Снимка: iStock

Октомври има лоша репутация на Уолстрийт. Историята обаче показва нещо почти противоположно: проблемът не е, че през октомври пазарът се срива по-често, а че инвеститорите очакват това да се случи. И понякога именно страхът създава възможността.

Има месеци, които инвеститорите помнят заради доходността им, и месеци, които помнят заради историите. Октомври принадлежи към втората група. Крахът от 1929 г., Черният понеделник през 1987 г. и няколко други тежки пазарни епизода са превърнали месеца в символ на борсовия риск. С наближаването му почти всяка година се появява един и същ въпрос: дали отново не предстои голям срив? Статистиката показва, че страхът е много по-устойчив от доказателствата зад него.

От създаването на S&P 500 през 1957 г. индексът е завършвал годината над най-ниското си октомврийско равнище в 93% от случаите. Средното повишение от октомврийското дъно до края на годината е 7,4%, почти два пъти повече от съпоставимото средно движение през останалите единадесет месеца. Това не означава, че всяко октомврийско понижение трябва механично да се купува. Данните показват нещо по-полезно: историческата репутация на месеца и реалното му поведение са две различни неща.

Още по-интересно става, когато се погледне поведението на самите инвеститори. От 2000 г. средната препоръчителна експозиция към акции сред група пазарни таймери, следящи Nasdaq, е едва 13,6% през октомври. През останалите единадесет месеца средната експозиция е 26,1%. С други думи, през октомври те държат приблизително наполовина по-малко акции.

Това вече е много по-интересна зависимост от самата сезонност. Ако голяма група инвеститори предварително очаква слаб месец, тя намалява риска още преди да се е случило нещо фундаментално. Продажбите понижават цените, кешовите позиции се увеличават, а очакванията стават все по-песимистични. За да последва възстановяване, понякога дори не е необходима добра новина. Достатъчно е лошото събитие, от което всички са се страхували, да не настъпи.

Краховете от 1929 и 1987 г. са история, не сезонен закон

Причината октомври да изглежда толкова опасен е разбираема. На 28 и 29 октомври 1929 г. американският пазар преживява два от най-тежките дни в историята си. На 19 октомври 1987 г. Dow Jones губи 22,6% само за една сесия. Когато две събития с подобен мащаб се случат през един и същ месец, човешкият мозък естествено започва да търси закономерност.

Само че статистическата закономерност трудно се открива.

Изследване, свързано с икономиста от Харвард Ксавие Габе, оценява вероятността в произволен момент през октомври да се случи еднодневен срив с мащаба на 1987 г. на едва 0,06%. Вероятността за спад от мащаба на 1929 г., около 12,8% за една сесия, е оценена на 0,30%. По-важното е, че според модела тези вероятности не са специфични за октомври. Същият риск съществува и през останалите месеци.

Това е класически пример за разликата между запомняща се история и статистически процес. Ако две редки събития се случат през октомври, хората започват да вярват, че октомври ги причинява. Същият механизъм се наблюдава и при инвестирането като цяло. Инвеститорите помнят катастрофите много по-добре от десетките години, през които нищо драматично не се е случило.

И страхът постепенно започва да влияе върху самото пазарно поведение.

Когато всички чакат корекцията

Това е същинската инвестиционна особеност на октомври. Сезонността невинаги трябва да се търси в икономиката. Понякога тя възниква в очакванията.

Представете си пазар, на който инвеститорите влизат в месеца с висока експозиция, силен оптимизъм и почти никакъв кеш. При първата неприятна новина има много потенциални продавачи и малко естествени купувачи. Сега обърнете ситуацията. Инвеститорите предварително са намалили акциите, увеличили са кеша и чакат корекция. Ако пазарът действително падне, част от продажбите вече са извършени. Ако не падне, същите инвеститори постепенно трябва да възстановяват позициите си.

Това помага да се обясни защо възстановяването от октомврийските дъна исторически е толкова силно. Не става дума за магия в календара. Октомври просто се намира в интересна точка между натрупания страх и сезонно по-силната последна част на годината.

Психологията работи и в двете посоки. Когато всички вярват, че даден актив ще расте, голяма част от бъдещото търсене вече може да е реализирано. Когато всички се страхуват от спад и са намалили експозицията си, част от бъдещото предлагане вече е излязло на пазара. Цените се движат не от това дали новината е добра или лоша сама по себе си, а от разликата между случилото се и онова, което вече е било очаквано.

Но 93% не означава гаранция

Тук статистиката лесно може да бъде използвана неправилно. Фактът, че в 93% от годините S&P 500 е завършвал годината над октомврийското си дъно, не означава 93% вероятност това да се случи и през конкретната 2026 г. Историческата честота описва миналото. Тя не премахва текущите макроикономически и пазарни рискове.

И точно сега те не са малко. Инвеститорите трябва да оценяват лихвите, инфлацията, цената на капитала, корпоративните печалби, високите оценки в части от технологичния сектор и геополитическия риск. Ако фундаменталната среда се влоши достатъчно, календарната сезонност няма да спаси пазара.

Друго изследване, цитирано от MarketWatch и базирано на работата на Робин Грийнууд, Андрей Шлайфер и Ян Ю, разглежда много по-сериозен сценарий: вероятността американският пазар да загуби 40% в рамките на две години. Последните оценки, изградени върху този подход, не показват риск, съществено по-висок от историческата норма. Това също не означава, че голям спад е невъзможен. Означава, че самото приближаване на октомври не е достатъчно доказателство, че той предстои.

Тази разлика е важна. Разумният инвеститор не трябва да игнорира риска през октомври. Той просто не би трябвало да го оценява по-високо само защото календарът показва октомври.

Истинският риск е да се страхуваме от грешното нещо

Октомври всъщност предлага добър урок за начина, по който работят финансовите пазари. Най-известният риск невинаги е най-големият риск. Понякога е точно обратното: когато дадена опасност е широко известна, обсъждана и очаквана, инвеститорите вече са променили поведението си заради нея.

Историческите сривове от 1929 и 1987 г. са реални. Изводът, че октомври по природа е месец на сривове, не е.

Данните от последните десетилетия дори подсказват обратния механизъм. Страхът намалява експозицията, по-ниската експозиция оставя повече капитал извън пазара, а всяко стабилизиране създава условия този капитал постепенно да се върне. Оттам може да идва и част от необичайно силното представяне между октомврийските дъна и края на годината.

За инвеститорите следователно по-полезният въпрос през следващите седмици няма да бъде „идва ли октомврийският срив?“. По-смислено е да се следи какво вече е заложено в цените, колко страх има в позиционирането и дали фундаменталните условия действително се влошават.

Защото календарът сам по себе си не продава акции. Инвеститорите го правят. А историята показва, че понякога най-голямото предимство идва не от това да предвидиш следващия срив, а да разпознаеш моментите, в които прекалено много хора вече го очакват.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.