Снимка: iStock

През последните две години инвеститорите свикнаха да гледат на американския фондов пазар като на почти синоним на технологичните компании. Nvidia, Microsoft, Apple, Alphabet, Amazon, Meta и Tesla се превърнаха в двигателите на възхода, а всеки по-сериозен ръст на Nasdaq автоматично означаваше силен ден и за по-широкия пазар. Именно затова последните няколко борсови сесии привлякоха вниманието на много пазарни анализатори. Докато технологичният Nasdaq се понижи с около 5% за седем търговски дни, Dow Jones Industrial Average успя дори да реализира лек ръст. На пръв поглед това изглежда като обикновена секторна ротация. Историята обаче показва, че подобни разминавания понякога се появяват точно преди значими пазарни върхове.

Според анализ на MarketWatch, подобна дивергенция между Dow Jones и Nasdaq е изключително рядко явление. От създаването на Nasdaq през 1971 г. само около 1% от всички седемдневни периоди са показвали по-голямо разминаване между представянето на двата индекса. Още по-интересна е статистиката, че в приблизително 67% от тези случаи американският пазар е навлизал в мечи пазар в рамките на следващите три месеца. Това естествено не означава, че подобен сценарий е неизбежен и днес, но е достатъчно силен сигнал, за да привлече вниманието на инвеститорите.

Най-известният пример остава балонът при интернет компаниите през 2000 г. В дните непосредствено преди окончателния връх на пазара Dow започва постепенно да изпреварва Nasdaq. Докато индустриалните компании и традиционните бизнеси се представят сравнително стабилно, технологичните акции започват да губят инерция. Само няколко седмици по-късно Nasdaq влиза в един от най-тежките мечи пазари в историята, като губи почти 80% от стойността си през следващите години. Разбира се, историята никога не се повтаря едно към едно, но често се римува.

Тук обаче идва и най-важният въпрос – защо подобна дивергенция изобщо има значение?

Причината е сравнително проста. Един наистина здрав бичи пазар се характеризира с широко участие. Не само технологичните компании растат, а и индустриалните, финансовите, здравните, транспортните и потребителските компании. Когато започне да се наблюдава силно разминаване между различните сегменти на пазара, това често означава, че инвеститорите вече не увеличават риска си, а започват постепенно да го преразпределят. Вместо да влагат нов капитал, те продават едни активи, за да купят други. Именно тогава започва ротацията.

Това обаче не означава непременно мечи пазар. Всъщност секторните ротации са напълно естествена част от всеки дългосрочен възходящ тренд. След две години, през които изкуственият интелект доминираше почти без конкуренция, не е изненадващо, че част от инвеститорите започват да реализират печалби именно в най-поскъпналите технологични компании и да търсят възможности в индустрии като здравеопазване, индустриално производство, комунални услуги или финансов сектор. Подобен процес беше наблюдаван многократно през последните десетилетия, без задължително да бъде последван от сериозен срив.

Това, което прави настоящата ситуация по-различна, е съвпадението на няколко фундаментални фактора. На първо място, разходите за изграждане на AI инфраструктура продължават да растат с безпрецедентни темпове. Петте най-големи хиперскейлъра – Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta и Oracle – се очаква да инвестират над 1 трилион долара в AI инфраструктура през 2025 и 2026 г. В същото време Банката за международни разплащания (BIS) предупреди, че именно тези огромни капиталови разходи могат да се превърнат в следващия източник на нестабилност за финансовите пазари. Инвеститорите постепенно започват да си задават въпроса дали бъдещите печалби ще оправдаят настоящите оценки.

Допълнително напрежение създават и по-високите облигационни доходности. При доходност на 10-годишните американски държавни облигации около 4.5%, дисконтовият процент, използван за оценка на бъдещите печалби, също се повишава. Именно компаниите с високи очаквания за растеж – каквито са повечето представители на технологичния сектор – са най-чувствителни към подобна промяна. Това обяснява защо дори отлични финансови резултати вече невинаги са достатъчни, за да подкрепят цените на акциите.

От друга страна, Dow Jones започва да изглежда все по-привлекателен за инвеститорите именно защото съдържа по-зрели компании със стабилни парични потоци, по-ниски оценки и по-високи дивиденти. В среда на по-високи лихви подобни характеристики отново започват да се ценят. Това не означава, че технологичният сектор губи лидерската си роля. По-скоро означава, че пазарът става по-взискателен към компаниите, които досега растяха почти безусловно.

Най-важният извод е, че инвеститорите не бива да използват подобни статистически модели като автоматичен сигнал за продажба. Историята показва, че дори при вероятност от 67% една трета от случаите не завършват с мечи пазар. Освен това всяка пазарна среда има свои специфики. Днес икономиката е подкрепена от рекордни инвестиции в изкуствен интелект, стабилен пазар на труда и силни корпоративни баланси – фактори, които липсваха в много от предишните исторически примери.

По-правилният подход е да се възприеме тази дивергенция като ранен предупредителен сигнал, а не като прогноза. Ако разликата между Dow Jones и Nasdaq продължи да се задълбочава, ако към нея се добавят отслабващи корпоративни печалби, влошаващи се икономически данни и нарастващи кредитни спредове, тогава рискът от по-сериозна корекция действително ще започне да се увеличава. Засега обаче това изглежда по-скоро като напомняне, че след две години на почти безпроблемен възход пазарът навлиза в нов етап – такъв, в който селекцията на компании вероятно ще бъде много по-важна от простото притежаване на технологичния сектор като цяло.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички инвестиции са свързани с риск, включително с възможността за загуба на част или целия инвестиран капитал.