Снимка: iStock

Нагласите към изкуствения интелект се различават рязко между Китай и САЩ, като китайските потребители са значително по-склонни да възприемат технологията като възможност, докато американците по-често я свързват с риск за работните места, личните данни и концентрацията на власт в технологичните компании.

Според данни от индекса за изкуствен интелект на Станфордския университет 84% от китайците заявяват, че са развълнувани от продуктите и услугите с изкуствен интелект - най-високият дял сред изследваните държави. В САЩ показателят е едва 38%.

Разликата е сходна и при доверието. Около 72% от китайците казват, че имат доверие на изкуствения интелект, спрямо само 32% от американците.

Това не означава, че китайските потребители не виждат рисковете. Опасенията около измами, дийпфейкове, загуба на работни места и бъдещето на младите хора присъстват и там. Разликата е по-скоро в очакванията кой ще получи ползите от технологията и дали държавата ще ограничи най-негативните ѝ ефекти.

В САЩ дебатът около изкуствения интелект все по-често е съсредоточен върху потенциалното изместване на човешкия труд. Ръководители на водещи технологични компании предупреждават, че автоматизацията може да засегне голяма част от началните позиции за служители с висока квалификация.

Това допринася за усещането, че AI може да създаде огромно богатство, без непременно ползите да достигнат до широк кръг от хора.

В Китай технологията по-често се представя като практичен инструмент за подобряване на производителността и ежедневието.

Една от причините е структурата на китайската икономика. Почти 80% от американските работници са заети в сектора на услугите, където генеративният изкуствен интелект може сравнително бързо да автоматизира част от задачите. В Китай делът е около 46%, докато приблизително една пета от заетите все още работят в земеделието.

Така непосредственият риск от заместване на труда чрез AI в момента засяга по-малка част от китайското население.

Съществен фактор са и различните исторически преживявания с технологичния сектор.

За много китайски потребители последните две десетилетия технологично развитие са свързани с видимо подобрение на стандарта на живот. Мобилните плащания, електронната търговия, евтините доставки, приложенията за храна и икономиката на временната заетост разшириха достъпа до услуги и работни места.

За жителите на някои по-бедни и отдалечени региони смартфонът предостави достъп до стоки, кредити и информация, които преди това практически не са били налични.

Около 80% от населението на Китай вече използва смартфон, а технологичната експанзия съвпадна с мащабно повишаване на доходите и намаляване на крайната бедност.

Дори когато няма пряка причинно-следствена връзка между тези процеси, за значителна част от населението технологичният напредък се асоциира с увеличаване на икономическите възможности.

В САЩ преживяването е различно.

Американската икономика вече разполагаше с развита търговия, финансови услуги и логистика преди дигиталната революция. Електронната търговия и мобилните приложения по-често добавиха удобство към вече висок стандарт на потребление, вместо фундаментално да променят достъпа до стоки и услуги.

В същото време най-видимите технологични скандали от последното десетилетие са свързани със социалните мрежи, дезинформацията, влиянието върху психичното здраве, събирането на лични данни и растящата власт на най-големите технологични корпорации.

Така натрупаната обществена памет около технологиите е различна - в Китай те по-често се свързват с повишаване на благосъстоянието, докато в САЩ все по-често се разглеждат като източник на нови социални проблеми.

Различно е и отношението към регулирането.

Американците все по-често поставят под въпрос дали държавата е способна или желае да ограничи властта на технологичните гиганти. Връзките между бизнеса и политиката, лобирането и участието на технологични предприемачи в управлението създават усещането, че регулаторът и регулираните компании често са прекалено близки.

В Китай йерархията е много по-ясна.

Правителството демонстрира готовност да наказва дори най-големите технологични компании, когато прецени, че те нарушават политическите или икономическите му приоритети. Това създава рискове за предприемачите и инвеститорите, но същевременно укрепва убеждението сред част от обществото, че държавата няма да позволи на технологичните компании да придобият неограничена власт.

Тази комбинация от по-положителна технологична история и по-голямо доверие в държавния контрол помага да се обясни защо тревогата в Китай често води до по-бързо приемане на новата технология вместо до съпротива.

Образованието е показателен пример.

Пекин, Ханджоу и други градове вече въвеждат задължително обучение по изкуствен интелект в училищата. Родителите записват децата си на допълнителни AI курсове, а след успеха на DeepSeek обученията за работа с модели и писане на ефективни заявки се разпространиха бързо в китайските онлайн платформи.

Самият DeepSeek беше интегриран в телефони, автомобили, домакински устройства и медицински системи.

Този ентусиазъм невинаги идва от чист оптимизъм. Значителна част е свързана и със страха човек да не изостане от конкуренцията.

Именно това прави разделението между Китай и САЩ по-сложно от проста разлика между оптимисти и песимисти.

Ключовият въпрос е дали хората вярват, че изкуственият интелект ще подобри собствения им живот.

В Китай историческият опит с технологиите засега кара много потребители да очакват точно това. В САЩ натрупаният скептицизъм към технологичните гиганти и страхът от загуба на работни места водят до значително по-предпазливо отношение.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.