Снимка: iStock

През по-голямата част от последната година инвеститорите спореха не дали Федералният резерв ще намалява лихвите, а колко на брой ще бъдат тези намаления. След заседанието тази седмица обаче този дебат може би приключи.

Първата среща на Федералния резерв под ръководството на новия председател Кевин Уорш изпрати послание, което много пазарни участници тихо подозираха, но малцина бяха напълно оценили в цените на активите. Фед вече не подготвя пазарите за по-ниски лихви. Напротив – започва да подготвя инвеститорите за възможността лихвите да останат високи значително по-дълго, а при определени обстоятелства дори да бъдат повишени отново.

На пръв поглед решението изглеждаше скучно. Федералният резерв остави основната си лихва без промяна в диапазона 3.50%–3.75% за четвърто поредно заседание. Това беше напълно очаквано от пазара. Истинската новина обаче се криеше под повърхността – в новите прогнози, в така наречената „dot plot“ графика и най-вече в това, което липсваше от официалното изявление.

За първи път от години Фед на практика се отказа от традиционната си политика на предварително насочване на пазарите. Така нареченият forward guidance – инструментът, чрез който централната банка сигнализираше бъдещите си намерения месеци предварително – беше премахнат от комуникацията.

Това може да звучи като техническа подробност. В действителност обаче е една от най-сериозните промени в начина, по който Федералният резерв общува с пазарите от времето на финансовата криза насам.

В продължение на години инвеститорите живееха с усещането, че централната банка няма да ги изненада. Вместо това тя внимателно подготвяше пазарите за всяка следваща стъпка. Сега изглежда, че Уорш иска да прекъсне тази практика. Посланието от първото му заседание беше ясно: спрете да се фокусирате върху това какво ще направи Фед и започнете да се фокусирате върху данните.

Това е съвсем различна философия от тази, която инвеститорите свикнаха да виждат при Бернанке, Йелън и Пауъл. Причината е проста – инфлацията отново се превръща в проблем.

Последните данни показват, че индексът на потребителските цени е достигнал 4.2%, което е най-високото ниво за последните три години. Базисната инфлация остава около 3%, а предпочитаният от Фед показател PCE вероятно ще достигне 3.5%.

Тези числа са далеч над целевото ниво от 2%.

Именно затова аргументите за намаление на лихвите започват да отслабват. Ако преди шест месеца инвеститорите очакваха инфлацията постепенно да се върне към нормалните нива, днес реалността изглежда различна. Ценовият натиск остава упорит, а икономиката продължава да показва изненадваща устойчивост.

Трудовият пазар е може би най-голямото предизвикателство пред привържениците на по-ниските лихви. Федералният резерв вече очаква безработицата да остане около 4.3%, което е практически близо до пълна заетост. В същото време прогнозата за икономически растеж беше понижена само леко – до 2.2%.

С други думи, американската икономика не изглежда като икономика, която отчаяно се нуждае от стимулиране чрез по-ниски лихви.

Точно тази комбинация – висока инфлация и стабилен трудов пазар – исторически е създавала сериозни главоболия на централните банки. В подобни ситуации намаляването на лихвите може да се окаже рисковано, защото допълнително стимулира търсенето и засилва инфлационния натиск.

Новата „dot plot“ графика показва колко драматично се е променило мисленето във Федералния резерв.

Само един член на Комитета очаква намаление на лихвите през тази година. Осем членове очакват лихвите да останат непроменени. Трима виждат едно повишение. Петима предвиждат две повишения.

Един дори вижда възможност за четири повишения. Това е фундаментална промяна спрямо очакванията отпреди няколко месеца, когато основният сценарий беше поне едно намаление през 2026 година.

На практика Фед вече не обсъжда кога ще започне следващият цикъл на облекчаване. Все по-често започва да обсъжда дали следващият ход няма да бъде именно нагоре.

Разбира се, важна роля играят и събитията в Близкия изток. Военният конфликт с Иран доведе до рязко поскъпване на енергийните суровини и засили инфлационните очаквания. Макар че през последните дни се появиха признаци на дипломатически пробив и възможност за отваряне на Ормузкия проток, централната банка очевидно не желае да разчита на бързо нормализиране на ситуацията.

Историята показва, че енергийните шокове рядко изчезват незабавно. Дори когато цените на петрола спрат да растат, ефектите върху транспорта, производството и потребителските цени могат да продължат месеци наред.

Това е особено важно, защото инфлацията не беше победена дори преди конфликта.

Много инвеститори гледат на скока в цените на енергията като на временен проблем. Фед изглежда гледа на него като на допълнителен фактор към вече съществуваща инфлационна среда.

Тук се крие и най-голямото предизвикателство пред Кевин Уорш.

От една страна, той трябва да защити независимостта на Федералния резерв в среда на силен политически натиск. От друга страна, трябва да убеди пазарите, че решенията му ще бъдат основани на икономическите данни, а не на политически предпочитания.

Именно затова решението да не публикува собствена прогноза за лихвите изглежда символично. Уорш очевидно иска да бъде възприеман като арбитър, а не като човек, който предварително насочва пазара към определен сценарий.

Какво означава всичко това за инвеститорите?

На първо място означава, че сценарият „по-ниски лихви = по-високи оценки“ вече не може да бъде приеман за даденост. Ако лихвите останат високи по-дълго, компаниите с реални печалби, стабилни парични потоци и разумни оценки ще продължат да изглеждат по-привлекателни от бизнеси, чиито оценки зависят основно от бъдещи обещания.

На второ място, облигационният пазар вероятно ще трябва да преоцени очакванията си. През последната година много инвеститори изграждаха позиции с идеята, че цикълът на намаления е неизбежен. Ако това не се случи, натискът върху дългосрочните облигации може да продължи.

Най-интересната промяна обаче е психологическа. През последните петнадесет години пазарите свикнаха да вярват, че централните банки винаги ще се намесят в подкрепа на активите при първи признаци на проблеми. Първото заседание на Уорш подсказва, че тази епоха може би приключва.

Фед не повиши лихвите тази седмица. Но със сигурност не направи нищо, за да убеди инвеститорите, че намаленията са близо. Именно това беше истинската новина от заседанието.

След месеци, през които всички говореха за предстоящи облекчения, Федералният резерв напомни на пазара една проста истина: ако инфлацията остане упорита, следващият ход може да не бъде надолу.

И точно това е рискът, който Уолстрийт започва да осъзнава.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.