Снимка: iStock

Европейската централна банка навлиза в един от най-деликатните моменти за паричната политика от последните години. Войната с Иран, поскъпването на енергията и признаците за отслабване на икономическата активност създават трудна комбинация: инфлацията се ускорява, но растежът се задъхва. Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че решението за лихвите няма да бъде механично, а ще зависи от дълбочината, продължителността и последиците от кризата.

Кристин Лагард очерта дилемата пред Европейската централна банка с рядко откровена формулировка: институцията е разкъсвана между риска да реагира твърде рано и риска да реагира твърде късно. Това изречение обобщава не само текущата несигурност около следващото заседание на банката, но и по-широкия проблем пред еврозоната — как да бъде овладяна инфлацията, без да бъде задушена икономика, която вече показва признаци на умора.

Поводът за новото напрежение е войната с Иран и нейното отражение върху цените на енергията. Конфликтът в Близкия изток вече се пренася върху европейската икономика чрез по-скъпи горива, по-високи производствени разходи и нови опасения за веригите на доставки. За централните банкери това е особено неприятен тип шок. Той не идва от прекомерно вътрешно търсене, което може да бъде охладено сравнително ясно чрез по-високи лихви, а от външен натиск върху цените, който едновременно вдига инфлацията и подкопава растежа.

Президентът на Европейската централна банка заяви пред испанската обществена телевизия, че управляващите паричната политика се нуждаят от „много повече данни“, преди да преценят следващия си ход. Това не е обикновена предпазливост, а признание, че икономическата картина се променя по-бързо, отколкото стандартните модели могат да уловят. В подобна среда една грешка в момента на действие може да има висока цена.

Ако ЕЦБ повиши лихвите прекалено рано, тя рискува да засили натиска върху бизнеса, домакинствата и държавните бюджети точно когато икономическата активност започва да отслабва. По-скъпото финансиране може да задържи инвестиции, да натисне потреблението и да влоши перспективите пред индустрията. Това е особено чувствително за страни и сектори, които вече страдат от високите енергийни разходи.

Прекаленото изчакване обаче също носи риск. Ако енергийният шок се пренесе по-дълбоко в икономиката, по-високите цени могат да се закрепят в очакванията на бизнеса и домакинствата. Тогава компаниите ще започнат по-лесно да прехвърлят разходите върху крайните цени, а работниците ще настояват за по-високи заплати, за да компенсират загубената покупателна способност. В такава ситуация инфлацията вече няма да бъде само резултат от по-скъпа енергия, а по-широк процес, който се самоподдържа.

Точно това е сценарият, от който ЕЦБ се опитва да се предпази. Целта на банката остава инфлация от 2 процента в средносрочен план. В момента обаче инфлацията в еврозоната е достигнала 3 процента, а допълнителни повишения не могат да бъдат изключени. Енергийният натиск вече се усеща, а възможността кризата да продължи или да се разшири прави прогнозите особено несигурни.

Решението на ЕЦБ да запази лихвите без промяна на 30 април беше придружено от сигнал, че повишение може да бъде разгледано през юни. Това отвори пространство за различни тълкувания. Част от централните банкери вече звучат по-твърдо. Управителят на словашката централна банка Петер Кажимир определи подобна стъпка като почти неизбежна. Други представители на паричната власт остават по-внимателни и настояват, че е необходимо да се види повече информация за реалните ефекти от кризата.

Разделението не е изненадващо. В нормални времена централната банка може да следи сравнително ясно връзката между инфлация, растеж, заплати и кредитни условия. Сега обаче тази връзка е замъглена от геополитически шок. Войната с Иран може да се окаже кратък, макар и болезнен епизод, но може и да се превърне в продължителен фактор, който трайно повишава разходите за енергия и транспорт. ЕЦБ трябва да вземе решение, преди да има пълна яснота кой от двата сценария се реализира.

Състоянието на германската икономика допълнително усложнява избора. Последните данни показват неочакван спад на индустриалното производство в най-голямата икономика на еврозоната. Това е важен сигнал, защото Германия остава производственото ядро на валутния съюз. Когато германската индустрия отслабва, последствията се пренасят към доставчици, износители, транспортни компании и държави, силно свързани с германските производствени вериги.

На този фон предупреждението на Валдис Домбровскис, че Европа е изправена пред стагфлационен шок, звучи особено тежко. Стагфлацията е една от най-неприятните среди за икономическа политика: цените растат, но икономиката не ускорява, а отслабва. За централната банка това означава, че инструментът ѝ е двуостър. По-високите лихви могат да помогнат срещу инфлацията, но също така могат да задълбочат забавянето.

Пазарите обаче вече до голяма степен залагат на повишение на лихвите през юни и очакват поне още едно движение до края на годината. Лагард призна, че инвеститорите гледат същите данни като ЕЦБ и се опитват да предвидят решенията ѝ. Разликата, по думите ѝ, е в отговорността. Пазарите могат да променят очакванията си бързо, но централната банка трябва да вземе решение, което да върне инфлацията към целта и да запази доверието в паричната политика.

Тази разлика е съществена. Финансовите пазари често реагират на вероятности, настроения и краткосрочни сигнали. ЕЦБ трябва да мисли за последствията от решенията си върху кредитирането, заплатите, инвестициите, ценовите очаквания и политическата стабилност в еврозоната. Затова Лагард настоява, че банката трябва да разбере не само накъде вървят цените, но и как кризата влияе върху непреките разходи и върху преговорите за заплати.

Именно заплатите могат да се окажат решаващият канал. Ако работниците започнат масово да настояват за по-високи възнаграждения, за да компенсират поскъпването на енергията и живота, компаниите ще бъдат изправени пред нов натиск върху разходите. Част от този натиск може да бъде прехвърлен върху потребителите, което би направило инфлацията по-устойчива. В такъв случай ЕЦБ ще има по-силен аргумент за повишаване на лихвите, дори при отслабващ растеж.

Същевременно еврозоната не е еднородна икономика. Енергийните разходи, индустриалната структура, задлъжнялостта и чувствителността към лихвите се различават значително между отделните държави. Решение, което изглежда необходимо за овладяване на инфлацията в една част на съюза, може да се окаже болезнено за друга. Това прави всяко действие на ЕЦБ политически и икономически натоварено, дори когато формално то се представя като техническо.

В следващите седмици ключовият въпрос няма да бъде само дали ЕЦБ ще повиши лихвите през юни. По-важно ще бъде как ще обясни решението си. Ако банката действа, тя трябва да убеди обществото, че инфлационният риск е достатъчно сериозен. Ако изчака, ще трябва да покаже, че забавянето не означава колебание или загуба на контрол. И в двата случая комуникацията ще бъде почти толкова важна, колкото самото решение.

ЕЦБ се намира в момент, в който няма безболезнен избор. Войната с Иран превърна инфлационната картина в движеща се цел, а слабите индустриални данни показват, че европейската икономика не разполага с голям запас от устойчивост. Лагард правилно поставя ударението върху данните, но времето за изчакване не е неограничено. Ако енергийният шок се задълбочи и започне да се пренася към заплатите и по-широките цени, централната банка ще бъде принудена да действа. Ако икономиката се охлади по-рязко, прибързаното затягане може да се окаже грешка. Именно между тези два риска ЕЦБ трябва да намери тесния път към ценова стабилност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.