Снимка: iStock

В продължение на повече от десетилетие световните фондови пазари бяха доминирани от една единствена инвестиционна философия – растежът. Компании като Microsoft, Nvidia, Amazon, Alphabet, Tesla и Meta се превърнаха в символ на ерата на евтините пари, ниските лихви и почти липсващата инфлация. Инвеститорите бяха готови да плащат все по-високи оценки, защото вярваха, че бъдещите печалби ще оправдаят всяка цена. Колкото по-далеч в бъдещето се очакваше да расте една компания, толкова по-висока премия ѝ даваше пазарът. Именно така се роди едно от най-продължителните превъзходства на Growth акциите в съвременната история.

Днес обаче пазарната среда започва постепенно да се променя и все повече анализатори си задават въпроса дали не навлизаме в нов инвестиционен режим. Повод за тази дискусия даде анализ на MarketWatch, базиран на дългосрочното изследване на Марк Хълбърт, който показва, че съществува един фактор, способен фундаментално да промени баланса между Value и Growth компаниите. И изненадващо това не е икономическият растеж, както мнозина предполагат, а инфлацията.

Тази теза противоречи на широко разпространеното убеждение, че стойностните акции печелят винаги, когато икономиката се ускорява. В действителност историческите данни показват нещо доста по-интересно. Ако инфлацията остане непроменена, силният икономически растеж може да бъде дори по-благоприятен за растежните компании, тъй като ускорява бъдещите им приходи. Истинската промяна настъпва тогава, когато инфлацията започне устойчиво да се повишава.

Компаниите, които най-често попадат сред препоръките

*Данни Марк Хулберт

Причината е чисто финансова. Голяма част от стойността на компаниите за растеж произлиза от печалби, които инвеститорите очакват след пет, десет или дори петнадесет години. За да бъдат оценени днес, тези бъдещи парични потоци трябва да бъдат дисконтирани. Колкото по-висока е инфлацията, толкова по-висока става и необходимата доходност, с която тези бъдещи печалби се връщат към настоящето. В резултат тяхната настояща стойност намалява. При стойностните компании картината е различна. Те реализират значителна част от печалбите си още днес, изплащат стабилни дивиденти и генерират силен свободен паричен поток. Именно затова техните оценки са далеч по-малко чувствителни към повишаването на инфлацията и лихвените проценти.

Настоящата пазарна среда изглежда отлично илюстрира този механизъм. Последните данни показват, че годишната инфлация в САЩ се е ускорила до 4.2%, спрямо 3.8% месец по-рано и 2.4% преди година. Паралелно с това стойностните акции започват осезаемо да изпреварват растежните. Само през последния месец така нареченият Value alpha достига приблизително 4.4 процентни пункта, което на годишна база би означавало превъзходство от над 60%. Разбира се, подобно темпо трудно може да се запази, но посоката е показателна.

Още по-впечатляващо е историческото изследване. Анализът разглежда всички месечни периоди от 1947 година насам и ги разделя според това доколко инфлацията се е повишила спрямо същия период на предходната година. Резултатът е изненадващо последователен – именно в периодите, когато инфлацията се ускорява най-силно, стойностните акции реализират най-голямо превъзходство спрямо растежните. Статистическата достоверност на тази зависимост достига 95%, което означава, че вероятността тя да се дължи на случайност е минимална.

Интересното е, че професионалните инвеститори изглежда вече започват да се позиционират за подобен сценарий. От петнадесетте компании, препоръчвани едновременно от поне три от най-следените инвестиционни бюлетини в САЩ, тринадесет попадат именно в категорията на стойностните акции. Сред тях се открояват имена като Bank of America, Pfizer, Abbott Laboratories, General Mills, Comcast, CVS Health, Morgan Stanley и Archer Daniels Midland – компании, които се отличават с по-ниски коефициенти Price-to-Book и Forward P/E, стабилни дивиденти и устойчиви парични потоци. Това ясно показва, че част от професионалните мениджъри очакват инфлацията да остане по-висока за по-дълъг период и постепенно пренасочват капитал към компании с по-консервативни оценки.

В този контекст Европа изглежда особено интересна. Докато американският индекс S&P 500 е силно концентриран в технологичните гиганти, европейските пазари имат съвсем различен профил. Индекси като STOXX Europe 600, DAX или CAC 40 съдържат значително по-голяма тежест на банки, индустриални компании, енергийни концерни, застрахователи и фармацевтични производители. Именно тези сектори традиционно се представят по-добре в среда на по-висока инфлация и по-високи лихви.

Например банки като BNP Paribas, ING Group, UniCredit или Banco Santander обикновено печелят от по-високите нетни лихвени маржове. Застрахователи като Allianz, AXA и Zurich Insurance също се възползват, защото могат да инвестират резервите си при по-висока доходност. Индустриални лидери като Siemens, ABB и Schneider Electric печелят не само от цикличното възстановяване, но и от рекордните инвестиции в електропреносни мрежи, автоматизация и инфраструктура за центрове за данни. В енергетиката компании като Shell, TotalEnergies и Eni продължават да генерират силен свободен паричен поток, докато фармацевтични гиганти като Roche, Novartis и Sanofi комбинират устойчив бизнес модел с привлекателни дивидентни доходности.

Любопитното е, че тази картина съвпада и с една по-широка тенденция, която наблюдаваме през последните месеци. Все повече международни фондове започват постепенно да увеличават експозицията си към европейските акции. Причините са няколко – по-ниски оценки, по-високи дивиденти, по-голяма тежест на индустриални компании и по-слаба концентрация в скъпите технологични лидери. Ако през последните десет години американските акции доминираха благодарение на технологичния сектор, следващото десетилетие може да изглежда далеч по-балансирано.

Разбира се, това не означава, че технологичните компании са обречени на слабо представяне. Напротив, изкуственият интелект вероятно ще остане един от най-мощните двигатели на корпоративния растеж през следващите години. Но ако инфлацията действително остане по-висока от нивата, с които инвеститорите свикнаха през последното десетилетие, оценките ще започнат да имат много по-голямо значение. Пазарът може постепенно да премине от стратегията „растеж на всяка цена“ към стратегия, в която се търсят разумни оценки, стабилни дивиденти и устойчив свободен паричен поток.

Именно затова настоящият момент може да се окаже повратна точка. След повече от десет години, през които Growth почти безапелационно доминираше, все повече фактори започват да работят в полза на Value. По-високата инфлация, по-високите лихви, по-голямото значение на паричните потоци и постепенното завръщане на Европа в полезрението на глобалните инвеститори очертават една значително по-различна инвестиционна среда от тази, която познавахме след финансовата криза през 2008 г.

Историята показва, че подобни смени на лидерството не се случват за няколко седмици. Те обикновено продължават години. Именно затова най-важният въпрос пред инвеститорите днес може би не е дали технологичните компании ще продължат да растат, а дали не е време портфейлите отново да намерят баланс между растеж и стойност. Ако инфлацията се окаже по-устойчива, отколкото очаква пазарът, този баланс може да се превърне в едно от най-важните инвестиционни решения през следващото десетилетие.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички инвестиции са свързани с риск, включително с възможността за загуба на част или целия инвестиран капитал.