Снимка: iStock

Иран отново даде сигнал, че не възнамерява да се върне към стария режим на свободно преминаване през Ормузкия проток. Само часове преди очакван нов дипломатически контакт със САЩ, Техеран заяви, че иска да участва пряко в контрола върху корабния трафик през един от най-важните енергийни коридори в света.

Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади заяви пред иранската държавна телевизия, че страната иска да постигне споразумение с Оман за наблюдение и управление на корабите, които преминават през протока. Оман контролира южната страна на водния път, а Иран - северната. Ако Маскат не прояви интерес към подобен режим, Техеран ще продължи със собствените си планове, предупреди иранският дипломат.

Посланието е ясно - Иран иска по-голяма роля в начина, по който се управлява трафикът през Ормуз. Това е чувствителна тема за САЩ, Европа и страните от Персийския залив, защото през протока преминава значителна част от световния петролен износ. Всяка промяна в режима на корабоплаване може да се превърне в нов риск за енергийните пазари, транспортните разходи и инфлацията.

Техеран вече предупреди Оман, че други държави нямат право да се намесват в този въпрос. Гарибабади заяви още, че Иран ще определя временни маршрути за преминаване през протока. Това показва, че страната се опитва да превърне географското си положение в инструмент за влияние в преговорите след войната със САЩ и Израел.

Този ход увеличава напрежението преди следващия кръг разговори, които според Вашингтон трябва да се проведат в Доха, Катар. Очаква се в тях да участват специалният пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Иран обаче не потвърждава напълно формата на срещата. Гарибабади заяви по-рано, че американците пътуват към Доха, но иранската страна няма план за пряка среща с тях, като същевременно призна, че представители ще бъдат там за проследяване на временното споразумение чрез катарски посредници.

В центъра на спора е не само сигурността на корабоплаването, а и въпросът дали Иран може да налага такси или ограничения върху движението през Ормуз. Временното мирно споразумение, подписано по-рано този месец, предвижда Иран да не събира такси за 60 дни. Но текстът оставя отворена възможността след този период корабите да бъдат принудени да плащат под някаква форма за преминаване.

За Вашингтон това е неприемливо. Държавният секретар Марко Рубио вече заяви, че всякакви такси за преминаване през Ормузкия проток са червена линия. Причината е очевидна - подобна практика би повишила цената на енергията, би създала нов геополитически прецедент и би дала на Иран постоянен инструмент за натиск върху глобалните пазари.

Оман също се противопоставя на идеята за ограничения. Султан Хайтам бин Тарик и френският президент Еманюел Макрон потвърдиха в Париж ангажимента си към свободата на корабоплаването без условия и ограничения, включително правото на транзитно преминаване според международното морско право. Това поставя Маскат в деликатна позиция - Оман е традиционен посредник между Иран и Запада, но не може лесно да приеме режим, който би изглеждал като ограничаване на свободния трафик.

Позицията на Иран показва, че временното примирие не означава връщане към предишното статукво. Преди американско-израелската военна кампания корабите преминаваха през протока без подобен политически спор за контрол и такси. Сега Техеран се опитва да използва кризата, за да наложи нова реалност - такава, в която неговият контрол върху северната част на протока се превръща в по-видима и по-формална власт.

Президентът Доналд Тръмп коментира от Овалния кабинет, че срещата в Доха може да бъде важна, но може и да не доведе до пробив. Той подчерта, че основната цел на Вашингтон остава денуклеаризацията на Иран. Според него САЩ печелят във военно отношение и няма да позволят на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Това показва разминаването между двете страни. За Вашингтон основният въпрос е ядрената програма. За Техеран Ормуз се превръща в допълнителен лост - начин да покаже, че може да влияе върху световната енергийна система, ако бъде притиснат. Колкото повече Иран говори за контрол върху протока, толкова по-скъпи стават дипломатическите грешки.

На практика обаче способността на Иран да диктува условията не е неограничена. Докато южният омански маршрут остава отворен, корабите имат алтернативен път през протока. Това намалява пълния контрол на Техеран, но не елиминира риска. Дори частична несигурност е достатъчна, за да повиши застрахователните разходи, да забави трафика и да вкара премия за риск в цената на петрола.

Засега танкерите продължават да преминават през Ормуз въпреки атаките и напрежението. Част от корабите, които по-рано се бяха върнали обратно, отново се насочват към изхода от Персийския залив. Това показва, че търговията не е спряла, но и че пазарът остава изключително чувствителен към всяко ново съобщение от Техеран, Вашингтон или Маскат.

Големият риск е, че спорът за Ормуз може да се превърне в пречка пред по-широко мирно споразумение. Ако Иран настоява за право да контролира маршрути или да въвежда бъдещи такси, САЩ и съюзниците им трудно ще приемат такъв резултат. Ако Вашингтон отхвърли напълно иранските претенции, Техеран може да използва протока като средство за натиск.

Така Ормуз отново става не просто воден път, а централна точка на геополитическата игра. През него минават петрол, газ, военна сила, дипломатически сигнали и инфлационни рискове. Всяка промяна в режима на движение има последици далеч отвъд Близкия изток.

Следващите разговори в Доха ще покажат дали двете страни могат да отделят въпроса за ядрената програма от въпроса за Ормуз, или Иран ще ги върже в една обща сделка. За пазарите разликата е огромна. Ядрената дипломация може да се развива бавно. Но несигурността в Ормуз се ценообразува веднага - в петрола, корабоплаването, инфлацията и риска за глобалния растеж.

Иран повишава залога в момент, когато всички страни твърдят, че искат деескалация. Това е типичната логика на преговорите след война - страните говорят за мир, но се опитват да влязат в него с възможно най-силна позиция. За Техеран тази позиция минава през Ормуз. За Вашингтон - през отказа да позволи нова иранска ядрена или енергийна форма на принуда.

Затова въпросът вече не е само дали САЩ и Иран ще удължат примирието. Въпросът е при какви условия ще се движи петролът през най-чувствителния проток в света.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.