Снимка: iStock

Златото може да е под силен натиск през последните месеци, но Goldman Sachs не смята, че възходящият цикъл е приключил. Банката запази прогнозата си за поскъпване на метала до 4900 долара за тройунция до края на 2026 г., аргументирайки се с комбинация от структурно търсене от централните банки и очаквано връщане на инвеститорския интерес, когато натискът от Федералния резерв отслабне.

Ценният метал преживя рязък обрат след рекордния си връх в началото на годината. От края на януари насам златото е загубило значителна част от стойността си и се търгува около 4000 долара за тройунция. Спадът се ускори след началото на войната в Иран, когато по-високите енергийни цени засилиха инфлационния натиск и върнаха очакванията, че Фед може да задържи лихвите високи по-дълго или дори да ги повиши отново.

Това е класически насрещен вятър за златото. Металът не носи доходност, затова става по-малко привлекателен, когато облигациите предлагат по-високи реални лихви. При по-ястребов Фед инвеститорите обикновено предпочитат доларови активи с доход, а ETF търсенето на злато отслабва. Именно това се случи през последните месеци.

Но според Goldman Sachs краткосрочният натиск не отменя по-дълбоката инвестиционна теза. Банката вижда структурна подкрепа в покупките на централните банки от развиващите се пазари, които продължават да диверсифицират резервите си след замразяването на руските активи през 2022 г. Това събитие промени начина, по който много държави мислят за сигурността на валутните си резерви. Златото отново се превърна в актив, който не зависи от чужда финансова система, емитент или политическо решение.

Тази логика се потвърждава и от нагласите на самите централни банки. Според проучване на World Gold Council рекордните 45% от 76 анкетирани централни банки очакват да увеличат собствените си златни резерви през следващите 12 месеца. Това не е спекулативен поток, който се обръща за дни. Това е бавна, но мощна промяна в резервната политика на държави, които искат по-малка зависимост от долара и американските държавни облигации.

Затова Goldman Sachs разделя историята на две части. Циклично златото е под натиск заради Фед, инфлацията и по-високата доходност. Структурно обаче металът остава подкрепен от търсенето на централните банки, фискалните рискове в развитите икономики и желанието за защита срещу обезценяване на валутите.

Това е важна разлика. Ако инвеститорът гледа само следващото заседание на Фед, златото изглежда уязвимо. Ако гледа следващите няколко години, аргументът се измества към доверие в държавните финанси, устойчивостта на долара и нуждата от актив, който не е ничие задължение.

В краткосрочен план пазарът остава раздвоен. От една страна, спадът от върха е сериозен и част от бързите пари вече са напуснали позицията. От друга, златото продължава да намира купувачи около психологическото ниво от 4000 долара. Това подсказва, че част от инвеститорите започват да гледат на корекцията не като на край на бичия цикъл, а като на възможност за повторно влизане.

Големият въпрос е какво ще направи Федералният резерв. Ако инфлацията остане лепкава, пазарите ще продължат да залагат на високи лихви, което може да задържи натиска върху златото. Ако обаче петролът продължи да се нормализира, икономиката започне да се охлажда, а Фед се откаже от допълнително затягане, част от този натиск може да се обърне. Goldman Sachs очаква именно постепенно възстановяване на ETF позиционирането, когато инвеститорите започнат да гледат отвъд сегашната ястребова фаза.

Това не означава, че пътят към 4900 долара ще бъде праволинеен. Златото остава чувствително към реалните лихви, долара и геополитическите новини. Ако Фед действително повиши лихвите, металът може да остане под натиск по-дълго. Ако доларът продължи да се засилва, това също ще ограничи възстановяването.

Но асиметрията започва да изглежда по-различна след толкова голям спад. Когато актив, който е подкрепен от централни банки и фискални страхове, вече е изтрил значителна част от предишното си рали, пазарът трябва да прецени дали негативните фактори не са прекалено силно оценени. Особено ако основната структурна причина за притежание на злато не е изчезнала.

Тази причина е проста - светът се движи към по-голяма несигурност около резервните валути, държавния дълг и геополитическите рискове. Златото не решава тези проблеми, но предлага форма на защита срещу тях. То не плаща лихва, но и не зависи от платежоспособността на правителство или компания.

Затова прогнозата на Goldman Sachs е повече от ценова цел. Тя е теза, че спадът през последните месеци е циклична корекция в рамките на по-голям структурен бичи пазар. Ако централните банки продължат да купуват, ако частните инвеститори се върнат чрез ETF-и и ако опасенията за фискална устойчивост в развитите икономики се засилят, златото може отново да започне да изглежда като един от малкото глобални активи с ясна защитна функция.

Пазарът в момента наказва златото заради лихвите. Goldman Sachs залага, че следващата фаза ще го възнагради заради недоверието. Именно между тези две сили ще се реши дали спадът към 4000 долара е край на ралито или пауза преди нов опит за връх.

*Материалът не е съвет за търговия.