Снимка: iStock

В понеделник валутата отслабна до 161,98 йени за долар в търговията в Ню Йорк, преминавайки нивата, при които Япония вече беше принудена да се намеси през 2024 г. Това е исторически праг не само за валутния пазар, но и за японската икономика - последният път, когато йената се търгуваше около тези нива, страната беше в съвсем различен цикъл, а валутата се движеше в обратната посока.

Сега ситуацията е по-сложна. Слабата йена помага на японските износители, увеличава стойността на чуждестранните им приходи и подкрепя фондовия пазар, който достигна рекордни нива. Но същата слабост оскъпява вноса на суровини, петрол, газ, храни и електроенергия. Това пренася натиск директно върху домакинствата и заплашва да подкопае подкрепата за правителството на премиера Санае Такаичи.

Проблемът за Япония е, че йената продължава да отслабва въпреки промяната в паричната политика. Японската централна банка сложи край на отрицателните лихви през 2024 г., а на 16 юни повиши основната си лихва до 1% - най-високото ниво от 1995 г. Това обаче не беше достатъчно, за да промени посоката на валутата.

Причината е разликата между Япония и САЩ. Пазарите очакват Федералният резерв да остане твърд заради високата инфлация, докато японските лихви все още изглеждат ниски в глобален контекст. Докато доходността в САЩ остава по-привлекателна, инвеститорите имат стимул да продават йени и да държат долари или доларови активи.

Това е класическият проблем на валутната интервенция. Министерството на финансите може временно да подкрепи йената чрез покупки на валутата, но ако лихвеният диференциал остава срещу нея, натискът бързо се връща. Именно това се случи след предишни интервенции през 2022 г. и 2024 г. - намесата донесе краткосрочно облекчение, но не обърна дългосрочния тренд.

Последната кампания за подкрепа на йената вече беше скъпа. Японските власти похарчиха рекордните 11,73 трлн. йени, или около 72,5 млрд. долара, в периода от 28 април до 27 май, след като валутата премина 160 йени за долар. Вероятно част от средствата са дошли от продажба на чуждестранни активи, включително американски държавни облигации.

Това показва колко трудна е задачата. Валутният пазар е огромен, с дневен оборот от трилиони долари, а дори рекордни интервенции могат да се окажат само временна спирачка. За да има устойчив обрат, пазарът трябва да види промяна или в японските лихви, или в очакванията за американските реални лихви.

Финансовият министър Сацуки Катаяма вече даде сигнал, че властите са готови на „смели действия“ срещу прекомерни спекулативни движения. Токио също подчертава, че позициите на Япония и САЩ по валутната политика са все по-съгласувани. Това е важно, защото интервенциите са по-ефективни, когато не срещат съпротива от Вашингтон.

Но самата готовност за намеса не решава фундаменталния проблем. Ако Японската централна банка не може или не иска да повиши лихвите по-агресивно, а Федералният резерв остане ястребов, йената ще остане уязвима. В този смисъл интервенцията е лечение на симптома, а не на причината.

Пред японските власти стои труден избор. По-силна йена би облекчила инфлационния натиск върху потребителите, но по-високи лихви могат да натиснат икономиката, държавния дълг и фондовия пазар. Слабата йена помага на износа и корпоративните печалби, но увеличава разходите за живот. Това е политически и икономически деликатен баланс.

Ситуацията се усложнява и от структурните проблеми на Япония - застаряващо население, слаб дългосрочен растеж и огромен публичен дълг. Тези фактори ограничават пространството за агресивна монетарна политика и карат инвеститорите да се съмняват доколко Япония може да затяга лихвите без сериозни странични ефекти.

Затова историческият спад на йената не е просто валутна новина. Той е сигнал за напрежението между старата и новата японска икономика. От една страна, страната излиза от десетилетия на дефлация и слаб растеж. От друга, по-високите цени и слабата валута започват да тежат върху потребителите по начин, който Япония не е изпитвала дълго време.

За пазарите ключовото ниво вече е ясно - зоната около 162 йени за долар. Ако няма бърза корекция, вероятността от нова интервенция расте. Но дори тя да се случи, трейдърите ще гледат не само действията на Министерството на финансите, а и сигналите от Японската централна банка и Федералния резерв.

Йената се намира в момент, в който техническите нива, политическият натиск и глобалната лихвена разлика се срещат. Това прави следващото движение особено важно. Ако Япония се намеси, пазарът ще тества колко решителни са властите. Ако не се намеси, рискът е валутата да продължи да търси нови дъна.

Историята от 1986 г. придава символична тежест на сегашния спад. Но реалният въпрос е по-практичен - може ли Япония да защити валутата си, без да промени фундаменталните условия, които я отслабват. Засега пазарът изглежда скептичен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.