Снимка: iStock

През последните две години инвеститорите свикнаха да възприемат изкуствения интелект като практически еднопосочна инвестиционна тема. Всеки нов модел, всеки нов център за данни, всяка нова поръчка за графични процесори се превръщаше в още един аргумент, че AI революцията тепърва започва. Nvidia, Broadcom, Micron, SK Hynix, TSMC, Microsoft, Amazon, Meta и Alphabet се превърнаха в лицето на новата индустриална епоха, а капиталовите разходи на технологичните гиганти започнаха да достигат стойности, които само преди няколко години изглеждаха немислими.

Но както често се случва при големите икономически трансформации, пазарът може би започва да се концентрира върху грешния риск.

Досега почти целият дебат около AI беше свързан с това дали компаниите ще реализират достатъчно приходи, дали оценките вече не са прекалено високи, дали инвестициите в инфраструктура няма да се окажат прекомерни или дали търсенето на изчислителна мощ ще остане толкова силно. Това безспорно са важни въпроси. Но постепенно се появява още един риск, който до скоро почти отсъстваше от инвестиционните модели – общественият отпор срещу самата инфраструктура, върху която се изгражда изкуственият интелект.

Това може да изглежда парадоксално. Как е възможно технология, която обещава по-висока производителност, икономически растеж и нова индустриална революция, да среща толкова силна местна съпротива? Именно този въпрос започва да се превръща в едно от най-интересните предизвикателства пред AI индустрията.

През първото тримесечие на 2026 година приблизително 75 проекта за центрове за данни на обща стойност около 130 милиарда долара са били блокирани или забавени вследствие на местни протести. Това е приблизително колкото всички подобни случаи през цялата 2025 година. Сам по себе си този факт не означава, че AI революцията спира. Но показва, че индустрията започва да се сблъсква с препятствие, което трудно може да бъде решено единствено с повече капитал.

Защото този път проблемът не е технологичен.

Той е социален.

В продължение на десетилетия центровете за данни бяха почти незабележима част от дигиталната икономика. Те обслужваха облачните услуги, електронната търговия и интернет платформите, без да привличат особено внимание. Новото поколение AI центрове за данни обаче няма почти нищо общо със своите предшественици. Те са многократно по-големи, консумират огромни количества електроенергия, изискват сериозна инфраструктура, охлаждащи системи, нови електропроводи и често променят изцяло икономическата логика на регионите, в които се изграждат.

Точно тук започва конфликтът.

За инвеститорите един нов център за данни означава още изчислителна мощ, още приходи за Nvidia, още поръчки за Micron, още търсене на електроенергия и още AI услуги. За местните жители той често означава нещо съвсем различно – постоянно нискочестотно бръмчене, по-високо натоварване на електропреносната мрежа, потенциално увеличение на цените на електроенергията, по-интензивно използване на водните ресурси и съвсем ограничен брой постоянни работни места след приключване на строителството.

Това обяснява защо според последно национално проучване приблизително 44% от американците се противопоставят на изграждането на нови центрове за данни, докато едва около една пета ги подкрепят. Когато въпросът стане още по-конкретен – дали подобен обект трябва да бъде построен в собствената им общност – подкрепата спада още повече, а мнозинството вече открито се противопоставя.

Това е класически пример за така наречения ефект NIMBY (Not In My Backyard) – всички подкрепят развитието на технологията, стига инфраструктурата да бъде изградена някъде другаде.

Именно тук се крие потенциалният инвестиционен риск.

Досега анализаторите изграждаха своите модели почти изцяло около темповете на капиталовите разходи. Morgan Stanley например очаква хиперскейлърите да инвестират приблизително 800 милиарда долара само през тази година, а различни оценки сочат, че до 2028 година индустрията може да вложи близо 4 трилиона долара в AI инфраструктура. Това са колосални суми, които оправдават оптимизма около производителите на чипове, памети, електрическо оборудване, системи за охлаждане и енергийна инфраструктура.

Но тези модели почти винаги приемат едно важно предположение – че центровете за данни ще бъдат построени.

А какво се случва, ако значителна част от тях никога не получат необходимите разрешителни?

Това вече не изглежда толкова хипотетично. В няколко американски щата започват да се обсъждат временни мораториуми върху изграждането на големи центрове за данни. Някои местни власти ограничават данъчните стимули, а федерални политици вече предлагат дори национални ограничения за нови проекти. Подобна регулаторна динамика би изглеждала немислима само преди година.

Любопитното е, че самата индустрия започва открито да признава проблема.

Ръководители на компании като Cerebras вече публично признават, че секторът е подценил значението на местните общности. В продължение на години технологичните компании разглеждаха центровете за данни почти изцяло като инженерно предизвикателство. Малко внимание беше отделено на въпроса как подобни мегапроекти ще бъдат възприети от хората, които ще живеят непосредствено до тях. Днес тази грешка започва да се превръща в реален бизнес риск.

Тук се появява още един интересен икономически парадокс.

Изкуственият интелект обещава огромен ръст на производителността и дългосрочно дори може да има дезинфлационен ефект чрез автоматизация и по-ниски производствени разходи. Но самото изграждане на тази инфраструктура в краткосрочен план има точно обратния ефект. Огромното търсене на електроенергия, строителни материали, трансформатори, кабели и специализирано оборудване създава сериозни производствени ограничения. Изследвания дори показват, че масовото изграждане на центрове за данни може да добави измерим принос към американската инфлация през следващите години.

Това означава, че AI инфраструктурата едновременно обещава бъдеща производителност и същевременно създава текущ инфлационен натиск. За Федералния резерв подобна комбинация далеч не е без значение.

Инвеститорите също започват постепенно да осъзнават, че рискът пред AI вече не е концентриран единствено в компаниите, които разработват моделите. Все по-голямо значение придобива физическата инфраструктура. Без центрове за данни няма достатъчно изчислителна мощ. Без достатъчно електроенергия няма нови модели. Без обществени разрешителни няма нови центрове.

Това превръща местната политика в неочакван фактор за оценките на някои от най-големите технологични компании в света. Разбира се, рискът не е еднакъв за всички.

Компании като Microsoft, Amazon или Alphabet разполагат с глобална мрежа от центрове за данни и могат сравнително лесно да пренасочват инвестициите си между различни държави и региони. Много по-уязвими изглеждат по-малките AI облачни оператори, чийто растеж зависи от няколко мегапроекта. Ако дори един или два подобни проекта бъдат блокирани, това вече може осезаемо да промени финансовите им прогнози.

Тук се крие и най-големият урок за инвеститорите. През последните години пазарът оценяваше AI компаниите почти изцяло през призмата на търсенето. Колко чипове ще бъдат продадени? Колко GPU ще бъдат произведени? Колко нови модели ще бъдат обучени? Но всяка индустриална революция има и своята страна на предлагането. В случая с AI тя вече не зависи само от технологичния прогрес. Тя зависи и от политическите решения, общественото доверие, местните регулации и готовността на хората да приемат тази инфраструктура като част от своето ежедневие.

Историята предлага множество подобни примери. Железниците променят икономиката, но изграждането им често среща сериозна съпротива. Същото се случва с електропреносните мрежи, магистралите, ядрените централи, мобилните антени и вятърните паркове. Почти всяка ключова инфраструктурна революция преминава през период, в който обществото започва да поставя под въпрос цената на нейното изграждане.

Вероятно AI няма да бъде изключение. Това не означава, че инвестиционната теза за изкуствения интелект е погрешна. Напротив. Ако технологията действително промени икономиката така, както мнозина очакват, нуждата от центрове за данни ще продължи да расте години наред. Но вече става все по-ясно, че скоростта на тази трансформация няма да зависи единствено от инженерите, програмистите и производителите на чипове. Тя ще зависи и от местните общности, регулаторите и политиците.

Именно затова следващото голямо предизвикателство пред AI индустрията може да не бъде създаването на по-мощни модели. То може да се окаже много по-просто – да убеди обществото, че инфраструктурата, необходима за тяхното съществуване, заслужава място в собствения му двор.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари са свързани с риск, а миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.