Снимка: iStock

Владимир Попдимитров

Допреди десетина години социалната формула изглеждаше сравнително ясна. Университет, костюм, офис и работа в банка или голяма компания означаваха успешна кариера. Професии като електротехник, автомонтьор, заварчик или майстор на гипсокартон често се възприемаха като вариант за хората, които не са продължили академичното си образование. Днес пазарът започва да поставя съвсем различна цена на тези умения.

Не всеки майстор печели повече от банкер и директорите в инвестиционното банкиране със сигурност не са застрашени от тази тенденция. Но при масовия офис служител, банковия експерт или младия специалист разликата вече далеч не е толкова очевидна. Опитен електротехник, автомонтьор, монтажник или строителен специалист със собствена клиентела в много европейски градове може да има доход, който съперничи или надхвърля този на човек с висше образование и десет години стаж в офис.

Причината няма нищо общо с престиж. Това е класическа икономика на търсенето и предлагането.Европа просто няма достатъчно хора, които могат да вършат определени практически дейности. В Германия например свободните позиции в занаятчийските професии вече остават незаети средно 242 дни при 167 дни за пазара на труда като цяло. Особено сериозен е недостигът при електротехници, мехатроници, строителни специалисти, монтажници, отопление и климатизация. Близо половината професии с недостиг на квалифицирана работна ръка на това ниво са именно в традиционните занаяти.

Същата картина се вижда и на европейско ниво. Строителството вече е сред секторите с най-висок дял на свободни позиции в ЕС, а разходите за труд в него растат по-бързо от средните за услугите. Пазарът постепенно прави това, което винаги прави при дефицит - вдига цената.

Същевременно от другата страна на икономиката се случва обратното. В продължение на десетилетия Европа произвеждаше все повече икономисти, финансисти, маркетолози, юристи и административни специалисти. Точно когато броят им стана огромен, технологиите започнаха да автоматизират част от работата, за която тези хора бяха обучавани.

Банкирането е добър пример. Преди 15 години банковият клон имаше касиери, кредитни консултанти, оператори, служители за преводи и голям административен апарат. Днес клиентът открива сметка през телефона, кандидатства за кредит онлайн, прехвърля средства без служител и получава автоматично предложение за финансов продукт. Следващият етап е изкуственият интелект да поеме още по-голяма част от анализа, документацията и комуникацията.

С електротехника това е значително по-трудно. AI може да обясни защо бушонът пада, но все още не може да пристигне в апартамента, да отвори таблото, да открие дефекта и да смени инсталацията. Може да диагностицира вероятна повреда в автомобила, но не може физически да демонтира двигателя. Може да проектира идеална конструкция от гипсокартон, но някой трябва да я измери, изгради и завърши на място.Това създава интересно разделение на пазара на труда. Колкото една професия е по-лесно стандартизируема и дигитализируема, толкова повече глобална конкуренция и автоматизация навлизат в нея. Колкото работата е по-физическа, локална и зависима от конкретен практически опит, толкова по-трудно е предлагането да бъде увеличено.

Най-силно това се вижда при самонаетите майстори. Статистиката за заплатите често не показва истинската промяна, защото сравнява служител в сервиз със служител в банка. Но добрият майстор вече все по-често не продава труда си на работодател. Той продава директно услугата си на крайния клиент.Именно тук икономиката се променя напълно.Банковият служител получава фиксирана месечна заплата независимо дали банката фактурира на клиентите му 10 000 или 100 000 евро. Майсторът със собствен бизнес определя цената си според това колко е зает. Ако календарът му е запълнен за три седмици напред, той може просто да повиши цените.

Това е ценова сила, каквато много служители в големи корпорации никога няма да притежават.

Има и друг фактор - образованието вече не гарантира толкова висока възвръщаемост, колкото преди. Средно университетската диплома продължава да носи положителна финансова премия през живота, но разликите между специалностите стават огромни. Някои образования продължават да носят изключително висока възвръщаемост, докато други едва оправдават времето и разходите за придобиването им.Така постепенно се обръща една от най-силните икономически тенденции на последните 40 години. Преди недостигът беше на хора с дипломи и специализирани офис умения. Днес в много области има изобилие от тях, докато човек, който може качествено да ремонтира автомобил, да изгради електрическа инсталация или да направи баня от начало до край, се превръща в ограничен ресурс.

Демографията допълнително усилва процеса. Огромна част от европейските майстори са близо до пенсионна възраст, а младите хора години наред бяха насърчавани да избират университет вместо професионално обучение. Само в Германия над 700 000 души, работещи в занаятчийските професии, са между 55 и 65 години и голяма част от тях ще напуснат пазара през следващото десетилетие.Това означава, че недостигът може тепърва да се увеличава.

Парадоксално, изкуственият интелект също може да направи тези професии още по-ценни. Ако AI намали необходимостта от част от младшите анализатори, счетоводители, програмисти, банкови служители и административни специалисти, той ще увеличи относителната стойност на работата, която не може лесно да бъде преместена в център за данни.Човекът, който ремонтира покрива, трябва да бъде физически на покрива.

Затова може би най-голямата грешка е тези професии все още да се наричат „нискоквалифицирани“. Добър автомонтьор, електротехник или специалист по отоплителни системи притежава сложен набор от знания, натрупани в продължение на години. Разликата е, че квалификацията му не е написана непременно върху университетска диплома.От инвестиционна гледна точка това представлява преоценка на човешкия капитал. Пазарът постепенно намалява премията върху някои масови офис умения и увеличава премията върху редките практически умения.

Не означава, че бъдещето принадлежи само на майсторите или че висшето образование губи смисъл. Лекари, инженери, добри финансисти и специалисти по технологии вероятно ще продължат да са сред най-добре платените хора на пазара.Но старата автоматична връзка между „работа с ръце“ и нисък доход очевидно се разпада.

Преди поколение родител можеше да каже на детето си да учи, за да не стане майстор. След още десет години икономическият въпрос може да звучи съвсем различно - защо да работиш в офис за фиксирана заплата, ако притежаваш умение, за което клиентите чакат три седмици и сами питат кога можеш да дойдеш?В крайна сметка пазарът на труда не плаща за престиж. Той плаща за недостиг.И в новата икономика човекът с куфара с инструменти може да се окаже по-дефицитният актив от човека с костюма.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.