Снимка: iStock

Цените на петрола се понижиха в четвъртък, тъй като перспективите за подновяване на мирните преговори смекчиха опасенията от прекъсвания в доставките, породени от ескалиращото напрежение в Близкия изток, пише CNBC.

Фючърсите върху петрола сорт Брент поевтиняха с 1,23% до 113,9 долара за барел, докато фючърсите върху американския лек суров петрол (WTI) отстъпиха с 1,42% до 101,32 долара за барел.

Този спад последва съобщения, че вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се е свързал с ръководителя на Иранския съвет за сигурност Мохсен Резаи в опит да бъдат възобновени мирните преговори. Информацията е на вестник Wall Street Journal, който се позовава на американски официални лица и източници, запознати с разговорите.

Според съобщенията, катарски посредници също са представили ново предложение, целящо прекратяване на конфликта, в който участват Иран, САЩ и Израел. Високопоставен ирански представител обаче отхвърли предложенията като неприемливи, което подсказва, че пред постигането на дипломатически пробив все още стоят сериозни пречки.

Иранският външен министър заяви в социалната мрежа X, че Техеран остава отворен за дипломатически усилия, като допусна възможността за ускоряване на предложен седемдневен мирен план, ако бъде постигнато споразумение.

Въпреки това, инвеститорите продължават да отчитат опасенията, свързани с евентуални атаки от страна на хутите, както и с възможността за военни действия от страна на САЩ срещу Иран след междинните избори на 3 ноември.

Постоянната заплаха от прекъсване на доставките поддържа цените на суровия петрол високи, което засилва инфлационния натиск и усложнява перспективите пред глобалната парична политика.

Хосе Торес, старши икономист в Interactive Brokers, отбеляза късно в сряда, че „високите цени на петрола остават основният двигател на инфлацията, която надхвърля целевите нива“, макар че в по-широк план ценовият натиск остава сравнително ограничен.

Според него инфлационният натиск, концентриран в енергийния сектор, оправдава по-търпелив подход от страна на Федералния резерв, особено предвид факта, че базовата инфлация остава сравнително умерена.

Торес посочи, че твърде агресивното повишаване на лихвените проценти в отговор на шок в предлагането на петрол би могло да доведе до риск от влошаване на заетостта и задълбочаване на уязвимостите, свързани с кредитирането. Той обаче добави, че „е възможно да се стигне до геополитическо решение“

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите и стоковите пазари.