Снимка: iStock

На Wall Street няма много статистически зависимости, които оцеляват осем десетилетия без нито едно изключение. Междинните избори в САЩ обаче са създали точно такава. След всеки изборен цикъл за Конгрес от 1946 г. насам американският фондов пазар е бил на по-високо ниво една година по-късно. Нито една отрицателна година. Средният ръст е 14.4%, а най-силният период идва след изборите през 1954 г., когато акциите поскъпват с 34%.

Това не означава, че политиката механично вдига борсата. Още по-малко означава, че историята гарантира какво ще се случи след изборите през 2026 г. Но закономерността е достатъчно устойчива, за да заслужава внимание, особено сега, когато пазарът почти не показва притеснение от политическата неизвестност във Вашингтон. S&P 500 се движи около 7 774 пункта, а въпросът кой ще контролира Конгреса през последните две години от президентския мандат на Доналд Тръмп засега остава далеч по-важен за политическите анализатори, отколкото за самите инвеститори.

Причината вероятно е, че пазарът вижда нещо по-голямо от изборите. Историческата сезонност е силна, но този път зад нея стои и необичайно мощен цикъл на корпоративните печалби.

Според прогнозите компаниите в S&P 500 трябва да отчетат ръст на печалбите от 29.5% на годишна база за третото тримесечие. Ако очакванията се потвърдят, това ще бъде трето поредно тримесечие с увеличение над 25% и осмо поредно с двуцифрен ръст. За четвъртото тримесечие анализаторите очакват още 27.6%, а за цялата 2026 г. прогнозата е за впечатляващите 32.4%.

Това променя начина, по който трябва да гледаме на сегашния пазар. Когато индексите са близо до рекордни нива, естественият въпрос е дали инвеститорите не плащат прекалено много. Но високата цена има различно значение при стагниращи печалби и при печалби, които растат с почти 30%. Ако корпоративна Америка продължи да увеличава резултатите си с подобни темпове, част от днешната висока оценка може постепенно да бъде „изядена“ от растящия знаменател в съотношението цена/печалба, дори без сериозна корекция на самите акции.

Точно тук се срещат историческата сезонност и фундаментът.

По данни, цитирани от Truist, четвъртото тримесечие на годините с междинни избори също традиционно е силно. От 1950 г. насам S&P 500 е печелил средно 6.6% през последните три месеца на такива години и е завършвал периода положително в 84% от случаите. Пазарът приблизително следва историческия сценарий и през 2026 г. След силните движения по-рано индексът практически се движи настрани от юни насам, а именно колебливата средна част на годината е характерна за много предишни междинни изборни цикли.

Обяснението за тази сезонност вероятно не е мистично. В началото на изборната година инвеститорите не знаят как ще изглежда Конгресът, кои данъчни и бюджетни политики могат да бъдат променени и колко свобода ще има Белият дом през следващите две години. След изборите една част от тази неизвестност просто изчезва. Пазарите могат да живеят с политика, която не харесват. Много по-трудно им е да оценят политика, която още не знаят каква ще бъде.

Има и още една особеност. Междинните избори често водят до разделена власт във Вашингтон, а разделеното управление може да намали вероятността от големи законодателни промени. За бизнеса политическият застой невинаги е лоша новина. Ако данъчната, регулаторната и бюджетната рамка стане по-предвидима, компаниите и инвеститорите получават по-ясна среда, в която да планират.

Този път обаче резултатът има различни икономически последици в зависимост от конфигурацията на Конгреса. Morgan Stanley правилно измества вниманието от простия въпрос „републиканци или демократи?“ към по-важния: ще има ли достатъчно единно мнозинство, за да бъде прокарвана значима политика?

При достатъчно консолидирано демократическо мнозинство задължителните за приемане законопроекти могат да се превърнат в инструмент за преговори около планирани бюджетни съкращения, което би имало отражение най-вече върху потребителските компании и здравеопазването. Запазването на единен републикански контрол би оставило отворен пътя към нови законодателни промени чрез бюджетната процедура. При разделено управление вероятността за голяма нова фискална програма намалява, което може да означава по-малък натиск от ново предлагане на държавен дълг и по-ниска волатилност при лихвите, но същевременно по-малко фискална подкрепа за икономическия растеж.

И тук се появява факторът, който може да се окаже по-важен за Wall Street от самите избори: облигационният пазар.

Доходността по държавните облигации се покачва глобално, а това постепенно увеличава цената на капитала. По-високата доходност означава по-скъпи ипотечни и корпоративни кредити, по-висок дисконтов процент при оценяването на бъдещите печалби и по-привлекателна алтернатива на акциите. Пазар с ръст на печалбите от близо 30% може да понесе значително повече лихвен натиск от пазар без растеж. Но не може да го игнорира безкрайно.

Точно затова изборният резултат има значение и през фискалната политика. Ако новият Конгрес доведе до бюджетни решения, които пазарът възприеме като значително увеличаващи бъдещите дефицити, инвеститорите могат да поискат по-висока доходност, за да държат американски държавен дълг. Тогава положителният изборен сезонен модел ще се сблъска с фундаментално различна среда: по-висока безрискова доходност и по-висока цена на капитала.

Петролът е другият риск. Новото поскъпване на енергията вече натиска потребителските нагласи. Ако високите цени на петрола и природния газ се задържат, ефектът постепенно преминава през транспорта, производството и домакинските бюджети. Това може едновременно да ограничи потреблението и да задържи инфлационния натиск, точно комбинацията, която прави задачата на Федералния резерв най-трудна.

Така настоящата ситуация изглежда много по-интересно, отколкото подсказва простата статистика „след междинните избори пазарът винаги расте“. В момента действат три сили. Историята е на страната на акциите. Корпоративните печалби също са на страната на акциите. Но цената на капитала постепенно започва да работи срещу тях.

Именно вторият фактор може да бъде най-силният. Ако прогнозата за 32.4% ръст на печалбите през 2026 г. се реализира, това е изключително мощна фундаментална основа. За сравнение, една компания може да остане на същата цена и въпреки това да стане значително по-евтина като оценка, ако печалбата ѝ се увеличи с една трета. На равнище индекс механизмът е същият. Затова инвеститорите вероятно са готови да понесат повече политически шум, отколкото обикновено.

Но има и очевидна опасност в тази логика. При толкова силни очаквания добрите резултати вече не са достатъчни. Компаниите трябва да оправдаят прогнозите. Ако печалбите вместо с близо 30% започнат да растат с 15%, това все още би било отличен фундаментален резултат, но може да се окаже разочарование за пазар, оценен при много по-високи очаквания.

Това е важната разлика между икономиката и борсата. За цената няма значение единствено дали нещата са добри или лоши. Има значение дали са по-добри или по-лоши от онова, което вече е включено в нея.

Същото важи и за историческата статистика. Фактът, че всяка година след междинни избори от 1946 г. насам е донесла положителна едногодишна доходност, е впечатляващ. Но 20 последователни успешни наблюдения не превръщат двадесет и първото в природен закон. Във финансовите пазари най-опасният момент за една историческа зависимост често настъпва именно когато инвеститорите започнат да я приемат като гаранция.

По-важният урок е друг. Американският пазар навлиза в последните месеци на 2026 г. с рядко срещана комбинация: политическата неизвестност скоро ще започне да намалява, историческата сезонност става по-благоприятна, а корпоративните печалби растат с темпове, които обикновено свързваме с ранните фази на силен икономически цикъл, а не с индекс около рекордни нива.

Затова вероятно не е случайно, че Wall Street засега почти игнорира изборния шум.

Инвеститорите не залагат непременно на републиканците или демократите. Те залагат на нещо много по-прозаично: след изборите неизвестните стават по-малко, а печалбите продължават да растат.

Историята от 1946 г. насам е категорична: досега тази комбинация винаги е завършвала с по-висок пазар година след междинните избори. Но през 2026 г. истинският тест няма да бъде дали статистиката ще проработи за пореден път. Той ще бъде дали близо 30-процентният ръст на корпоративните печалби може да надделее над растящата цена на капитала, скъпата енергия и натрупания държавен дълг.

Ако може, междинните избори вероятно отново ще останат само кратък политически епизод в един по-голям бичи цикъл.

Ако не може, ще получим нещо, което Wall Street не е виждал от 80 години: изключението.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти или прогноза за бъдеща доходност.