Снимка: iStock

Само три седмици след единодушното повишение на лихвите заради инфлационния шок от войната с Иран, Европейската централна банка вече не изглежда толкова единна за следващия си ход.

На годишния форум на ЕЦБ в Синтра се очерта ясно разделение между централните банкери, които смятат, че може да е нужно още едно повишение на лихвите, и тези, които виждат достатъчно основания за пауза. Причината е рязката промяна в пазарната среда - петролът се върна към предвоенни нива, а инфлацията в еврозоната се забави повече от очакваното.

През юни потребителските цени в еврозоната се повишиха с 2,8% на годишна база спрямо 3,2% през май и под прогнозите за 3%. Базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти като енергия и храни, също се понижи, както и внимателно следеният показател за услугите. Това даде аргументи на по-предпазливите членове на ЕЦБ да поставят под въпрос нуждата от бързо ново затягане.

Но другият лагер не е убеден, че опасността е преминала. Главният икономист Филип Лейн предупреди, че инфлационните сили, отключени в началото на конфликта, все още могат да се проявят със закъснение. По-скъпата енергия от последните месеци може да се прехвърли към храните, услугите и заплатите, дори ако цената на петрола вече е паднала.

Това е централният спор в ЕЦБ - дали шокът е кратък и вече избледнява, или просто още не е преминал през цялата икономика. Ако първото е вярно, ново повишение може да се окаже излишно. Ако второто е вярно, паузата може да позволи на инфлацията отново да се закрепи над целта от 2%.

Естонският гуверньор Уло Каасик изрази по-твърдата позиция, като заяви, че поне още едно повишение изглежда „разумно“. Гръцкият му колега Янис Стурнарас зае обратната страна на дебата, посочвайки, че при сегашните условия е по-добре лихвите да останат там, където са, поне за известно време.

Кристин Лагард също призна, че балансът на рисковете се е променил бързо. Според нея рисковете от по-висока инфлация и по-слаб растеж вече са по-равномерно разпределени, отколкото преди няколко седмици. Това е важно послание - ЕЦБ вече не гледа само към опасността от инфлация, а отново започва да отчита и риска за икономическия растеж.

Финландският централен банкер Оли Рен също не вижда големи вторични ефекти от енергийния шок. Австриецът Мартин Кохер заяви, че инфлационната заплаха е намаляла, поне в краткосрочен план. Представители от Словения и Латвия също не виждат спешност за действие още през юли, а белгиецът Пиер Вунш дори намекна, че може да няма достатъчно силен аргумент за второ повишение.

Това не означава, че ЕЦБ е приключила с повишенията. По-скоро означава, че прагът за нов ход става по-висок. Юлското заседание изглежда малко вероятно да донесе действие, защото пазарите почти не очакват промяна. Истинският сблъсък може да дойде през септември, когато ЕЦБ ще има повече данни за заплатите, услугите и реалното пренасяне на енергийния шок.

Бундесбанк също остава внимателна. Йоахим Нагел призна, че спадът на петрола е бил изненада, но запази всички опции отворени. За Германия рискът от твърде ранно облекчаване на тона остава чувствителен, особено след опита от последните години, когато инфлационният натиск често се оказваше по-устойчив от прогнозите.

Така ЕЦБ се намира в по-сложна позиция, отколкото при юнското повишение. Тогава енергийният шок беше ясен, инфлацията беше ускорена, а политическото послание беше сравнително лесно - централната банка трябва да покаже, че реагира. Сега картината е по-двусмислена. Петролът пада, инфлацията се охлажда, но заплатите и услугите могат да задържат ценовия натиск жив.

Това прави следващите месеци решаващи. Ако данните потвърдят, че инфлацията вече е достигнала връх и че вторичните ефекти са ограничени, ЕЦБ може да остане в режим на изчакване. Ако обаче заплатите ускорят или услугите останат упорито скъпи, лагерът за ново повишение ще получи силен аргумент.

За пазарите това означава повече несигурност. Самият факт, че съмненията за ново повишение вече навлизат в цените, показва колко бързо се промени средата. Само преди седмици инвеститорите гледаха към ЕЦБ като към институция, която вероятно ще трябва да затяга още. Сега сценарият за пауза става все по-реалистичен.

Но това не е победа над инфлацията. Това е пауза в оценката на риска. ЕЦБ вече не може да се опре само на цената на петрола. Тя трябва да види дали предишният шок е останал изолиран в енергията, или се е превърнал в по-широко поскъпване на труда, услугите и потребителската кошница.

Затова спорът в Синтра е важен. Той показва, че ЕЦБ преминава от фаза на единна реакция към фаза на вътрешен дебат. Във фаза на шок централните банки често действат заедно. Във фаза на нормализиране започва истинският спор - колко от риска вече е изчезнал и колко остава скрит в икономиката.

Юли вероятно ще бъде заседание за изчакване. Септември може да бъде заседанието, на което разделението ще се материализира в реален избор. До тогава основният въпрос за еврозоната остава същият - спадът на петрола достатъчен ли е, за да спре инфлацията, или само временно прикрива натиск, който още не е достигнал до потребителите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.