Снимка: iStock

Големите банки на Уолстрийт започват да се отказват от прогнозите за по-силно евро, след като пазарите все по-ясно оценяват, че Федералният резерв може да бъде по-агресивен от Европейската централна банка през следващите месеци. Разликата в очакванията за лихвената политика отново поставя долара в по-силна позиция, а еврото губи подкрепата, която имаше в началото на годината.

JPMorgan, Morgan Stanley и Bank of New York Mellon вече виждат риск единната валута да се понижи към 1,10 долара през следващата година. Това би означавало нов спад от над 3% спрямо текущите нива, след като еврото вече слезе до едногодишно дъно през юни.

Обратът е рязък. Само преди няколко месеца европейски представители се тревожеха, че еврото е прекалено силно, след като валутата премина над 1,20 долара и достигна най-високото си равнище от близо пет години. Сега разговорът е напълно различен. Вместо страх от прекалено силна валута, пазарът вече оценява риск от продължаващо отслабване.

Основната причина е дивергенцията между Фед и ЕЦБ. След първото заседание на новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш инвеститорите започнаха да залагат по-активно на поне едно повишение на лихвите в САЩ тази година. Уорш даде сигнал, че централната банка няма да толерира устойчиво висока инфлация, въпреки политическия натиск за по-ниски лихви.

В Европа картината е различна. След еднократното повишение на лихвите този месец ЕЦБ изглежда по-предпазлива. Кристин Лагард заяви, че няма нужда от по-агресивна реакция на последиците от конфликта в Близкия изток, тъй като инфлацията се очаква да се върне към целта в средносрочен план. За валутния пазар това означава едно - ако САЩ продължат да затягат, а Европа спре, доларът получава предимство.

Към това се добавя и енергийният фактор. Войната в Иран доведе до скок на петрола и ново търсене на долари като защитен актив. За еврозоната по-високата енергия е особено неприятна, защото регионът остава нетен вносител на суровини и е чувствителен към енергийни шокове. Споменът от 2022 г., когато скокът на енергийните разходи след руската инвазия в Украйна удари силно европейската икономика, все още влияе върху валутните очаквания.

Затова еврото отново започва да изглежда уязвимо. Ако поскъпването на енергията натиска растежа в Европа, а Фед е принуден да остане по-твърд заради инфлацията в САЩ, разликата между двете икономики се разширява. В такава среда инвеститорите нямат силен стимул да държат дълги позиции в евро.

Промяната се вижда и при опциите. Едногодишните risk reversals - показател за настроенията и позиционирането на валутния пазар - са най-негативни за еврото от март 2025 г. Това означава, че трейдърите плащат повече за защита срещу по-нататъшно поевтиняване на единната валута или директно залагат на такъв сценарий.

Morgan Stanley смята, че евро-долар може лесно да достигне 1,10, ако средносрочните инвеститори започнат да закриват структурните си къси позиции в долара, а спекулативният капитал се включи в движението заради инерцията. JPMorgan вече намали прогнозата си за средата на 2027 г. до 1,10, а Royal Bank of Canada очаква това ниво до края на следващата година. Bank of America и Wells Fargo също понижиха очакванията си.

Това е важно, защото валутните прогнози често следват пазара със закъснение, но този път корекциите са необичайно резки. Консенсусът все още не е напълно обърнат и част от прогнозите в анкетите продължават да виждат евро около 1,20 през следващата година. Но броят на стратегите, които очакват възстановяване на единната валута, намалява бързо.

Все пак картината не е еднозначна. Ако Фед не повиши лихвите, ако инфлацията в САЩ започне да отслабва по-бързо, или ако европейската икономика покаже по-голяма устойчивост, еврото може да намери подкрепа. Bank of America например намали прогнозата си от 1,20 до 1,15, но остава по-неутрална към валутата, вместо да залага на рязък спад.

По-широкият проблем е, че еврото няма ясен катализатор. Европа се намира между по-слаба икономическа динамика, енергиен риск и централна банка, която не иска да затяга прекалено силно. САЩ, от друга страна, имат по-висока инфлация, по-устойчив растеж и централна банка, която изглежда готова да защити ценовата стабилност дори с цената на по-високи лихви.

Това създава асиметрия в полза на долара. Ако данните в САЩ останат силни, пазарът ще продължи да оценява по-високи лихви. Ако има нов шок в петрола или геополитиката, доларът отново може да се ползва като защитна валута. Ако Европа се забави, еврото ще бъде наказано допълнително. За да се обърне тази динамика, ще е нужен или по-мек Фед, или изненадващо силна Европа.

Засега Уолстрийт очевидно не вижда достатъчно основания за такъв обрат. Валутният пазар започва да затваря една от големите теми от началото на годината - че еврото може трайно да се върне над 1,20 долара. Вместо това фокусът се измества към 1,10, а при по-силен доларов импулс дори към риск от пробив под това равнище.

Така еврото отново става заложник на същите фактори, които го натискаха в предишни кризи - енергия, слаб растеж и зависимост от външни шокове. Разликата сега е, че САЩ може да не предложат очакваното облекчение чрез по-ниски лихви. Ако Фед остане твърд, а ЕЦБ остане предпазлива, пазарът има малко причини да бърза обратно към еврото.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.