Снимка: iStock

Докато повечето инвеститори през последните дни бяха фокусирани върху заседанието на Федералния резерв и възможността за ново повишение на лихвите по-късно тази година, златото направи нещо, което на пръв поглед изглежда нелогично. Вместо да поевтинее под натиска на по-високите лихвени очаквания, благородният метал рязко възстанови загубите си и поскъпна с близо 1.7%, достигайки 4328 долара за тройунция.

На теория това не би трябвало да се случва. По-високите лихви обикновено са негативни за златото. Причината е проста – златото не носи доходност. Когато инвеститорът може да получава по-висока доходност от облигации, депозити или краткосрочни държавни книжа, алтернативната цена на притежаването на злато нараства. Именно затова през последните десетилетия често сме виждали обратна връзка между лихвите и цената на жълтия метал.

Този път обаче пазарът изпраща по-сложно послание.

Възстановяването на златото дойде непосредствено след подписването на временното мирно споразумение между САЩ и Иран. На пръв поглед това също изглежда парадоксално. Мирът обикновено намалява геополитическия риск, а когато рискът намалява, инвеститорите би трябвало да намаляват експозицията си към традиционните убежища като златото.

Но реалността е по-нюансирана.

Пазарът не реагира на самото споразумение, а на това, което то означава за бъдещето на инфлацията, петрола и световната икономика.

През последните месеци конфликтът около Ормузкия проток доведе до сериозни опасения за глобалните доставки на петрол. Цените на енергията се превърнаха в един от основните двигатели на новата инфлационна вълна, която принуди Федералния резерв да стане значително по-предпазлив. В този смисъл всяка новина, която намалява риска от продължителен енергиен шок, се възприема позитивно от финансовите пазари.

Именно тук се появява интересният конфликт между два мощни фактора.

От едната страна стои мирното споразумение, което може да доведе до по-ниски цени на петрола и постепенно отслабване на инфлационния натиск. От другата страна стои Федералният резерв, който ясно сигнализира, че все още не е убеден, че инфлацията е победена и дори допуска ново повишение на лихвите през следващите месеци.

Резултатът е своеобразно равновесие.

Инвеститорите започват да вярват, че най-лошият сценарий за глобалната икономика може би е избегнат, но същевременно не са готови да се откажат от защитните си позиции.

Това обяснява защо златото продължава да се търгува близо до историческите си върхове въпреки най-агресивната монетарна политика от десетилетия насам.

Всъщност именно това е една от най-интересните характеристики на настоящия цикъл. В предишни периоди на високи реални лихви златото обикновено изпитваше сериозни затруднения. Днес виждаме различна картина. Централните банки продължават да купуват рекордни количества злато, геополитическата несигурност остава висока, а опасенията относно дълговото натоварване на развитите икономики създават дългосрочна подкрепа за цената на благородния метал.

Това е и причината много анализатори да правят разграничение между краткосрочната и дългосрочната перспектива.

В краткосрочен план Фед продължава да бъде основното препятствие пред по-сериозно поскъпване на златото. След последното заседание пазарите вече оценяват като напълно реалистичен сценарий ново затягане на паричната политика още през октомври. Ако инфлацията остане над очакванията и икономиката продължи да показва устойчивост, доходността по облигациите може да се повиши допълнително, което би оказало натиск върху благородните метали.

В средносрочен и дългосрочен план обаче картината изглежда по-различно.

Дори ако цените на петрола започнат да се нормализират след отварянето на Ормузкия проток, структурните фактори зад златото не са изчезнали. Светът продължава да живее в среда на високи държавни дефицити, нарастващ държавен дълг и все по-фрагментирана геополитическа система. Централните банки в Азия и Близкия изток продължават да диверсифицират резервите си далеч от долара, а именно златото е един от основните бенефициенти на този процес.

Историята показва, че големите бичи пазари при златото рядко приключват само защото централните банки временно повишават лихвите. По-често те приключват тогава, когато инвеститорите възстановят доверието си в стабилността на финансовата система и когато реалните лихви започнат трайно да надвишават инфлацията.

Към момента подобен сценарий все още изглежда далеч.

Това не означава, че златото е еднопосочен залог. След впечатляващото си поскъпване през последните години металът остава уязвим на краткосрочни корекции, особено ако икономическите данни продължат да изненадват положително и Федералният резерв действително пристъпи към ново повишение на лихвите.

Но събитията от последните дни показаха нещо важно. Дори когато Фед става по-ястребов, златото вече не реагира толкова негативно, колкото в миналото. Това е сигнал, че пазарът започва да гледа отвъд следващото заседание на централната банка и все повече се фокусира върху по-дългосрочните рискове пред глобалната финансова система.

Ако мирното споразумение между САЩ и Иран се окаже устойчиво, вероятно ще видим известно облекчение при цените на енергията и временен натиск върху златото. Ако обаче инфлацията остане упорита, а геополитическите напрежения продължат да съществуват под повърхността, сегашният възходящ тренд при благородния метал може да се окаже далеч от своя край.

Засега пазарът изглежда прави точно това, което прави най-добре – дисконтира не днешните новини, а несигурността около утрешния ден.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.