Снимка: iStock

Само преди десетина години квантовите компютри принадлежаха почти изцяло на лабораториите. Те бяха впечатляваща научна концепция с огромен теоретичен потенциал, но с твърде много технически ограничения, за да бъдат разглеждани като реален бизнес. През 2026 г. картината вече започва да се променя. IPO-то на Quantinuum, силният интерес към IonQ и останалите специализирани компании, новите системи на IBM, навлизането на Nvidia в изграждането на хибридна инфраструктура и инвестициите на Microsoft показват, че квантовите изчисления постепенно напускат чисто експерименталната фаза. Това все още не е зряла индустрия и вероятно е грешка да се търси директен паралел с днешния пазар на изкуствен интелект. Но вече има достатъчно капитал, инфраструктура и реални корпоративни експерименти, за да започне формирането на истински пазар.

Един от най-впечатляващите примери идва от IBM. Според технически материал процесорът Nighthawk е изпълнил за 19 секунди задача, за която се изчислява, че традиционен суперкомпютър би имал нужда от 110 години. Подобни сравнения звучат почти невероятно и трябва да бъдат разглеждани внимателно, защото резултатът при специално подбрана изчислителна задача не означава автоматично икономическо предимство при реален бизнес проблем. Именно тук минава границата между научния пробив и инвестиционната теза. Вицепрезидентът на IBM за внедряване на квантови технологии Скот Краудър признава, че голяма част от индустрията все още решава своеобразни „играчки задачи“, но според него компаниите в най-напредналата част на пазара вече започват да излизат от този етап.

Истинската цел е така нареченото quantum advantage, моментът, в който квантова система може да реши практически полезна задача по-ефективно от най-добрия наличен класически компютър. Именно тази граница ще раздели технологичния ентусиазъм от икономическата стойност. Тя все още не е преодоляна убедително при широк кръг реални приложения. С увеличаването на броя на кубитите системите стават все по-чувствителни към шум и грешки, а пълната корекция на тези грешки остава едно от най-трудните инженерни предизвикателства. Интересното е, че за постигането на полезно квантово предимство може да не се наложи индустрията първо да създаде напълно устойчив на грешки универсален квантов компютър. Ако това се окаже вярно, практическото приложение може да дойде по-рано, отколкото доскоро се предполагаше.

Фармацевтичната индустрия е естественото място за проверка на тази теза, защото поведението на молекулите и електроните по природа е квантово. Amgen вече инвестира в технологията, участва като водещ инвеститор в първия голям кръг на Quantinuum и работи с компании като QuEra. Целта засега не е квантов компютър да замени съществуващата инфраструктура, а да покаже дали може да решава задачи, които са прекалено сложни за днешните инструменти: моделиране на молекулярни взаимодействия, обработване на изключително сложни масиви от данни и евентуално съкращаване на части от дългия процес по разработване на лекарства. Подходът на Amgen е показателен за зрелия начин, по който технологията започва да се разглежда от бизнеса. Въпросът не е колко впечатляващ е квантовият компютър, а какво позволява да бъде направено, което не е било възможно досега.

Cleveland Clinic предлага друг интересен пример. Квантовата програма на организацията е започнала преди пет години почти експериментално, а днес партньорството с IBM в рамките на Discovery Accelerator обхваща над 60 проекта в областта на изкуствения интелект, високопроизводителните и квантовите изчисления. Изследователи от Cleveland Clinic, IBM и японския институт Riken вече получават признание за работата си по моделиране на протеини, при която квантови и класически системи работят заедно. Това може да се окаже много по-важно от идеята, че квантовият компютър просто ще замени традиционния. По-вероятната архитектура поне през първите години е хибридна: CPU, GPU и квантови процесори решават различни части от една и съща задача според това за какъв тип изчисление са най-подходящи.

Точно затова участието на Nvidia е толкова интересно. Най-новата система на IonQ ще бъде внедрена в квантовия изследователски център на Nvidia, което създава директна връзка между класическата ускорена изчислителна инфраструктура и квантовите процесори. Това подсказва, че следващата изчислителна архитектура може да не представлява избор между GPU и quantum, а комбинация от двете. Ако подобен модел се наложи, част от днешните AI инфраструктурни лидери могат да останат ключови участници и в квантовата ера.

Microsoft също премества технологията по-близо до институциите, които трябва независимо да оценяват напредъка ѝ. Новият изследователски център в Мериленд приближава разработките на компанията до специалистите на американската агенция DARPA. Това е важно, защото квантовите изчисления имат едновременно икономическо и стратегическо значение. През май Министерството на търговията на САЩ обяви пакет от 2 млрд. долара за ускоряване на развитието на технологията, а целта е до 2028 г. в национална лаборатория да бъде внедрен „научно значим квантов компютър“. Така държавата започва да играе роля, сходна с тази при полупроводниците и AI инфраструктурата: технологията вече се разглежда не само като бизнес възможност, а като стратегически актив.

Една от причините е криптографията. Алгоритъмът на Шор теоретично позволява разлагането на големи числа по начин, който достатъчно мощен квантов компютър би могъл да използва срещу част от съществуващите криптографски системи. Подобна машина все още не е разбивала реално съвременно криптиране, но при инфраструктура, която трябва да бъде защитена години предварително, чакането до появата на непосредствената заплаха не е разумна стратегия. Допълнителният фактор е облачният достъп. Amazon Web Services и Microsoft вече изграждат среди, в които разработчици могат да използват квантов хардуер на различни производители, без самите те да притежават машина. Това намалява бариерата за експериментиране и ускорява създаването на екосистема около технологията.

За инвеститорите обаче точно тук започва най-трудната част. Технологичният потенциал и стойността на акцията не са едно и също нещо. IonQ се превърна в най-разпознаваемото чисто публично име в сектора и привлича сериозен интерес, включително след стратегически придобивания като SkyWater Technology. Rigetti Computing, D-Wave Quantum и Quantinuum представляват различни технологични подходи, а държавното участие в част от компаниите допълнително легитимира сектора. IBM остава сред централните играчи, но при компания с подобен размер инвеститорът трябва да прецени каква част от бъдещия квантов успех изобщо може да промени икономиката на целия бизнес.

Това е сектор, в който традиционните показатели трудно могат да дадат пълната картина. При зряла компания можем да започнем от приходи, маржове, свободен паричен поток и възвръщаемост на капитала. При квантовите компании значителна част от стойността зависи от вероятността технологията им да стане практически полезна години напред. Малка промяна в предположенията за времето до quantum advantage може следователно да промени драстично настоящата оценка. Ако комерсиализацията се случи през 2028 или 2029 г., една цена може да изглежда разумна. Ако техническите проблеми изместят същия момент към средата на следващото десетилетие, икономиката на инвестицията става съвсем различна.

Именно това е най-важната разлика спрямо изкуствения интелект. AI вече генерира десетки милиарди долари реални приходи, променя корпоративни бюджети и стои зад огромен инвестиционен цикъл в центрове за данни и полупроводници. При квантовите изчисления все още се търси моментът, в който технологичното предимство ще се превърне в измеримо икономическо предимство. Amgen експериментира, Cleveland Clinic изгражда практически проекти, Nvidia свързва класически и квантови системи, IBM увеличава изчислителните възможности, Microsoft строи инфраструктура, а американското правителство инвестира милиарди. Това са сериозни сигнали, но все още не са доказателство за зрял масов пазар.

Точно затова квантовите изчисления могат да бъдат едновременно една от най-интересните технологични истории на следващото десетилетие и една от най-опасните области за инвеститорите, ако очакванията изпреварят реалността. През следващите години няма да бъде достатъчно да се следи броят на кубитите или поредният лабораторен рекорд. Истинският показател ще бъде по-прост: започват ли компаниите да решават реални проблеми по начин, който класическите системи не могат да повторят на сравнима цена и за сравнимо време?

Когато отговорът на този въпрос стане убедително „да“, квантовите изчисления вече няма да бъдат следващата гореща технологична тема след AI. Те ще са се превърнали в индустрия. Засега пазарът започва да плаща предварително за възможността това да се случи.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти или прогноза за бъдещото движение на пазарите.