Снимка: iStock

Европейските пазари се представят значително по-добре от очакваното през тази година, въпреки опасенията, че войната с Иран и поскъпването на енергията ще тласнат региона към комбинация от слаб растеж и висока инфлация.

Индексът Stoxx Europe 600 е нараснал с около 12% от началото на 2026 г., докато основните борсови индекси в Германия, Италия и Франция достигнаха рекордни равнища. Германските държавни облигации се представят по-добре от американските, а еврото се движи близо до най-високите си стойности за последните два месеца.

Инвеститорите все по-активно насочват капитал към европейски акции и облигации, привлечени от комбинацията между по-добри корпоративни печалби, умерен икономически растеж и сравнително предвидима политика на Европейската централна банка.

Точно тази комбинация превръща региона в своеобразна благоприятна зона за финансовите пазари. Икономиката расте достатъчно, за да подкрепя корпоративните приходи и печалби, но не толкова силно, че да принуждава Европейската централна банка да повишава агресивно лихвените проценти.

Това е особено важно в момент, когато инвеститорите виждат значително по-голяма несигурност около бъдещите решения на Федералния резерв.

Европейските компании отчетоха най-силния сезон на печалби от близо четири години. Дружествата в MSCI Europe са увеличили печалбите си с около 17% през второто тримесечие - най-големият ръст от края на 2022 г.

Сред основните двигатели са секторите, чувствителни към икономическия цикъл, включително миннодобивните и индустриалните компании.

Устойчивостта на печалбите се превръща в една от основните причини международните инвеститори да увеличават експозицията си към Европа.

Допълнителна подкрепа идва от начина, по който европейските компании участват в развитието на изкуствения интелект.

Докато американският пазар е силно концентриран около малък брой технологични гиганти, които инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни, чипове и изчислителна инфраструктура, Европа предлага по-широка група компании, които могат да печелят от внедряването на технологията.

Това позволява на инвеститорите да получат експозиция към изкуствения интелект при по-малка зависимост от няколко изключително скъпи акции.

Кошница от европейски компании, определени от Bank of America като основни потребители и внедрители на изкуствен интелект, е поскъпнала с около 14% от началото на годината.

За сравнение големите американски технологични компании, които изграждат основната инфраструктура за изкуствен интелект, са нараснали с около 4%.

Това подсказва промяна в инвестиционната тема. В първата фаза инвеститорите награждаваха основно компаниите, които предоставяха изчислителна мощност, модели и инфраструктура.

Сега фокусът постепенно се измества към предприятията, които използват технологията за намаляване на разходите, увеличаване на производителността и подобряване на маржовете.

Европейските акции вече привличат най-силните капиталови потоци от десетилетие, ако се изключи 2021 г. Особено важно е, че почти целият приток идва от чуждестранни инвеститори.

Това показва реална промяна в отношението към региона, който години наред изоставаше спрямо американските пазари.

Промяната е видима и при облигациите.

Икономическият растеж в еврозоната се подобрява, но остава сравнително умерен. Реалният брутен вътрешен продукт се очаква да нарасне с около 0,8% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г.

За сравнение американската икономика се очаква да се разшири съответно с 2,2% и 2,1%.

По-слабият европейски растеж обикновено би бил недостатък за акциите, но при облигациите той ограничава необходимостта от агресивно затягане на паричната политика.

Европейската централна банка вече повиши лихвите веднъж с четвърт процентен пункт през тази година в отговор на инфлационния натиск, предизвикан от войната и по-високите енергийни цени.

Пазарите очакват още две увеличения до средата на следващата година.

Въпреки това инвеститорите смятат, че бъдещата политика на централната банка е сравнително лесна за прогнозиране. Това контрастира с Федералния резерв, където новият подход към комуникацията и противоречивите икономически сигнали създават значително по-голяма несигурност.

Именно предвидимостта се превръща в предимство за европейските облигации.

Международните инвеститори предпочитат пазар, на който могат сравнително ясно да оценят бъдещите действия на централната банка, дори ако това означава допълнителни повишения на лихвите.

При САЩ въпросите около инфлацията, бюджетните дефицити, Федералния резерв и политическото влияние върху централната банка правят дългосрочната доходност по-трудна за прогнозиране.

Разликата между доходността по 30-годишните американски и германски държавни облигации достигна най-широкото си равнище за последната година.

Инвеститорите все повече изискват допълнителна премия, за да държат дългосрочен американски дълг, докато опасенията за фискалната траектория на САЩ и доверието във Федералния резерв се увеличават.

Европа също има бюджетни рискове, но засега те се възприемат като по-ограничени.

Предстоящите избори във Франция и Италия през следващата година могат да променят тази оценка, но в момента инвеститорите виждат по-голяма непосредствена несигурност в САЩ и Япония.

Промяната вече се вижда в международните капиталови потоци.

Японските инвеститори са купували френски държавни облигации през последния месец, докато са намалявали позициите си в американски и австралийски книжа.

Борсово търгуваните фондове за държавни облигации от еврозоната са привлекли над 1,45 млрд. евро през юли.

Това е повече от два пъти над приблизително 655 млн. евро, вложени в подобни фондове за държавни облигации, деноминирани в долари.

Положителното отношение към европейските активи се отразява и върху еврото.

Общата валута достигна седемседмичен връх и се търгува над 1,15 долара.

Част от движението се дължи на общото отслабване на долара, но някои анализатори очакват тенденцията да продължи.

MUFG прогнозира, че еврото може да достигне 1,20 долара до средата на следващата година, тъй като централните банки и други големи притежатели на резерви увеличават диверсификацията извън американската валута.

Според банката еврото е водещият кандидат за увеличаване на експозицията през следващите 12 до 24 месеца.

Това допълнително подобрява общата инвестиционна картина за Европа.

По-силната валута привлича международен капитал, а относително стабилната политика на Европейската централна банка създава доверие в облигационния пазар.

Съществуват обаче и сериозни рискове.

Петролът се намира с близо 26% над най-ниското си равнище от юли, а пълното възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток остава нерешено.

Ако цените на енергията продължат да се покачват, Европа е особено уязвима заради зависимостта си от вносни суровини.

Запасите от втечнен природен газ също са сравнително ниски, което може да увеличи чувствителността на цените през есента и зимата.

Допълнителен инфлационен натиск може да дойде от храните. Глобалните цени на хранителните продукти се повишиха до тригодишен връх заради опасенията около предлагането.

Комбинацията от скъп петрол, природен газ и храни може да принуди Европейската централна банка да затегне политиката повече, отколкото пазарът в момента очаква.

Това би било неблагоприятно както за облигациите, така и за част от фондовия пазар.

Някои инвеститори смятат и че очакваните повишения на лихвите вече са почти изцяло отразени в цените на европейските облигации.

При влошаване на бюджетните показатели или ново увеличение на политическата несигурност търсенето може бързо да отслабне.

Предстоящите избори във Франция и Италия могат да върнат вниманието към държавния дълг и възможните конфликти около бюджетната политика.

Друг риск за европейските акции идва от потенциалното възстановяване на американския технологичен сектор и особено на производителите на полупроводници.

Част от относително доброто представяне на Европа през последните месеци се дължи на отслабването на инерцията при акциите, които доминираха търговията около изкуствения интелект.

Ако полупроводниковите компании отново започнат силно да поскъпват, глобалният капитал може бързо да се върне към САЩ и Азия.

Това би затруднило продължаването на европейското превъзходство.

Въпреки рисковете обаче настоящата среда е значително по-благоприятна за Европа, отколкото се очакваше в началото на войната с Иран.

Прогнозите за стагфлационен удар засега не се реализират в очаквания мащаб. Корпоративните печалби растат, акциите достигат рекорди, облигациите привличат чуждестранен капитал, а еврото се засилва.

Особено важно е, че регионът вече предлага различен тип инвестиционна история спрямо САЩ.

Американските пазари продължават да се водят в голяма степен от технологичните гиганти и огромните инвестиции в изкуствен интелект.

Европа предлага по-широка комбинация от индустриални, финансови, миннодобивни и технологични компании, както и по-предвидим облигационен пазар.

Това не означава, че европейските активи са защитени от нови сътресения.

Продължителна енергийна криза, по-висока инфлация или политическо напрежение могат бързо да нарушат сегашната благоприятна картина.

Засега обаче устойчивите корпоративни печалби, относително спокойната икономика и предвидимата политика на Европейската централна банка превърнаха Европа от един от най-пренебрегваните региони на световните пазари в една от най-успешните инвестиционни идеи за 2026 г.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.