Снимка: iStock

През последните две години имаше една инвестиционна стратегия, която изглеждаше почти безгрешна. Купувай всяка корекция при големите технологични компании и чакай изкуственият интелект да свърши останалото. Тази стратегия работеше толкова добре, че мнозина започнаха да я приемат за природен закон. Microsoft, Nvidia, Meta и Alphabet се превърнаха в своеобразните генерали на новия AI цикъл, а всеки спад в цените им бързо привличаше нови купувачи.

Днес обаче започват да се появяват първите по-сериозни въпроси. Не за технологията. Не за бъдещето на изкуствения интелект. А за нещо много по-просто – дали инвеститорите вече не са платили прекалено висока цена за това бъдеще.

Именно това стои зад провокативната теза на анализатора Кевин Демптър от Renaissance Macro Research, който препоръчва на инвеститорите да използват следващото покачване на Microsoft като възможност за изход от позицията. Подобно мнение изглежда почти еретично на фона на Уолстрийт, където 59 от 62 анализаторски къщи продължават да препоръчват покупка на акциите. Именно затова то заслужава внимание.

Не защото непременно е вярно.

А защото поставя въпросите, които пазарът все по-често започва да задава.

Microsoft отдавна не е просто софтуерна компания. Тя се превърна в една от основните инфраструктурни платформи на AI революцията. Чрез партньорството си с OpenAI компанията зае централна позиция в новата технологична надпревара. Azure се превърна в един от основните двигатели на растежа, а Copilot беше представен като следващата голяма трансформация в начина, по който хората работят.

Проблемът е, че пазарът вече не се интересува от обещания. Пазарът иска доказателства.

Това е съществена промяна. В началото на всеки технологичен цикъл инвеститорите плащат за мечтата. В по-късните етапи започват да изискват резултати. Именно в този момент се намираме днес. След трилиони долари капитализация, след стотици милиарди долари инвестиции в центрове за данни и след безпрецедентни капиталови разходи инвеститорите започват да задават логичния въпрос: къде са приходите?

Това не е проблем само за Microsoft. Същият натиск изпитват Meta Platforms, Alphabet и останалите хиперскейлъри. Всички те инвестират десетки милиарди долари годишно в AI инфраструктура. Всички те строят нови центрове за данни с темпове, които не сме виждали в историята на технологичния сектор. Всички те обещават бъдещи ползи от изкуствения интелект. Но инвеститорите все по-често започват да се питат кога точно тези инвестиции ще започнат да генерират достатъчно висока възвръщаемост.

Тук се крие и същността на мечия аргумент. Демптър не твърди, че Microsoft е лоша компания. Той не твърди, че AI няма бъдеще. Неговата теза е много по-проста. Според него пазарът е започнал да изгражда класически модел на изчерпване на възходящия тренд. Това е ситуация, в която добрите новини продължават да излизат, но акциите вече не реагират със същия ентусиазъм. Положителните катализатори започват да имат все по-малък ефект върху цената, а всеки негативен сигнал води до все по-силни разпродажби.

Историята показва, че именно така изглеждат върховете на много големи цикли.

През 2000 година инвеститорите не спряха да вярват в интернет. Интернет действително промени света. Това обаче не попречи на Nasdaq да загуби близо 80% от стойността си. През 2021 година инвеститорите не спряха да вярват в електромобилите. Това също не попречи на десетки компании да загубят между 70% и 95% от стойността си. Големите корекции обикновено не започват тогава, когато историята се разпадне. Те започват тогава, когато очакванията станат по-големи от реалността.

Точно това е рискът пред Microsoft днес. Компанията остава една от най-качествените корпорации в света. Тя генерира десетки милиарди долари свободен паричен поток годишно. Притежава доминиращи позиции в корпоративния софтуер, облачните услуги и бизнес приложенията. Балансът ѝ е сред най-силните в света. Но пазарът не оценява миналото. Пазарът оценява бъдещето.

А бъдещето на Microsoft все повече зависи от способността на компанията да превърне AI инвестициите в устойчиви приходи. Това е мястото, където оптимистите и песимистите започват да се разделят.

Оптимистите виждат Azure, Copilot и OpenAI като началото на нов многогодишен цикъл на растеж. Те вярват, че днешните разходи са еквивалентът на изграждането на железници през XIX век или интернет инфраструктурата през 90-те години. Според тях след няколко години Microsoft ще контролира критична част от глобалната AI инфраструктура и днешните инвестиции ще изглеждат малки в сравнение с бъдещите приходи.

Песимистите виждат нещо друго. Те виждат нарастващи капиталови разходи, забавяща се възвръщаемост и все по-високи очаквания. Виждат ситуация, в която пазарът вече е оценил голяма част от бъдещия успех. И виждат опасност дори добрите резултати да се окажат недостатъчни, за да оправдаят текущите оценки.

Интересното е, че двете страни могат да бъдат прави едновременно.

Microsoft може да продължи да бъде една от най-добрите компании в света и въпреки това акциите да преминат през продължителен период на слаба доходност. Това не би било първият подобен случай в историята. През различни периоди инвеститорите са плащали прекалено висока цена за отлични бизнеси и след това са били принудени да чакат години, докато фундаментите догонят оценките.

Може би най-важният въпрос за инвеститорите днес не е дали Microsoft е добра компания. Това почти никой не оспорва. Истинският въпрос е дали пазарът вече не е започнал да преминава от фазата на AI еуфория към фазата на AI доказателствата.

Защото ако последните две години бяха периодът, в който инвеститорите купуваха обещания, следващите две вероятно ще бъдат периодът, в който ще изискват резултати. А това обикновено е много по-труден етап за всяка акция, независимо колко силна е компанията зад нея.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*