Снимка: iStock

Пазарът все по-сериозно започва да ценообразува сценарий, който допреди няколко месеца изглеждаше второстепенен: Федералният резерв да възобнови повишенията на лихвите в края на 2026 г. и началото на 2027 г. Фючърсният пазар вече оценява вероятността за увеличение до декември на около 75%, което означава, че инвеститорите постепенно трябва да мислят не само кои активи страдат при по-високи лихви, но и кои сектори исторически се представят по-добре в такава среда. Данните на Barclays сочат три основни кандидата: енергетика, суровини и технологии. На пръв поглед комбинацията изглежда странна, защото технологичните акции обикновено се приемат за чувствителни към по-високи лихви, но именно това прави сегашният цикъл по-интересен.

Енергетиката: секторът, който печели от късния цикъл

Енергийният сектор е най-очевидният бенефициент. Barclays го определя като най-устойчивия сектор в късната фаза на икономическия цикъл, когато инфлацията остава по-висока, търсенето на суровини е силно, а Фед затяга политиката именно защото икономиката все още е достатъчно устойчива. Energy Select Sector SPDR ETF е нагоре с повече от 40% от началото на годината, а ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips са сред основните двигатели на движението.

Логиката тук е проста. Ако Фед вдига лихвите поради устойчива инфлация и силно номинално търсене, енергията често остава сред активите, които поддържат ценова сила. Това е различно от рецесионен сценарий, при който централната банка вдига лихвите прекалено късно и икономиката се свива. При сегашната конфигурация рискът е по-скоро от инфлация, която не се охлажда достатъчно, отколкото от непосредствен колапс на търсенето.

Допълнителен фактор е геополитиката. Петролът и природният газ вече не се определят само от класическото търсене и предлагане. Търговските конфликти, напрежението в Близкия изток и ограниченията върху стратегически доставки добавят постоянна рискова премия. Това прави енергетиката не само цикличен сектор, но и своеобразен хедж срещу геополитическа инфлация.

Материалите: суровинният цикъл отново набира скорост

Вторият сектор е този на суровините и материалите. Freeport-McMoRan, един от най-големите производители на мед, е поскъпнал с повече от 50% от началото на годината и се търгува около рекордни нива. Според Roth Capital движението не е изолиран случай: металите, земеделските суровини и природните ресурси като цяло продължават да се намират в положителен цикъл.

Това има силна макроикономическа логика. По-високите лихви не винаги са негативни за суровините. Ако Фед повишава лихвите, защото икономиката остава силна и инфлацията не се охлажда, тогава търсенето на индустриални метали може да остане високо. Медта е особено интересна, защото е в пресечната точка между традиционния цикъл и структурните инвестиции в електрификация, центрове за данни, мрежова инфраструктура и енергийна трансформация.

Тук обаче има и по-голяма тема. Огромният капиталов цикъл около AI не се ограничава до Nvidia и полупроводниците. Центровете за данни изискват електричество, трансформатори, кабели, мед, охлаждане, строителни материали и инфраструктура. Тоест част от технологичната експанзия вече се превежда директно в търсене на суровини. Ако Фед вдига лихвите, но икономиката остава достатъчно силна, материалите могат да бъдат един от малкото сектори, които едновременно печелят от номиналния растеж и от инфлационния натиск.

Технологиите: най-неочакваният победител

Най-интересната част от анализа е технологичният сектор. Класическата теория казва, че технологичните компании страдат при по-високи лихви, защото голяма част от тяхната стойност идва от бъдещи печалби, които трябва да бъдат дисконтирани при по-висока ставка. Именно затова покачването на доходността по дългосрочните облигации обикновено натиска високите коефициенти.

Но сегашният технологичен сектор е различен. Според Ed Yardeni по-широкият tech сегмент се търгува при около 21 пъти очакваната печалба, докато прогнозният ръст на печалбите е около 42%. Това е необичайна комбинация: анализаторите повишават очакванията за растеж, докато инвеститорите свалят коефициентите.

Още по-интересно е положението при полупроводниците. Секторът вече се търгува при по-ниско P/E от S&P 500, въпреки че печалбите на компании като Micron, Marvell и SK Hynix растат много по-бързо от средните за индекса. Това означава, че част от риска от по-високи лихви вече е включен в оценките.

Тук тезата е различна от тази при енергетиката. Технологиите не печелят от по-високите лихви сами по себе си. Те могат да превъзхождат въпреки тях, ако печалбите растат достатъчно бързо. Ако една компания увеличава печалбата с 40%, повишение на дисконтовата ставка с 50 или 100 базисни пункта може да бъде абсорбирано много по-лесно, отколкото при бизнес с 3% или 5% растеж.

Защо защитните сектори могат да изостанат

Обратната страна на тази картина са традиционно защитните сегменти: комунални услуги, недвижими имоти, потребителски стоки от първа необходимост и част от финансовия сектор. Те често се купуват заради стабилните дивиденти. Но ако 10-годишните Treasuries носят около 4,7%, а доходността по 30-годишните е над 5%, дивидент от 3% или 4% вече не изглежда толкова привлекателно, особено когато идва с корпоративен риск.

Това е същата структурна промяна, която виждаме и при облигациите като цяло. В ерата на TINA инвеститорите бяха принудени да купуват акции, за да получат доход. При сегашните лихви защитните акции вече трябва да се конкурират с държавен дълг, който предлага сходен или по-висок текущ доход.

Затова Barclays очаква именно тези сектори да бъдат под натиск при ново повишение на лихвите.

А финансовият сектор? По-високите лихви вече не са автоматично положителни

Интуитивно банките би трябвало да печелят от по-високи лихви, защото те увеличават лихвените маржове. Но това работи само до определен момент. Ако доходността се качва поради фискален риск, инфлационна несигурност и по-строги финансови условия, кредитното търсене може да отслабне, качеството на кредитите да се влоши, а пазарната стойност на облигационните портфейли да бъде под натиск.

Точно затова Barclays поставя финансовите компании сред потенциално по-слабите сегменти. По-високите лихви са добри за банките, когато са част от здрав икономически цикъл. Те са много по-малко полезни, когато започнат да ограничават кредитирането и да повишават цената на капитала в цялата система.

Здравеопазването е голямата неизвестна

Healthcare остава най-интересният спорен сектор. Barclays го вижда като потенциално уязвим, защото традиционно се възприема като защитен сектор с умерен растеж и стабилни дивиденти. Ако Фед вдига лихвите, защото икономиката е достатъчно силна, капиталът може да се насочи към по-циклични и по-бързо растящи компании.

Yardeni обаче вижда различна картина. Секторът се търгува при около 19 пъти очакваната печалба, докато печалбите и маржовете се подобряват, а новият цикъл в разработката на лекарства може да промени профила му. Положителните данни за онкологичната ваксина на Moderna и Merck са пример за това как сектор, традиционно възприеман като защитен, може отново да стане растежен.

Най-важното е защо Фед вдига лихвите

Това е ключът към цялата секторна ротация. Самото повишаване на лихвите не определя победителите. Причината за повишението е по-важна от самото повишение.

Ако Фед увеличава лихвата, защото инфлацията е висока, суровините са силни и икономиката продължава да расте, енергетиката и материалите естествено изглеждат добре позиционирани. Ако едновременно с това технологичните печалби растат с 30% или 40%, част от tech сектора може да надмине пазара дори при по-висок дисконтов процент.

Ако обаче повишенията доведат до рецесия, картината ще се промени много бързо. Петролът ще загуби подкрепата от търсенето, индустриалните метали ще бъдат под натиск, а инвеститорите вероятно отново ще потърсят защита в здравеопазването и други дефанзивни сегменти.

Затова настоящата теза не е просто „Фед вдига лихвите, купувай енергетика“. По-важният структурен извод е друг: пазарът изглежда все по-малко като класически цикъл на парично затягане и все повече като режим на високи номинални темпове на растеж, висока инфлация, огромни капиталови разходи и постоянен натиск върху цената на капитала.

При такъв режим победителите са компаниите, които могат да прехвърлят инфлацията към клиентите, да генерират силен ръст на печалбите и да финансират растежа си без прекомерна зависимост от евтин капитал.

В момента енергетиката, суровините и част от технологичния сектор отговарят най-добре на това описание.

И ако пазарът е прав, че вероятността за ново повишение на лихвите до края на годината вече е около 75%, секторната ротация може да се окаже поне толкова важна, колкото и самото решение на Федералния резерв.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.