Снимка: iStock

Пазарите отново навлизат в опасната зона, в която геополитиката започва да доминира над фундаментите, а Ормузкият проток постепенно се превръща не просто във военна точка на напрежение, а в най-важния икономически риск за глобалната система.

Последните сблъсъци между американски и ирански сили в региона доведоха до нов скок в цените на петрола, като сортът Брент за кратко се доближи до 103 долара за барел, а американският WTI се изкачи към 96 долара. На пръв поглед реакцията на фондовите пазари изглежда сравнително спокойна, тъй като фючърсите върху S&P 500, Nasdaq и Dow Jones отстъпиха умерено. Но именно това спокойствие започва да изглежда все по-подозрително.

Истинският проблем не е самият военен инцидент. Истинският проблем е, че пазарът постепенно започва да приема блокадата на Ормузкия проток като почти нормализирано състояние, докато икономическите последици от подобен сценарий тепърва започват да се натрупват. Това е изключително опасна фаза, защото инвеститорите често реагират най-слабо именно когато рискът преминава от краткосрочен шок към структурен режим.

Ормузкият проток не е просто географска точка. През него преминава приблизително една пета от глобалния петролен поток. Когато този маршрут бъде нарушен, ефектът не остава ограничен само до енергийния сектор. Той започва да се разпространява като верижна реакция през транспортните разходи, инфлацията, индустриалното производство и в крайна сметка потреблението.

Точно това започва да тревожи пазарите в момента. През последните месеци инвеститорите изградиха сценарий, според който Федералният резерв постепенно ще започне да намалява лихвите, инфлацията ще се успокоява, а икономиката ще избегне тежко забавяне. Но петрол над 100 долара поставя под въпрос почти всички тези допускания едновременно.

Историята показва, че устойчиво високи цени на енергията рядко остават изолиран проблем. През 70-те години именно петролният шок превърна инфлацията в структурен проблем за десетилетие. През 2008 г. петролът достигна 147 долара малко преди глобалната финансова криза. През 2022 г. енергийният шок беше основният двигател зад най-агресивния цикъл на повишаване на лихвите от десетилетия насам. И в трите случая първоначалната реакция на пазарите беше подценяване на риска.

Сегашната ситуация е още по-сложна, защото идва в момент, когато икономиката вече започва да се охлажда. Данните за американския трудов пазар показват забавяне на ръста на заетостта, а малките компании в САЩ започват да съкращават персонал с най-бърз темп от години. Това означава, че икономиката навлиза в по-крехка фаза точно когато цените на енергията отново започват да се покачват.

Пазарът на акции засега изглежда относително устойчив основно поради две причини. Първата е огромната концентрация на капитал в няколко технологични гиганта, свързани с изкуствения интелект. Втората е надеждата, че конфликтът ще остане ограничен и няма да прерасне в по-мащабна регионална ескалация. Но тук се появява фундаментален проблем. Пазарите вече са оценили почти перфектен сценарий за технологичния сектор, докато геополитическият риск остава силно подценен.

Особено интересна е реакцията на петрола. Въпреки фактическата блокада и военните действия, цените все още остават далеч под нивата, които бихме очаквали при пълно прекъсване на потоците през Ормуз. Това показва, че инвеститорите все още вярват, че ситуацията е временна. Но ако конфликтът се задържи по-дълго, пазарът може да бъде принуден много рязко да преоцени риска.

Тук започва и по-големият структурен проблем за Европа. За разлика от САЩ, Европа остава нетен вносител на енергия и е много по-чувствителна към подобни шокове. Високите цени на петрола действат като скрит данък върху индустрията и потребителите. Германската индустрия вече показва признаци на отслабване, а компании с висока енергийна зависимост постепенно губят конкурентоспособност.

Същевременно американската икономика остава относително по-защитена благодарение на собственото си енергийно производство. Именно това е една от причините американските пазари все още да изглеждат по-устойчиви спрямо европейските. Но дори САЩ не могат напълно да избегнат ефекта от продължителен петролен шок. По-високите цени на горивата директно удрят потребителските разходи, които са основният двигател на американския растеж.

Това поставя Федералния резерв в почти невъзможна ситуация. Ако инфлацията отново започне да се ускорява заради енергията, централната банка ще има много по-малко пространство за намаляване на лихвите. Но ако икономиката едновременно започне да се охлажда, рискът от стагфлационен сценарий ще се увеличи значително.

Именно това започва да плаши най-големите институционални инвеститори. Не самата война, а комбинацията от по-висока инфлация, по-слаб растеж и ограничена способност на централните банки да реагират. Това е средата, в която традиционният модел „лоши новини = по-ниски лихви = ръст на акциите“ започва да се разпада.

Интересното е, че пазарът все още не показва истинска паника. Волатилността остава сравнително контролирана, а технологичните акции продължават да привличат капитал. Но подобни фази често са най-опасните, защото създават илюзия за стабилност точно преди по-рязко движение.

Истинският риск вече не е дали ще има още един военен инцидент. Истинският риск е, че глобалната икономика постепенно навлиза в среда, в която енергията отново започва да определя макроикономическия цикъл. А това е нещо, което пазарите почти бяха забравили през последното десетилетие.

Ако Ормузкият проток остане ограничен по-дълго време и петролът се задържи устойчиво над 100 долара, тогава настоящото напрежение няма да бъде просто поредната геополитическа криза. То може да се превърне в началото на нов инфлационен режим, който ще промени оценките на активите, корпоративните маржове и самата логика на глобалните пазари през следващите години.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.