Снимка: iStock

В продължение на повече от десетилетие инвеститорите свикнаха с един относително удобен свят – Федералният резерв не просто определяше лихвите, а почти предварително подготвяше пазарите за всяка следваща стъпка. Това беше ерата на forward guidance – внимателно подбрани думи, пресконференции, прогнози, „точкови графики“ и сигнали, чрез които централната банка се опитваше да намали изненадите. Днес този модел изглежда започва да се променя. Новият председател на Фед Кевин Уорш очевидно иска централната банка да говори по-малко и да остави пазарите сами да интерпретират икономическите данни. На теория това звучи здравословно. На практика означава едно – повече волатилност.

Тази промяна е особено важна за облигационния пазар, защото именно там се формира реалната цена на парите в икономиката. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации не е просто абстрактна цифра на екрана. Тя влияе върху ипотечните кредити, корпоративното финансиране, оценките на акциите, долара, развиващите се пазари и апетита към риск. Ако Фед дава по-малко насоки, всяка нова статистика за инфлацията, пазара на труда или потреблението ще има по-голяма тежест. Данните за заетостта вече няма просто да потвърждават очакванията. Те ще могат да ги променят рязко от седмица за седмица.

Това е същината на новия режим. При Джером Пауъл пазарите често се опитваха да разберат какво „иска да каже“ Фед. При Уорш изглежда Фед иска пазарите да спрат да гледат толкова централната банка и да започнат отново да гледат икономиката. Самият Уорш казва, че пазарите функционират най-добре, когато реагират на входящи данни, а не когато просто отразяват обратно думите на централните банкери. Това е логична позиция, но има цена. Когато централната банка отстъпи от ролята си на навигатор, пазарът започва сам да чертае маршрута. А когато няма ясен маршрут, доходностите се движат по-рязко.

Затова анализатори вече говорят за диапазон на 10-годишната доходност между 4.25% и 4.70%. На пръв поглед това изглежда като „странично движение“, но важното е, че този диапазон е значително по-висок от нивата преди войната с Иран, когато доходността беше под 4%. Това има директно значение за домакинствата. Ако 10-годишните облигации останат в този по-висок коридор, 30-годишните ипотечни лихви в САЩ вероятно ще останат по-близо до 6.5%, вместо да се върнат трайно под 6%. Тоест новата несигурност на Фед няма да остане само проблем на трейдърите. Тя ще се усети в цената на кредита.

Ключовият въпрос е дали доходностите могат да се качат още. Отговорът зависи от инфлацията. Последните данни показват, че потребителските цени растат с над 4% годишно – двойно над целта на Фед от 2%. Част от този натиск идва от войната в Иран, по-високите енергийни разходи и временните шокове при транспорта. Ако тези фактори избледнеят, както очакват част от анализаторите, Фед може да остане на пауза до края на годината. Но ако инфлацията се окаже по-упорита, пазарът ще трябва да започне да цени не просто по-високи лихви за по-дълго, а реален риск от нови повишения.

Тук идва и най-интересната нова тема – AI като инфлационен фактор. Доскоро изкуственият интелект се разглеждаше почти изцяло като дефлационна сила. Повече продуктивност, повече автоматизация, по-ниски разходи. Но текущата фаза на AI бума изглежда различно. Огромните инвестиции в центрове за данни, чипове, памети и електроенергия вече създават реален ценови натиск. Apple повиши цените на част от продуктите си заради скъпите памети. Разходите за електроенергия растат. Центровете за данни започват да се конкурират с домакинствата и индустрията за енергиен капацитет. Това означава, че AI може в дългосрочен план да е дефлационен чрез продуктивността, но в краткосрочен план да бъде инфлационен чрез инвестиционния си цикъл.

За облигационните инвеститори това създава много по-сложна среда. Старият сценарий беше сравнително ясен – ако икономиката се забави, доходностите падат; ако инфлацията се ускори, доходностите се качват. Днес тези сили могат да действат едновременно. Икономическият растеж може да се охлажда, но инфлацията да остане висока заради енергия, тарифи, AI инфраструктура и недостиг на компоненти. Това е най-неприятният режим за облигациите, защото не позволява на Фед лесно да премине към облекчаване.

Промяната във Фед има значение и за акциите. Високите и по-волатилни облигационни доходности намаляват настоящата стойност на бъдещите печалби, което е особено болезнено за технологичните компании с високи оценки. Ако 10-годишната доходност остане около 4.5%–4.7%, инвеститорите ще бъдат много по-малко склонни да плащат екстремни коефициенти за обещания за растеж след пет или десет години. Именно затова новата ера на Фед може да се окаже тест не само за облигациите, но и за целия AI trade.

Големият извод е, че пазарът навлиза в режим, в който данните отново стават по-важни от думите. Всяка инфлационна публикация, всеки доклад за заетостта, всяка статистика за потреблението и всяко движение в цените на енергията може да промени очакванията за лихвите. Това означава повече волатилност, по-висока цена на капитала и по-малко място за грешки в оценките на активите.

Новият Фед не обещава път. Той казва на пазара сам да го намери. А когато пазарът остане без карта, първи започват да треперят облигациите.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.