Снимка: iStock

В продължение на половин век Vanguard промени инвестиционната индустрия с една изключително проста идея: инвеститорът не трябва да плаща скъпо за нещо, което може да получи евтино. Джак Богъл превърна ниските разходи и пасивното индексно инвестиране почти в идеология, а резултатът днес е трудно да бъде преувеличен. Когато Салим Рамджи поема управлението преди две години, Vanguard управлява около 9 трилиона долара клиентски активи. Днес сумата вече е приблизително 13 трилиона долара, а водещият фонд Vanguard S&P 500 ETF, познат като VOO, наскоро стана първият борсово търгуван фонд в историята, преминал границата от 1 трилион долара активи. Vanguard и BlackRock вече практически са изравнени на американския пазар на борсово търгувани фондове с около 4,7 трилиона долара всяка.

Но точно тук започва по-интересната история. Vanguard вече е спечелил голямата битка за евтиното индексно инвестиране. Следващият въпрос е къде може да приложи същата машина за сваляне на разходите. Стратегията на Рамджи очертава три огромни пазара: спестяванията в брой, облигациите и финансовите консултации. Това на пръв поглед изглежда като естествено разширяване на бизнеса, но всъщност може да бъде начало на много по-дълбока промяна във финансовата индустрия. Ако Vanguard успее да направи с тези услуги онова, което направи с индексните фондове, натискът върху таксите и печалбите на останалите участници може да стане огромен.

От 2,1 до над 13 трилиона долара за десетилетие

Мащабът на революцията при борсово търгуваните фондове показва защо Vanguard има основание да вярва, че моделът може да бъде повторен. В края на миналата година в САЩ има 4 495 такива фонда с повече от 13 трилиона долара активи. Само десет години по-рано фондовете са 1 597, а активите им едва 2,1 трилиона долара. Това означава увеличение на управляваните средства с над шест пъти за десетилетие. Любопитното е, че Vanguard изобщо не е пионерът на този пазар. Първият американски борсово търгуван фонд се появява през 1993 г., докато Vanguard пуска своя първи едва през 2001 г. Самият Богъл дори е скептичен към тези инструменти, защото се притеснява, че възможността за търговия през целия ден ще насърчи спекулациите.

Това обаче показва една от най-силните характеристики на Vanguard. Компанията не е необходимо да бъде първа. Тя може да влезе по-късно на вече доказан пазар, да използва огромния си мащаб, да свали разходите и постепенно да превърне цената в конкурентно оръжие. Именно този механизъм вече е създал своеобразен кръг на растеж: ниските такси привличат повече капитал, повече капитал увеличава мащаба, по-големият мащаб позволява още по-ниски разходи, а те от своя страна привличат още инвеститори.

Резултатът се вижда и извън директните клиенти на компанията. Звеното на Vanguard, което обслужва финансови консултанти, е увеличило активите си от около 500 млрд. долара през 2011 г. до приблизително 5 трилиона долара днес, тоест десетократно за около 15 години. Това е изключително важно, защото Vanguard вече не разчита само на милиони индивидуални инвеститори. Финансовите консултанти използват фондовете му като основа на клиентските портфейли, което превръща компанията в инфраструктура за огромна част от американското управление на богатство.

Следващата голяма битка може да бъде при облигациите

Особено интересна е агресивната експанзия на Vanguard при облигациите. От юли 2024 г. компанията е пуснала 25 нови продукта с фиксирана доходност в САЩ, девет от които са активно управлявани. Само през първите шест месеца на тази година инвеститорите са вложили 142,2 млрд. долара във фондовете за облигации на Vanguard. Това представлява приблизително 35% от всички нетни постъпления за цялата индустрия. При борсово търгуваните облигационни фондове Vanguard е привлякъл 76,7 млрд. долара от общо 263 млрд. долара, или около 29% от целия поток.

Тук обаче има още по-интересен детайл. Vanguard не атакува само пасивното управление. Средната годишна такса на активно управляваните му облигационни фондове е около 0,10%, докато средната за останалата индустрия е приблизително 0,45%. Разликата е огромна: конкурентите средно вземат около четири и половина пъти повече. В същото време 83% от активните облигационни фондове на Vanguard са надминали средната десетгодишна доходност на съответните си конкуренти според данните, цитирани в материала. Ако тази комбинация от ниска цена и конкурентни резултати се запази, Vanguard може да направи с активното управление на облигации нещо подобно на онова, което вече направи с индексните фондове.

Показателен пример е Vanguard 0-3 Month Treasury Bill ETF. Фондът достига 5 млрд. долара активи по-малко от година след създаването си през февруари 2025 г., превръщайки се в най-бързо растящия нов фонд в историята на Vanguard. И как реагира компанията на този успех? Не повишава цената, за да увеличи печалбата, а намалява таксата от 0,07% на 0,06%. Това на пръв поглед е незначителна промяна, но всъщност прекрасно описва икономическия модел на Vanguard. Ръстът на мащаба се връща към клиента под формата на по-ниска цена, което прави продукта още по-конкурентен и потенциално привлича още капитал.

Най-голямата възможност може да не са инвестициите, а парите в банковите сметки

Още по-интересна изглежда третата посока. Vanguard постепенно се опитва да премести отношенията си с клиента от момента, в който човек започва да инвестира, към момента, в който просто започва да спестява. Сметката Cash Plus вече има повече от половин милион клиенти със средно салдо около 42 000 долара. Това означава приблизително 21 млрд. долара клиентски средства само при тези средни стойности. Предлаганата доходност е 3,35% годишно срещу средно около 0,62% за стандартните спестовни сметки в САЩ според посочените данни.

Но най-ценният показател не е размерът на тези средства. Около една четвърт от клиентите на Cash Plus са напълно нови за Vanguard. Това превръща спестовната сметка в своеобразен вход към цялата екосистема. Човек може да започне с 20 000 или 40 000 долара спестявания, след това да отвори инвестиционна сметка, да купи фондове, да започне пенсионно инвестиране и в някакъв момент да използва финансов консултант. Именно затова фразата на Рамджи, че „всички инвеститори първо започват като спестители“, всъщност описва много по-голяма стратегия. Vanguard се опитва да измести началната точка на отношенията с клиента години по-рано.

Следващата ценова война е при финансовите съвети

Може би най-разрушителната за традиционната финансова индустрия част от стратегията е финансовото консултиране. Според Рамджи четири от всеки пет американци нямат финансов консултант, защото услугата е прекалено скъпа или защото не разполагат с достатъчно активи, за да покрият минималните изисквания. Традиционният модел обикновено струва около 1% годишно върху управляваните средства. Това означава приблизително 10 000 долара годишно при портфейл от 1 млн. долара, без да включваме останалите разходи.

Vanguard вече атакува тази цена от две страни. Автоматизираната му услуга Digital Advisor управлява около 31 млрд. долара срещу брутна годишна такса от 0,20%, а Personal Advisor, която комбинира цифрова платформа с достъп до човешки финансови специалисти, вече управлява около 456 млрд. долара при такса от 0,35% за вариант, изграден изцяло от индексни фондове. При портфейл от 1 млн. долара това би означавало приблизително 3 500 долара годишна такса вместо около 10 000 долара при традиционните 1%. Разликата от 6 500 долара годишно става огромна при натрупване в продължение на десетилетия.

Тук влиза и изкуственият интелект. Vanguard подготвя цифров финансов помощник, който да подпомага клиентите при управлението на личните им финанси. Това е потенциално много по-значима промяна, отколкото изглежда. Ако изкуственият интелект успее да автоматизира част от анализа, планирането, проследяването на целите и ежедневното финансово поведение, цената на базовата финансова консултация може да падне още повече. Тогава натискът няма да бъде само върху управляващите дружества, а върху целия традиционен модел на финансово консултиране.

Но моделът на Vanguard има собствено противоречие

Колкото по-голяма става компанията, толкова по-трудно става да запази философията, която я е направила толкова голяма. Vanguard има необичайна собственост: компанията на практика принадлежи на акционерите във фондовете ѝ. Затова икономическата цел не е максимизиране на печалбата за външни акционери, а намаляване на разходите за инвеститорите. Това е огромно конкурентно предимство, но създава и парадокс. Технологичните системи, киберсигурността, обслужването на милиони клиенти и разработването на нови услуги струват все повече пари. Ако таксите бъдат намалени прекалено много, компанията може да няма достатъчно средства за инвестиции в качеството на услугата. Самият Рамджи признава точно този проблем.

И тук се намира вероятно най-големият риск за следващата фаза на Vanguard. Историята на компанията е изградена около обещанието за простота, прозрачност и ниска цена. Но сега тя постепенно навлиза в по-сложни области, включително частните пазари. Vanguard вече работи с HarbourVest, Wellington и Blackstone и участва в създаването на фондове, включващи непублични активи. Това е територия, характеризираща се с по-високи разходи, по-ниска ликвидност, по-трудни оценки и значително по-малка прозрачност. Именно тук философията на Джак Богъл може да се сблъска с амбициите за бъдещ растеж.

От компания за фондове към финансова инфраструктура

Голямата история следователно не е, че Vanguard е достигнал 13 трилиона долара. По-важното е какво може да направи с този мащаб. Компанията вече има милиони клиенти, огромна разпознаваемост, доверие, едни от най-ниските разходи в индустрията и дистрибуционна система, достигаща до финансови консултанти, пенсионни планове и индивидуални инвеститори. Следващата логична стъпка е да използва тази инфраструктура, за да увеличи дела си от целия финансов живот на клиента.

Това означава, че истинските конкуренти на Vanguard вече не са само BlackRock и останалите управляващи дружества. При паричните средства компанията се конкурира с банките. При консултирането се конкурира с традиционните финансови съветници и дружества за управление на богатство. При облигациите влиза по-дълбоко в активното управление. При моделните портфейли се изправя срещу BlackRock. А чрез бъдещите цифрови инструменти може постепенно да започне да автоматизира част от финансовото планиране.

Именно затова следващите години може да се окажат по-важни за Vanguard от бума на индексните фондове. Преди пет десетилетия Джак Богъл постави под въпрос необходимостта инвеститорът да плаща висока цена, за да притежава пазара. Днес Vanguard задава много по-голям въпрос: защо инвеститорът трябва да плаща висока цена за цялата финансова инфраструктура около своите пари?

Ако компанията успее да приложи същата формула към облигациите, спестяванията и финансовите консултации, следващият „ефект Vanguard“ няма просто да премести още няколко трилиона долара между управляващите дружества. Той може отново да свали цената на цяла група финансови услуги. А историята на Vanguard показва нещо, което конкурентите вече би трябвало да са научили: компанията рядко влиза първа на даден пазар, но когато достигне достатъчен мащаб, останалите често са принудени да започнат да играят по нейните правила.