Снимка: iStock

Джером Пауъл няма да напусне ФЕД като безспорен победител. Неговото управление ще бъде помнено с тежки грешки, трудни решения и един финален сблъсък, който измести разговора от инфлацията към самото оцеляване на институционалната независимост на американската централна банка.

В продължение на години Пауъл избягваше прякото противопоставяне с Доналд Тръмп. Той предпочиташе езика на предпазливостта, институционалната сдържаност и публичната дистанция. Това поведение не беше случайно. Председателят на ФЕД знаеше, че всяка остра политическа реакция може да въвлече централната банка в битка, която тя по правило трябва да избягва. Но натискът от Белия дом постепенно премина границата между политическа критика и заплаха за независимостта на институцията.

Решаващият момент настъпи, когато Министерството на правосъдието на Съединените щати започна действия, възприети във ФЕД като част от по-широка кампания срещу централната банка. Тръмп отдавна настояваше за по-ниски лихви, но този път атаката вече не беше само словесна. Пауъл реши да говори директно пред американската общественост и да обясни, че заплахата от наказателно преследване заради решения по паричната политика засяга не него лично, а принципа, че ФЕД трябва да действа според икономическата оценка на експертите, а не според желанието на президента.

Така последната глава от мандата му промени цялата оценка за неговото управление. До този момент най-големият въпрос беше дали ФЕД е закъсняла с реакцията срещу инфлацията след пандемията. След сблъсъка с Белия дом обаче Пауъл започна да изглежда не само като централен банкер, допуснал погрешна преценка, а и като ръководител, който в критичен момент е отказал да подчини институцията на политически натиск.

Пътят му до този момент беше необичаен. Пауъл не е икономист по образование. Той е юрист, работил във финансовия сектор и в държавната администрация. Именно този профил му помогна да се движи сравнително уверено във Вашингтон, където връзките с Конгреса често са толкова важни, колкото и икономическите модели. Назначаването му за председател от Доналд Тръмп първоначално изглеждаше прагматичен избор. Скоро обаче президентът се обърна срещу собствения си кандидат.

Причината беше проста: ФЕД повишаваше лихвите в момент, когато Белият дом искаше по-бърз икономически растеж. За Тръмп това беше пречка. За Пауъл — изпълнение на мандата на централната банка. Публичните нападки срещу него поставиха началото на нова фаза в отношенията между президентската власт и ФЕД. Натиск, който преди често оставаше зад затворени врати, вече се водеше открито, чрез обиди, заплахи и политически внушения.

Първите години от управлението на Пауъл съвпаднаха с важна промяна в разбирането за пазара на труда. Безработицата в Съединените щати падна до много ниски равнища, но инфлацията не се ускори така, както предвиждаха старите икономически модели. Това позволи на повече хора от уязвими групи да намерят работа. Пауъл видя в този процес доказателство, че ФЕД не трябва да повишава лихвите само заради страх от бъдеща инфлация, ако реалните данни не показват такава опасност.

Тази промяна в мисленето обаче се сблъска с пандемията. През 2020 г. светът навлезе в икономически срив без съвременен аналог. Милиони американци загубиха работа, пазарите се задъхаха, а бизнесът се нуждаеше от незабавна подкрепа. ФЕД реагира бързо и мащабно. Лихвите бяха свалени до нула, финансовата система беше залята с ликвидност, а централната банка създаде извънредни програми за стабилизиране на пазарите.

В онзи момент Пауъл изглеждаше като ръководител, който е научил уроците от предишната финансова криза. Той не чакаше разрушението да се задълбочи, а действаше предварително. Освен това призова Конгреса да използва пълната фискална мощ на държавата, за да подкрепи домакинствата и бизнеса. Политиците отговориха с огромни стимули, които помогнаха за бързо възстановяване на икономиката. Рецесията беше кратка, безработицата се понижи рязко, а потреблението се върна с голяма сила.

Именно там започна и най-големият проблем. Когато икономиката се отвори отново, веригите за доставки все още бяха нарушени, работници не достигаха, а потребителите разполагаха със спестявания и желание да харчат. Цените тръгнаха нагоре. ФЕД първоначално прие инфлацията като временен резултат от пандемични смущения. Това се оказа погрешна и скъпа преценка.

Критиците на Пауъл смятат, че централната банка е останала прекалено дълго в логиката на предишното десетилетие, когато основният проблем беше слабата икономическа активност. Според тях ФЕД е трябвало по-рано да разбере, че комбинацията от огромни бюджетни стимули, ограничено предлагане и силно търсене създава по-траен инфлационен натиск. За милиони американски домакинства тази грешка не беше абстрактна. Тя се прояви в цените на храните, наемите, автомобилите, горивата и ежедневните разходи.

Защитниците на Пауъл посочват, че пандемията обърка прогнозите не само на ФЕД, а и на много правителства, анализатори и централни банки по света. Когато стана ясно, че инфлацията не е временна, ФЕД предприе най-рязкото затягане на паричната политика от десетилетия. Лихвите бяха повишени агресивно, а инфлационният натиск постепенно отслабна. Важното е, че това се случи без тежката рецесия и масова безработица, които мнозина очакваха.

Тъкмо тук наследството на Пауъл става противоречиво. Той сгреши в ранната оценка за инфлацията, но след това успя да избегне най-мрачния сценарий. Икономиката не се срина, трудовият пазар остана устойчив, а ФЕД запази поне част от доверието, че може да върне ценовата стабилност. Въпреки това инфлацията остана над целта от 2 процента твърде дълго, което ще тежи върху историческата оценка за управлението му.

Проблемите не свършиха с цените. Регионалната банкова криза през 2023 г. разкри слабости в надзора. Фалитът на Silicon Valley Bank и сътресенията около други кредитори поставиха въпроса дали ФЕД е следила достатъчно внимателно рисковете в банковата система. Централната банка успя да предотврати по-широка финансова зараза, но съмнението за пропуски остана.

Етичните скандали също удариха репутацията на институцията. Случаи, свързани с инвестиции и търговия на представители на ФЕД, принудиха Пауъл да въведе по-строги правила. Това беше необходимо, но не премахна напълно усещането, че централната банка трябва да бъде по-прозрачна и по-взискателна към собствените си хора.

След завръщането на Тръмп в Белия дом напрежението навлезе в още по-опасна фаза. Президентът атакуваше Пауъл лично, поставяше под съмнение решенията му и настояваше за политика, която да обслужва по-бърз растеж и по-ниски разходи по кредитите. В същото време администрацията насочи вниманието си към вътрешни теми във ФЕД, включително ремонта на сградата на централната банка. Постепенно спорът за лихвите започна да изглежда като по-широка кампания за подчиняване на институцията.

Особено тревожен беше опитът за отстраняване на управителя Лиса Кук по недоказани обвинения за ипотечна измама. Такъв ход нямаше прецедент в американската история и показа колко далеч може да стигне политическият натиск. За Пауъл това беше сигнал, че битката вече не е за едно или друго решение на ФЕД, а за самото право на централната банка да действа независимо.

Решението му да остане като управител след края на председателския си мандат е необичайно и спорно. Но то има ясна логика. Пауъл не иска да остави незабавно свободно място, което Белият дом може да запълни с човек, по-склонен да следва президентските желания. Той твърди, че няма намерение да бъде председател в сянка, но присъствието му във ФЕД ще има символична и практическа тежест.

Наследникът му Кевин Уорш ще поеме институция, която едновременно трябва да довърши борбата с инфлацията и да защити своята автономия. Уорш вече критикува Пауъл за забавената реакция след пандемията и обещава промени в политиката и комуникацията. Но много скоро ще се изправи пред същия основен проблем: президент, който иска по-ниски лихви, и централна банка, която не може да си позволи да изглежда като продължение на Белия дом.

Затова историческата оценка за Джером Пауъл няма да бъде еднопластова. Той няма да бъде запомнен само като председателя, подценил инфлацията. Няма да бъде запомнен и само като човекът, превел американската икономика през пандемичен срив. Най-вероятно името му ще остане свързано с момента, в който ФЕД беше поставена под пряк политически натиск, а нейният председател реши да се противопостави публично.

Пауъл оставя след себе си труден баланс от грешки и устойчивост. Управлението му показа колко уязвима може да бъде паричната политика в свят на пандемии, войни, скъсани вериги за доставки и агресивна политическа поляризация. Но показа и друго: когато независимостта на централната банка бъде поставена под въпрос, мълчанието вече не е неутралност, а риск.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.