Снимка: iStock

Цената на петрола отново премина психологическата граница от 100 долара за барел, след като пазарът едновременно се сблъска с нови атаки в Ормузкия проток и опасност от прекъсване на производството в Мексиканския залив. Brent се изкачи над 101 долара за барел, докато американският WTI се задържа близо до 90 долара.

Движението показва колко чувствителен остава петролният пазар към всяка новина за физическите доставки. През последните седмици трафикът през Ормуз постепенно се възстанови, а производителите в региона намериха алтернативни маршрути и методи за износ. Това позволи на Brent временно да се понижи към 97 долара. Само няколко нови инцидента обаче бяха достатъчни рискът от недостиг отново да бъде включен в цената.

Британските власти са регистрирали поне девет атаки в района на Ормуз от началото на октомври. Протокът остава една от най-важните точки за световната енергетика, тъй като преди началото на конфликта през него преминаваше приблизително една пета от глобалните петролни доставки. Всяка атака срещу танкер съответно има значение далеч отвъд конкретния кораб.

Ситуацията се усложнява допълнително от конфликта в Йемен. Подкрепяните от Иран хути продължават действията си срещу Саудитска Арабия, а саудитските и съюзническите сили увеличават въздушните удари срещу контролирани от групировката райони. Особено чувствителна е зоната около Баб ел Мандеб - друг ключов морски маршрут, през който преминават енергийни товари между Азия, Близкия изток и Европа.

Така петролният пазар в момента е притиснат между две противоположни сили. От една страна, производителите доказаха, че могат да възстановят значителна част от доставките въпреки кризата. От друга, инфраструктурата и транспортът продължават да бъдат изложени на военни рискове, които могат за часове да заличат ефекта от седмици постепенно нормализиране.

Към геополитическия риск се добавя и природен. Тропическа буря се приближава към американското крайбрежие на Мексиканския залив и може да се превърне в първия атлантически ураган за 2026 г. Районът е изключително важен за американската енергетика - около 15% от производството на суров петрол в САЩ и приблизително 5% от производството на природен газ се намират там.

Chevron вече започна да евакуира част от несъществения персонал от офшорните си платформи. Ако бурята се засили и премине през основните производствени зони, част от добива може временно да бъде спрян именно в момент, когато световният пазар разполага с ограничен резерв.

Американските петролни запаси също не дават особено спокойствие. Предварителните данни показват спад от около 2,1 млн. барела за седмицата до 2 октомври. Това означава, че евентуално прекъсване на производството в Мексиканския залив би дошло при вече намаляващи наличности.

Най-сериозният проблем обаче постепенно се измества от самия суров петрол към горивата. Ограниченият капацитет на рафинериите и нестабилните доставки доведоха до рязко увеличение на цените на бензина и дизела в САЩ. Средната цена на бензина достигна около 4,36 долара за галон спрямо 3,12 долара година по-рано, докато дизелът се търгува около 6,30 долара за галон.

Това вече е не само енергиен, но и политически проблем. Доналд Тръмп потвърди, че администрацията разглежда възможността временно да прекрати федералния данък върху горивата в опит да намали натиска върху потребителите преди междинните избори през ноември.

Федералният данък върху бензина е 18,4 цента на галон, а върху дизела - 24,4 цента. Дори пълното му временно премахване следователно би компенсирало само малка част от увеличението на цените през последната година. Основният проблем остава физическият баланс между предлагането и търсенето.

Американската енергийна администрация вече повиши прогнозата си за средната цена на Brent през 2026 г. до около 98 долара за барел, с 8% над предишната оценка. За последното тримесечие прогнозата е още по-висока - приблизително 105 долара за барел.

Причината е изчерпването на глобалните петролни запаси и продължаващият недостиг на дизел. Очакванията са цените да започнат да спадат по-сериозно едва през 2027 г., когато производството в Близкия изток постепенно се възстанови, алтернативните транспортни маршрути станат по-ефективни и запасите започнат отново да се увеличават.

Има известен напредък. Саудитска Арабия възстанови по-голяма част от доставките през тръбопровода Изток-Запад към Червено море, който позволява заобикаляне на Ормузкия проток. Танкерите използват и по-сложни маршрути, трансфери между кораби и преминаване с изключени системи за проследяване. Благодарение на тези мерки износът от страните в Персийския залив без Иран вече е възстановен до над 80% от предвоенните равнища.

Това обаче не решава основния проблем - системата работи, но с много по-малък резерв за грешка. Всеки нов удар срещу танкер, петролопровод или пристанище, както и сериозна буря в Мексиканския залив, може отново да промени баланса.

Именно затова движението над 100 долара не трябва да се разглежда просто като поредното колебание на суровината. Петролът отново се превръща в пряка връзка между геополитиката, инфлацията и паричната политика.

Колкото по-дълго Brent остава около или над 100 долара, толкова по-трудно ще бъде инфлацията в САЩ и Европа да се върне устойчиво към целите на централните банки. А това означава по-високи лихви за по-дълго, по-скъпи кредити и допълнителен натиск върху домакинствата и компаниите.

Пазарът успя да намери начини да пренася петрол дори при един от най-сериозните енергийни шокове от десетилетия. Но цената на тази устойчивост става все по-висока.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.