизвестна остава Ормузкият проток — един от най-важните маршрути за международната търговия с петрол. Преговорите в Катар за прекратяване на конфликта и евентуалното възстановяване на корабоплаването могат да доведат до бързо намаляване на геополитическата премия. Но възможността за нова военна операция след междинните избори в САЩ създава противоположен риск. За енергийния пазар решаващо значение има не само дали ще бъде постигнато политическо споразумение, а дали физическите доставки действително ще се нормализират.

Най-интересният аспект на настоящата ситуация обаче е реакцията на финансовите пазари. Въпреки рязкото поскъпване на петрола инвеститорите продължават да очакват сравнително стабилна инфлация в дългосрочен план. Краткосрочните инфлационни очаквания са се повишили, но пазарите не залагат на съществено затягане на паричната политика. Напротив, очакванията все повече се насочват към бъдещо понижаване на лихвите. Именно това противоречие привлича вниманието на анализаторите на Deutsche Bank.

Проблемът е, че енергийните шокове рядко се ограничават само до цените на горивата. Петролът участва пряко или косвено в разходите на почти всички икономически сектори. По-скъпият транспорт увеличава разходите за доставка на стоки, химическата индустрия използва петролни продукти като суровини, а по-високите енергийни цени постепенно се пренасят върху производството и услугите. Ако компаниите започнат да прехвърлят тези разходи върху крайните потребители, първоначалният енергиен шок може да се превърне в по-широк инфлационен процес.

Това са така наречените вторични инфлационни ефекти, които често се проявяват със закъснение от няколко месеца. Именно те могат да се окажат по-опасни от първоначалното поскъпване на суровината. Ако петролът се задържи над 100 долара продължително време, централните банки могат да бъдат поставени пред труден избор — да подкрепят отслабващата икономическа активност чрез по-ниски лихви или да запазят рестриктивна политика, за да ограничат инфлацията.

Съществува и противоположен механизъм. Високите цени на енергията намаляват покупателната способност на домакинствата и увеличават производствените разходи. Това може да отслаби потреблението и икономическия растеж, като постепенно ограничи самото търсене на петрол. Пазарите вероятно разчитат именно на подобно саморегулиране. Но ако основният проблем остане ограниченото предлагане, по-слабото търсене може да не бъде достатъчно, за да върне цените бързо към предишните им равнища.

Истинският риск за световната икономика не е просто петролът да достигне 140 долара, а да остане скъп достатъчно дълго, за да промени инфлационните очаквания и политиката на централните банки. При подобно развитие последствията ще се простират далеч отвъд енергийния сектор — от корпоративните маржове и потребителските разходи до доходността по облигациите и оценките на акциите. Разликата между 60 и 140 долара за барел показва, че през 2027 г. геополитиката може да се окаже не по-малко важна за финансовите пазари от корпоративните печалби и решенията на Федералния резерв.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.