Снимка: iStock

Американското Министерство на финансите направи неочакван ход, след като разпродажбата на държавни облигации изтласка дългосрочните доходности до най-високите им равнища от близо две десетилетия. След като доходността по 30-годишния американски държавен дълг достигна 5,337%, най-високото ниво от 2007 г. насам, Вашингтон обяви, че ще удвои операциите по обратно изкупуване на по-дългосрочни облигации поне до 4 млрд. долара на операция. Реакцията беше незабавна: 30-годишната доходност се понижи с около 9 базисни пункта до близо 5,18-5,19%, а напрежението на облигационните пазари временно отслабна. Но по-важният въпрос е не дали Министерството на финансите успя да свали доходността за един ден, а защо изобщо се наложи да реагира толкова бързо.

Тук се крие голямата промяна. Американският облигационен пазар вече не изпраща просто сигнал за очакванията към Федералния резерв. Той започва да поставя под съмнение цената, на която САЩ могат устойчиво да финансират огромния си дълг. Американският държавен дълг вече е над 40 трилиона долара и е повече от удвоен спрямо 2017 г. В същото време правителството продължава да финансира структурно високи дефицити, а световните инвеститори започват да изискват все по-висока компенсация, за да държат дългосрочни държавни облигации. Това не е паника, породена от някакъв случаен пазарен срив. Както отбелязва Standard Chartered, движението на доходностите трудно може да бъде описано като ирационално. По-скоро пазарът просто преоценява естественото равновесие между огромното предлагане на дълг и търсенето на капитал.

Точно затова изразът на TD Securities, че „Министерството на финансите мигна“, е толкова показателен. Формално обявените операции не са количествени улеснения. Федералният резерв не разширява баланса си, не създава нови резерви и не изкупува държавен дълг като част от парична политика. Министерството на финансите просто променя структурата на собственото си финансиране, като изкупува част от по-дългосрочните облигации и измества по-голяма част от новото заемане към краткосрочни книжа. Но икономическият сигнал е ясен: доходност от около 5,3% по 30-годишния дълг вече изглежда достатъчно болезнена, за да предизвика реакция от Вашингтон.

Самият размер на операциите показва колко символичен е ходът. Пазарът на американски държавни облигации е около 32,2 трилиона долара, а Министерството на финансите увеличава обратните изкупувания до поне 4 млрд. долара на операция. Това е почти нищо спрямо общия размер на пазара. Следователно непосредственият ефект идва не толкова от количеството изкупени облигации, колкото от посланието, че държавата е чувствителна към прекалено високите дългосрочни доходности и е готова да се намеси в структурата на пазара.

Това създава и известен риск. Колкото повече Министерството на финансите показва, че има равнище на доходност, което не желае да допуска, толкова повече пазарът може да започне да го изпитва. Именно това е едно от опасенията на анализаторите. Ако инвеститорите започнат да вярват, че Вашингтон ще се намесва винаги когато дългосрочните доходности достигнат определено равнище, пазарът може да изисква още по-голяма премия за риск. Традиционният принцип при управлението на американския дълг е емисиите да бъдат редовни и предвидими. Ако този принцип започне да се заменя с по-чести тактически интервенции, това може временно да успокоява пазара, но да увеличава несигурността в дългосрочен план. Именно това предупреждават анализаторите на JPMorgan: намесата не решава структурните причини за високите доходности и може дори да увеличи необходимата премия за риск.

А структурните причини са много по-големи от една техническа разпродажба. Държавите по света емитират рекордни количества дълг, за да финансират социални разходи, отбрана, енергийна сигурност и инфраструктура. Германия например увеличава финансирането заради необходимостта от големи отбранителни инвестиции, а Япония се изправя пред най-високите си дългосрочни разходи по заемите от десетилетия. Германските 10- и 30-годишни доходности достигнаха 15-годишни върхове, а японските дългосрочни лихви също се движат около многогодишни рекорди. Следователно това не е американски проблем, а глобална преоценка на цената на дългосрочния капитал.

Към фискалния натиск се добавя инфлацията. Войната в Близкия изток и високите цени на енергията поддържат риска от нови ценови шокове, а протоколът от последното заседание на Федералния резерв показва, че няколко членове са били готови да подкрепят увеличение на основната лихва, ако инфлацията не продължи да се връща към целта от 2%. Това създава неприятна комбинация: от едната страна имаме все по-голямо предлагане на държавен дълг, а от другата по-голяма несигурност за инфлацията и бъдещата парична политика. Инвеститорите логично искат по-висока доходност, за да носят тези рискове за 20 или 30 години.

Още по-интересна е реакцията на долара. След намесата на Министерството на финансите доларовият индекс се понижи към 98,8 пункта, близо до тримесечно дъно, докато еврото се изкачи към 1,168 долара. Причината е, че една от основните опори за американската валута през последните месеци беше именно високата доходност по държавния дълг. Ако Вашингтон ясно показва, че не желае 30-годишните лихви да се задържат около 5,3%, част от тази подкрепа за долара отслабва. Това не означава непременно дългосрочен срив на американската валута, но показва колко тясно вече са свързани облигационният пазар, фискалната политика и валутният курс.

Тук се появява и един парадокс. Министерството на финансите може временно да свали дългосрочните доходности чрез обратно изкупуване и чрез прехвърляне на повече финансиране към краткосрочни книжа. Но това не намалява общия дълг. Не намалява бюджетния дефицит. Не намалява необходимостта от бъдещо рефинансиране. То просто променя матуритетната структура. В краткосрочен план това може да даде въздух, но в дългосрочен план увеличава зависимостта от бъдещите краткосрочни лихви, защото повече от дълга ще трябва да бъде преиздаван по-често.

Това е важно, защото дългосрочният дълг има едно голямо предимство за държавата: фиксира цената на финансирането за десетилетия. Ако правителството все повече се насочва към краткосрочни книжа, за да избегне високата доходност по 20- и 30-годишните облигации, то поема риска след няколко години да трябва да рефинансира огромни суми при още по-неблагоприятна среда. Тази стратегия работи прекрасно, ако лихвите впоследствие паднат. Работи значително по-зле, ако сегашните по-високи доходности се окажат трайно ново равновесие.

Следователно Министерството на финансите всъщност не е победило облигационния пазар. То просто е спечелило време.

И това е причината следващите месеци да бъдат толкова важни. Обратните изкупувания започват на 9 септември и са планирани до 4 ноември, ден след междинните избори. Министерството обещава именно тогава да даде допълнителни подробности за бъдещите операции. Това оставя ясно отворена възможността програмата да бъде разширена, ако напрежението отново се засили.

Пазарът ще наблюдава именно това: дали сегашното понижение на доходността е началото на стабилизация, или просто временна реакция на административната намеса. Ако инфлацията отслабне, икономическият растеж се забави и фискалните опасения намалеят, доходностите могат естествено да се понижат. Но ако дефицитите останат огромни, инфлационните очаквания се задържат високи и предлагането на нов дълг продължи да расте, Министерството на финансите ще трябва да избира между две неприятни възможности: да приема по-високи разходи по финансирането или да се намесва все по-активно в структурата на пазара.

И точно тук се намира голямата история. Американският държавен дълг все още е основният безрисков актив на световната финансова система. Но през 2026 г. започваме да виждаме, че дори Съединените щати не са имунизирани срещу най-старото правило на финансовите пазари: ако искаш все повече капитал, трябва да бъдеш готов да плащаш повече за него.

Обратното изкупуване може да свали доходността от 5,33% към 5,18%. Може да подобри ликвидността. Може да успокои ипотечния пазар и да даде известна подкрепа на акциите. Но не може да премахне причината, поради която инвеститорите поискаха 5,33% на първо място.

А тази причина е проста: светът вече иска по-висока цена, за да финансира американския дълг за десетилетия напред.

Докато това не се промени чрез по-ниски дефицити, по-слаба инфлация или значително по-силно структурно търсене на американски облигации, всяко административно облекчение ще бъде именно това: облекчение, а не решение.

Материалът е с аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.