Снимка: iStock

Доналд Тръмп отхвърли последния ирански отговор на американското предложение за мир, като го определи като „напълно неприемлив“. Реакцията му постави под въпрос възможността за бързо дипломатическо решение на конфликта между Съединените щати и Иран, който вече десет седмици разтърсва Близкия изток, нарушава морската търговия и поддържа силно напрежение на петролните пазари.

Изказването на американския президент дойде в момент, когато двете страни формално се опитват да задържат крехко примирие, но реалността в региона говори за друго. Нападения срещу кораби, прехванати дронове и взаимни обвинения между Вашингтон и Техеран поддържат усещането, че прекратяването на огъня е по-скоро временна пауза, отколкото начало на устойчив политически процес.

Според информация, цитирана от Wall Street Journal, Иран е предложил част от запасите си от високообогатен уран да бъдат прехвърлени в трета държава, а друга част да бъде разредена. В същото време Техеран е отказал да демонтира ядрените си съоръжения — условие, което остава в центъра на американските и израелските искания. Иранската полуофициална агенция Tasnim оспори тази версия и заяви, че публикацията не отразява коректно позицията на страната.

Тъкмо в това разминаване се съдържа същината на дипломатическата задънена улица. За Вашингтон въпросът не е само в количеството ядрен материал, а в способността на Иран да възстанови или ускори програмата си при провал на преговорите. За Техеран пък ядрената инфраструктура е елемент от суверенитета и гаранция, че страната няма да бъде принудена към едностранна капитулация под натиска на санкции, военни заплахи и икономическа блокада.

Американското предложение, както е описано в първоначалната информация, е предвиждало Иран да осигури свободно преминаване през Ормузкия проток, а Вашингтон да прекрати блокадата върху иранските пристанища в рамките на следващия месец. Едва след това е трябвало да започнат по-съществени преговори за ядрената програма. Тази последователност разкрива приоритетите на Съединените щати: първо стабилизиране на енергийните маршрути, после връщане към големия стратегически спор.

Ормузкият проток остава ключът към цялата криза. През този тесен морски коридор преминава значителна част от световната търговия с петрол и газ, а всяко сътресение там незабавно се пренася върху цените на горивата, транспортните разходи и инфлационните очаквания. Затова дипломатическите сигнали между Вашингтон и Техеран се четат не само в столиците, но и на финансовите пазари.

Пазарната реакция след думите на Тръмп беше показателна. Доларът засили позициите си спрямо други основни валути, а инвеститорите се насочиха към по-предпазливо поведение. Джейсън Уонг, стратег в Bank of New Zealand, описа началото на седмицата като връщане към режим на избягване на риска. Това означава, че пазарите вече не възприемат дипломатическия процес като достатъчно убедителен щит срещу нова ескалация.

Военната обстановка допълнително стеснява пространството за компромис. Въпреки примирието от 8 април, в неделя дрон удари товарен кораб край Катар и за кратко предизвика пожар на борда. Обединените арабски емирства и Кувейт също съобщиха за прихванати враждебни дронове. Подобни инциденти не само застрашават корабоплаването, но и поставят под съмнение способността на всички участници да контролират силите и съюзниците си на терен.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху внесе още по-твърд тон в картината, като заяви, че войната „не е приключила“. В интервю за предаването 60 Minutes на CBS той подчерта, че според Израел остава работа по разрушаването на иранския ядрен капацитет и премахването на запасите от високообогатен уран. Израелската позиция засилва натиска върху Вашингтон, защото всяко американско отстъпление в ядрените преговори би било възприето в Йерусалим като стратегически риск.

Доналд Тръмп от своя страна се опитва да съчетае две трудно съвместими линии. От една страна, той неведнъж е твърдял, че Иран не бива да получи ядрено оръжие и че Техеран трябва да се откаже от ядрените си амбиции. От друга, администрацията му изглежда има интерес да сложи край на конфликта, който вече влияе върху цените на горивата в Съединените щати и може да се превърне във вътрешнополитически проблем преди изборите за Конгрес през ноември.

В този смисъл думите на Тръмп не са просто дипломатически отказ. Те са и сигнал към американската публика, към съюзниците на Съединените щати и към пазарите, че Белият дом не желае да изглежда слаб пред Иран. В същото време президентът не посочи какви конкретни последици ще има отхвърлянето на иранския отговор. Именно тази неяснота поддържа напрежението: заплахата е изречена, но следващата стъпка остава скрита.

Иранските приоритети, представени от Tasnim, очертават различна рамка на конфликта. Техеран настоява за незабавен край на войната, освобождаване на замразени активи, отмяна на американските санкции върху продажбите на петрол, прекратяване на блокадата в Оманския залив и в крайна сметка иранско управление на Ормузкия проток. Това не е технически отговор по ядрен въпрос, а широка политическа платформа, която търси възстановяване на икономически и регионални позиции.

Енергийните последици вече са сериозни. Конфликтът е довел до смъртта на хиляди хора в Близкия изток и е нарушил пазарите на петрол и газ. Покачването на цените на горивата притиска правителства и потребители по целия свят. Saudi Aramco предупреди, че дори при незабавно отваряне на Ормузкия проток ще са нужни месеци, за да се нормализира пазарът. Това показва, че щетите от кризата няма да изчезнат веднага след евентуално политическо споразумение.

Погледнато по-широко, кризата вече не се изчерпва с двустранния сблъсък между Съединените щати и Иран. Тя включва Израел, арабските държави от Персийския залив, глобалните енергийни компании, валутните пазари и вътрешната политика във Вашингтон. Всеки от тези фактори ограничава възможността за бързо решение и увеличава риска от грешна преценка.

Крехкото примирие може да се задържи само ако страните намерят формула, която едновременно гарантира свободно корабоплаване, ограничава ядрените рискове и дава на Иран поне частичен икономически изход. Засега такава формула не се вижда. Вместо нея има публични заплахи, оспорвани предложения и регионална среда, в която един дрон, една ракета или един погрешно разчетен сигнал могат да върнат конфликта към открита ескалация.

Дипломатическият прозорец все още не е напълно затворен, но се стеснява бързо. Отказът на Тръмп не означава непременно край на преговорите, но показва, че Вашингтон не приема иранските условия като основа за сделка. В следващите дни най-важният въпрос няма да бъде само какво ще кажат двете страни, а дали ще успеят да предотвратят нов инцидент, който да направи политическия компромис невъзможен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.