Снимка: iStock

Само преди няколко месеца основният въпрос пред инвеститорите беше кога Федералният резерв ще започне отново да повишава лихвените проценти. Сега обаче картината постепенно се променя. Последните данни за инфлацията, пазара на труда и потреблението започват да сочат в една и съща посока: американската икономика губи част от скоростта си, докато инфлационният натиск не се ускорява достатъчно, за да принуди централната банка да действа. Именно върху това се основава новата теза на Goldman Sachs, според която повишение на лихвите на заседанието на 15 и 16 септември изглежда все по-малко вероятно.

Това е важна промяна не само за паричната политика, но и за финансовите пазари. В момента участниците оценяват вероятността за увеличение с 0,25 процентни пункта на около 30%, което означава, че подобен сценарий все още не е напълно изключен. Главният икономист на Goldman Sachs Ян Хациус обаче смята, че тези очаквания остават прекалено агресивни. Според него, освен ако данните за август не донесат внезапен и значителен обрат в началото на септември, във Федералния комитет няма да има достатъчно гласове за ново затягане на паричната политика.

Пазарът на труда вече изпраща различно послание

Един от най-силните аргументи срещу ново увеличение на лихвите идва от пазара на труда. Според оценката на Goldman Sachs основният темп на създаване на работни места през юли е бил едва около 5 000 месечно, при приблизително 50 000, необходими за поддържане на равновесието на пазара на труда. Разликата е огромна. Ако тази тенденция се запази, Федералният резерв вече няма да гледа към икономика, която трябва да бъде охлаждана, а към икономика, при която прекалено високите лихви сами могат да се превърнат в източник на допълнително забавяне.

Слабият ръст на заплатите подсилва същата картина. Класическият аргумент за по-високи лихви предполага прегрял пазар на труда, при който недостигът на работници ускорява възнагражденията, по-високите заплати поддържат потреблението, а силното търсене позволява на предприятията да продължат да увеличават цените. В момента тази последователност изглежда нарушена. Ако заплатите не ускоряват, а създаването на работни места почти е спряло, Федералният резерв трудно може да защити ново увеличение на лихвите единствено с аргумента за прекалено силно вътрешно търсене.

Потребителят започва да усеща високите цени на енергията

Втората важна промяна идва от потреблението. Продажбите на дребно отслабнаха през юли, а Goldman Sachs очаква реалният ръст на потребителските разходи да се забави до около 1-1,5% през втората половина на годината. Това е съществено, защото американското домакинство беше един от основните двигатели на икономиката през първите шест месеца на 2026 г. Част от тази сила обаче според Хациус е била временно подпомогната от възстановяването на данъци и следователно не трябва автоматично да се пренася като очакване за останалата част от годината.

Към това се добавя поскъпването на горивата вследствие на нарушенията на доставките през Ормузкия проток. Тук Федералният резерв се сблъсква с неприятен парадокс. По-скъпият петрол може временно да увеличи общата инфлация, но едновременно с това отнема покупателна способност от домакинствата. Семейство, което плаща повече за бензин и електроенергия, разполага с по-малко средства за ресторанти, дрехи, автомобили, електроника и други стоки и услуги. Затова енергийният удар може едновременно да изглежда инфлационен в краткосрочен план и да действа като спирачка за икономиката няколко месеца по-късно.

Най-силният аргумент идва от инфлацията

Решаващата част от тезата на Goldman Sachs обаче е инфлацията. Основният индекс на разходите за лично потребление, предпочитаният от Федералния резерв измерител, се очаква да нарасне с около 0,2% през юли. Това вече не изглежда като инфлационна динамика, която сама по себе си изисква спешно затягане. Още по-важно е предположението на Хациус, че част от сегашния натиск върху цените е временен и произтича от митата и енергията, вместо от широко разпространено ускоряване на вътрешните цени.

Ако това разграничение е правилно, Федералният резерв би рискувал да направи класическа грешка, ако повиши лихвите в отговор на временен ценови удар точно когато основната икономика започва да отслабва. Goldman Sachs очаква основната инфлация според разходите за лично потребление постепенно да се насочи към годишен темп от около 2% през 2027 г. Ако тази прогноза започне да се потвърждава през следващите месеци, необходимостта от допълнително затягане практически изчезва.

Истинският въпрос вече е съотношението между растеж и инфлация

Точно тук анализът става по-интересен. Федералният резерв не трябва да решава единствено дали инфлацията е над целта. Той трябва да прецени накъде се движат едновременно инфлацията и икономическата активност. Ако инфлацията е висока и продължава да ускорява при силен пазар на труда, увеличението на лихвите е логично. Ако обаче инфлацията постепенно отслабва, създаването на работни места почти е спряло, заплатите губят скорост, а потребителят е притиснат от енергийния шок, същото увеличение започва да изглежда много по-трудно за оправдаване.

Това обяснява и политическата математика във Федералния комитет. Според Хациус на последното заседание едва четирима или петима от дванадесетте гласуващи членове са били склонни към увеличение. След последвалото отслабване на данните е трудно да се види откъде биха дошли допълнителните гласове. За да се промени тази картина до 16 септември, вероятно ще е необходима комбинация от значително по-силни данни за заетостта и неприятна изненада при инфлацията през август. Само единичен силен показател вероятно няма да бъде достатъчен.

Но това не означава автоматично по-ниски пазарни лихви

Тук се появява особено важният парадокс за инвеститорите. Федералният резерв може да не увеличи основната си лихва през септември, а доходността по дългосрочните американски държавни облигации въпреки това да остане висока. Това са две различни части на една и съща система. Централната банка контролира непосредствено краткосрочната цена на парите, докато доходността по 10- и 30-годишните облигации зависи още от инфлационните очаквания, бюджетните дефицити, огромното предлагане на нов държавен дълг, търсенето на капитал и изискваната от инвеститорите допълнителна възвръщаемост за държане на дългосрочни книжа.

Това е особено важно през 2026 г., когато пазарът вече вижда огромна конкуренция за капитал между правителствата и частния сектор. Само технологичните гиганти влагат стотици милиарди долари в изчислителна инфраструктура, центрове за данни и електроенергийни мощности, докато американското правителство продължава да финансира голям бюджетен дефицит. Следователно сценарият „Федералният резерв не повишава лихвата“ съвсем не е равнозначен на „парите отново стават евтини“.

Това е ключовата разлика за фондовия пазар

За акциите отказът от увеличение през септември на пръв поглед е добра новина. Той премахва непосредствен риск от допълнително затягане и намалява вероятността централната банка сама да предизвика рязко икономическо забавяне. Но причината, поради която Федералният резерв вероятно няма да увеличи лихвата, също има значение. Ако това се случва, защото инфлацията се нормализира при запазен растеж, средата е благоприятна. Ако обаче се случва, защото пазарът на труда и потреблението отслабват по-бързо от очакваното, тогава добрата новина за лихвите може да се превърне в лоша новина за корпоративните печалби.

Това прави следващите няколко месеца значително по-сложни от обичайния въпрос дали Федералният резерв ще повиши или няма да повиши лихвата. Американските акции вече се намират на високи равнища и в цените им са заложени силни очаквания за печалбите. За да остане средата благоприятна, пазарът се нуждае от сравнително тесен коридор: инфлацията трябва да продължи да намалява достатъчно, за да държи Федералния резерв извън играта, но икономиката не трябва да отслабва толкова, че прогнозите за корпоративните печалби да започнат да се понижават.

Федералният резерв може да остане на място, но равновесието става по-крехко

Затова най-важното послание от анализа на Goldman Sachs не е просто, че през септември вероятно няма да има увеличение на лихвите. По-важното е защо вероятно няма да има такова. Пазарът на труда отслабва, потреблението губи скорост, ръстът на заплатите е умерен, а основната инфлация изглежда по-контролируема. Това постепенно премества риска от „икономиката е прекалено силна и трябва да бъде охладена“ към „колко още затягане може да понесе икономиката, преди охлаждането да стане прекомерно“.

Именно това може да се окаже голямата тема на есента. През първата половина на годината инвеститорите се страхуваха, че устойчивата икономика ще принуди Федералния резерв да действа. През втората половина може да се окаже, че централната банка няма нужда да действа именно защото икономиката вече върши част от работата вместо нея. Разликата изглежда малка, но за пазарите е огромна: не всяка пауза на Федералния резерв е добра новина. Понякога тя е първият знак, че балансът между инфлация, растеж и високи лихви започва да се измества в друга посока.