Снимка: iStock

В продължение на повече от седем десетилетия петролът беше безспорният символ на американската икономика. От следвоенното индустриално чудо през бума на автомобилната индустрия до глобалната доминация на Съединените щати, почти всяка глава от икономическата история на страната беше написана с помощта на черното злато. Но историята рядко остава статична. Днес, почти незабелязано за широката публика, Америка се приближава до една от най-значимите енергийни промени от средата на XX век. Ако прогнозите се реализират, още преди края на това десетилетие природният газ ще изпревари петрола като най-използвания енергиен източник в страната.

На пръв поглед подобна промяна изглежда като статистическа подробност. В действителност тя е отражение на много по-дълбока трансформация – промяна в начина, по който функционира цялата американска икономика, както и в начина, по който светът разбира енергийния преход. Защото този преход не се случва единствено чрез вятърни турбини и соларни панели. Той преминава през една суровина, която дълго време оставаше в сянката на петрола – природния газ.

Последните данни на Американската администрация за енергийна информация (EIA) показват колко близо вече се намират двата енергийни гиганта. През 2025 г. природният газ формира приблизително 36% от общото енергийно потребление на САЩ, докато петролът представлява 37%. Само десетилетие по-рано разликата беше значително по-голяма. Днес тя практически е изчезнала, а според редица анализатори още през следващите две до четири години газът може окончателно да излезе начело.

Тази промяна не е случайна. Тя е резултат от няколко мощни икономически сили, които действат едновременно. Най-важната сред тях безспорно е шистовата революция. Развитието на хоризонталното сондиране и хидравличното разбиване превърна Съединените щати от сравнително ограничен производител в най-голямата газова сила в света. Огромни находища, които преди две десетилетия се смятаха за икономически неизгодни, днес осигуряват огромни количества евтин природен газ.

Именно ниската цена се оказва най-силното оръжие на газа. Електроцентралите постепенно започват да заменят въглищата с природен газ не защото регулаторите ги принуждават, а защото това е по-икономично. Само между 2011 и 2020 година повече от 100 въглищни електроцентрали в САЩ са били закрити или преоборудвани да работят с природен газ. Днес над 40% от американската електроенергия се произвежда именно чрез газови мощности.

Любопитното е, че възходът на природния газ не противоречи на развитието на възобновяемата енергия. Напротив – двата процеса взаимно се подпомагат. Вятърните и соларните паркове произвеждат електроенергия само когато природните условия го позволяват. Газовите електроцентрали могат да увеличават и намаляват производството си в рамките на минути, компенсирайки колебанията при възобновяемите източници. Именно затова в много отношения природният газ се превръща в своеобразния "мост" към по-зелена електроенергийна система.

В същото време американската икономика постепенно се електрифицира. Все повече процеси, които преди разчитаха директно на петролни продукти, започват да използват електроенергия. Най-очевидният пример са електромобилите. Всяка нова продажба на електромобил означава по-малко бъдещо потребление на бензин. Дори американците да продължават да изминават все повече километри всяка година, търсенето на бензин вече не нараства със същите темпове както преди десетилетие.

Но именно тук се появява една нова сила, която вероятно ще определя енергийния пазар през следващите години – изкуственият интелект.

Повечето инвеститори свързват AI с Nvidia, полупроводниците и облачните услуги. Малцина обаче осъзнават, че всяка следваща генерация езикови модели изисква огромно количество електроенергия. Центровете за данни вече се превръщат в един от най-бързо растящите консуматори на електричество в света. Огромните AI клъстери работят непрекъснато, а електроенергийните мрежи трябва да осигуряват стабилно захранване 24 часа в денонощието.

Именно тук природният газ получава още едно стратегическо предимство. За разлика от слънчевата и вятърната енергия, газовите централи могат да осигуряват постоянно производство независимо от атмосферните условия. Това ги прави естествен партньор на бума при центровете за данни и изкуствения интелект. Неслучайно редица американски енергийни компании вече обявяват инвестиции в нови газови мощности именно с цел обслужване на бъдещото търсене от AI инфраструктурата.

Данните на EIA подкрепят тази тенденция. Очакванията са между 2025 и 2027 година потреблението на петрол в САЩ да нарасне едва с около 0.6%, докато търсенето на природен газ да се увеличи с приблизително 3.4%. Това може да изглежда като малка разлика, но при мащаба на американската икономика означава огромни допълнителни количества енергия.

Още по-интересно става, когато към вътрешното потребление се добави международният пазар. Съединените щати вече са най-големият износител на втечнен природен газ (LNG) в света. Очакванията са износът практически да се удвои до края на десетилетието. Според прогнозите на Shell до 2035 година близо една четвърт от американското производство на природен газ ще бъде предназначено за LNG терминалите.

Това променя не само вътрешния енергиен баланс, но и геополитическата карта. Европа, която след 2022 година значително намали зависимостта си от руския газ, все повече разчита именно на американските доставки. В Азия също расте търсенето на LNG като заместител на въглищата. Така природният газ постепенно се превръща не само в двигател на американската икономика, но и във важен инструмент на американската външна политика.

Разбира се, това не означава, че възобновяемите енергийни източници губят значение. Напротив. Между 2015 и 2025 година производството на електроенергия от вятър и слънце се е увеличило повече от три пъти – значително по-бързо от ръста при природния газ. Разликата е, че газът остава много по-голям като абсолютен обем. Именно комбинацията между евтин газ и възобновяеми източници изглежда като най-вероятния модел за американската енергетика през следващите десетилетия.

Това поставя и интересни въпроси пред инвеститорите. В продължение на години повечето портфейли, ориентирани към енергийния сектор, бяха концентрирани основно около големите петролни компании. Ако природният газ действително се превърне в основното гориво на американската икономика, логично е все повече внимание да бъде насочено към производителите на природен газ, операторите на LNG терминали, компаниите за газова инфраструктура и производителите на оборудване за електроцентрали.

Разбира се, рисковете остават. По-бързото развитие на батерийните технологии, поевтиняването на възобновяемите източници или евентуални нови екологични регулации могат да ограничат дългосрочното търсене на природен газ. От друга страна, ако AI, електромобилите и електрификацията продължат да растат със сегашните темпове, потреблението на електроенергия вероятно ще се увеличава много по-бързо, отколкото възобновяемите източници могат самостоятелно да го покрият.

Може би най-важният извод от всичко това е, че енергийният преход не изглежда така, както мнозина си го представяха преди десет години. Той не е просто битка между петрола и зелената енергия. Все повече се очертава като тристепенен процес – първо въглищата отстъпват място на природния газ, след това природният газ подпомага масовото навлизане на възобновяемите източници, а върху тази комбинация стъпват следващите технологични революции – електромобилите, центровете за данни и изкуственият интелект.

Ако тази тенденция се запази, до края на десетилетието Америка няма просто да бъде най-големият производител на природен газ. Тя ще бъде икономика, която функционира преди всичко благодарение на него. Това няма да означава края на петрола, но със сигурност ще бележи края на една енергийна епоха и началото на нова, в която електрификацията, AI и природният газ ще бъдат много по-тясно свързани, отколкото повечето инвеститори осъзнават днес.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари са свързани с риск, а миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.