Снимка: iStock

Биткойн отново се търгува под 70 000 долара и това връща един от най-важните спорове на пазара - дали спадът е възможност за покупка, или доказателство, че голяма част от дългосрочната теза започва да се пропуква.

Най-голямата криптовалута остава доминиращият актив в сектора, с пазарна капитализация около 1,2 трлн. долара и повече от половината стойност на целия криптопазар. Именно затова нейното движение определя не само настроенията към биткойн, а към цялата индустрия. Когато BTC пада, съмнението се разпространява навсякъде - от ETF-ите до публичните компании, които го държат в балансите си.

След рекордните нива от над 126 000 долара миналата година биткойн се е понижил с около 50%. За част от инвеститорите това е класическа меча фаза в дългосрочен възходящ тренд. За други е сигнал, че активът вече не може да разчита само на старите аргументи - оскъдност, децентрализация и обещание за „дигитално злато“.

Проблемът е, че част от големите бичи катализатори не се реализираха в мащаба, който привържениците очакваха. Биткойн не се превърна в масово платежно средство. Броят на бизнесите, които го приемат директно, остава малък спрямо глобалната икономика. Това отслабва тезата, че активът може да стане ежедневна парична инфраструктура.

Още по-важна е битката със златото. Години наред най-силният разказ за биткойн беше, че той е по-добра дигитална версия на златото - по-оскъден, по-преносим, по-лесен за съхранение и независим от държавите. Но през последния период на геополитическо напрежение и страх от обезценяване на валутите инвеститорите предпочетоха реалното злато. Металът поскъпна силно, докато биткойн се срина от върха си.

Това е неудобен факт за криптопазара. Ако биткойн е защитен актив, той трябва да се държи като защитен актив именно в моменти на инфлационен, геополитически и фискален стрес. Вместо това той често се държи като високорисков технологичен актив - силен при ликвидност и апетит към риск, слаб при страх от по-високи лихви и разпродажби.

Тук се появява основният сблъсък между скептиците и вярващите. Скептиците казват, че биткойн не носи доход, не се използва масово за плащания и вече изостава от златото като убежище. В този прочит последното десетилетие е било изключение, задвижвано от ранно приемане, евтини пари и спекулативен капитал. Следващото десетилетие може да бъде много по-трудно.

Биковете гледат друго. Те казват, че биткойн все още е най-оскъдният ликвиден актив в света, с твърд лимит от 21 млн. монети, глобална мрежа и все по-голяма институционална инфраструктура. За тях спадът не отменя тезата, а просто изчиства прекомерния ливъридж и слабите ръце преди следващия цикъл.

Разликата в прогнозите показва колко поляризиран е активът. Майкъл Сейлър продължава да говори за възможност биткойн да достигне милиони долари за монета в дългосрочен план. ARK Invest също залага на сценарий, при който биткойн отнема значителна част от ролята на златото като средство за съхранение на стойност. В тези модели цената може да достигне стотици хиляди долари до края на десетилетието.

Но подобни цели изискват не просто възстановяване на цената. Те изискват промяна в поведението на големите инвеститори. Биткойн трябва да бъде възприет не само като спекулативен актив, а като реална алтернатива на злато, държавни облигации или валутни резерви. Засега това приемане е частично и неравномерно.

Затова случващото се със Strategy е толкова важно. Компанията на Сейлър беше най-големият корпоративен символ на биткойн натрупването. Тя превърна BTC в основен резервен актив и изгради цял финансов модел около покупката на още монети чрез акции, дълг и привилегировани книжа. Когато биткойн растеше, този модел изглеждаше гениален. Когато биткойн падна, ливъриджът започна да работи обратно.

Strategy вече притежава около 4% от цялото предлагане на биткойн, но спадът на BTC и сривът на акциите ѝ показаха, че treasury моделът не е безрисков. Привилегированите книжа STRC, които трябваше да осигурят по-стабилна форма на финансиране, паднаха далеч под номинала от 100 долара. Това затруднява ново набиране на капитал и поставя фокуса върху кешовите резерви и дивидентните задължения.

Най-голямата промяна е, че Strategy вече допуска продажба на биткойн. Компанията обяви, че може да продаде до 1,25 млрд. долара в BTC, за да подсили резервите си, да финансира плащания и да подкрепи обратно изкупуване на ценни книжа. Това не означава отказ от биткойн, но е рязко отстъпление от стария разказ „никога не продавай“.

Тази промяна има двойно значение. От една страна, тя може да стабилизира Strategy, защото показва по-дисциплинирано управление на ликвидността. От друга, тя отнема част от митологията около най-големия корпоративен купувач на биткойн. Ако дори най-големият публичен вярващ трябва да продава, за да защити баланса си, пазарът започва да задава по-трудни въпроси.

Биткойн биковете отговарят, че това е нормална фаза на зрелост. Всеки актив минава от чиста еуфория към по-сложна финансова инфраструктура, в която има кредит, деривати, ETF-и, корпоративни баланси и активни стратегии за управление. В този прочит продажбите на Strategy не са край на тезата, а адаптация към по-голям и по-професионален пазар.

Скептиците виждат друго - че един от най-големите източници на структурно търсене може да премине от купувач към потенциален продавач. Ако ETF потоците отслабват, корпоративните treasury стратегии губят популярност, а биткойн не печели достатъчно бързо ролята на дигитално злато, тогава пазарът трябва да намери нов купувач, който да поеме предлагането.

Истината е, че биткойн в момента е между две идентичности. Той вече не е малък асиметричен актив, който може лесно да направи 100 пъти заради ниска база. Но още не е и напълно утвърден глобален резервен актив като златото. Това междинно състояние го прави труден за оценяване.

Точно затова въпросът „да се купува ли под 70 000 долара“ няма лесен отговор. Ако човек вярва, че биткойн ще вземе значима част от пазара на златото, текущата цена може да изглежда привлекателна. Ако обаче смята, че активът остава предимно спекулативен и зависим от ликвидността, спадът може да не е достатъчен аргумент за покупка.

Най-важното е, че старите аргументи вече не стигат. Не е достатъчно да се каже, че биткойн е оскъден. Много неща са оскъдни, но не всички имат инвестиционна стойност. Не е достатъчно да се каже, че е децентрализиран. Пазарът трябва да види реално търсене, устойчиви потоци и доказателство, че активът може да издържи на цикъл с високи лихви, силен долар и конкуренция от златото.

Биткойн все още има една от най-силните асиметрични истории на финансовите пазари. Ако тезата за дигитално злато се реализира, цената може да бъде много по-висока. Но ако не се реализира, инвеститорите може да открият, че са държали актив, който е бил впечатляващ в миналото, но не непременно достатъчно силен за следващата фаза.

Под 70 000 долара биткойн не е автоматично евтин. Той е по-евтин спрямо върха си, но все още скъп спрямо доказаното му използване в реалната икономика. Това е разликата, която пазарът започва да оценява.

Следващият голям тест няма да бъде дали биткойн може да отскочи с 20% или 30%. Той го е правил много пъти. Истинският тест е дали може да убеди нова вълна дългосрочни инвеститори, че не е просто волатилен технологичен залог, а актив с трайна роля в глобалната финансова система.

До тогава биткойн остава най-спорният голям актив в света - твърде голям, за да бъде игнориран, но все още твърде недоказан, за да бъде приет безусловно като новото злато.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.