Снимка: iStock

Илон Мъск очевидно е решил да пренесе амбициите си в една от най-трудните, най-скъпите и най-затворените индустрии в света — производството на авангардни чипове. По информация от среди, запознати с процеса, негови приближени вече са се обърнали към водещи доставчици на оборудване за полупроводниковата индустрия, за да изискат ценови оферти и срокове за доставка на ключови машини и компоненти. Това е първият по-осезаем знак, че проектът Terafab, който доскоро звучеше като още една грандиозна идея на милиардера, започва да придобива оперативни очертания.

Търсенето е насочено към компании от най-висок ранг в световната верига за производство на чипове, сред които Applied Materials, Tokyo Electron и Lam Research. Контактите не се изчерпват само с тях. Екипът около Terafab е разговарял и със Samsung Electronics, която по данни от публикацията вместо да влезе в схемата по начина, по който е поискано, е предложила друг вариант — да предостави по-голям производствен капацитет за Tesla в подготвяното си предприятие в Тейлър, щата Тексас. Самият факт, че подобни разговори се водят, показва, че проектът вече не е само концептуален разказ, а опит за изграждане на реална индустриална основа.

Онова, което прави ситуацията особено показателна, е стилът, с който се движи процесът. По данни на източници, представители на Мъск са настоявали за изключително бързи оценки, като в някои случаи са искали оферти в рамките на дни, при това с минимална яснота какви точно продукти ще бъдат произвеждани. На един доставчик например е било поискано в празничен ден да подготви разчет до следващия понеделник. Посланието е било ясно: Мъск иска всичко да се случва със „скоростта на светлината“. Тази управленска култура не е нова за неговите компании, но в света на полупроводниците тя се сблъсква с индустрия, в която ускорението има твърди физически, инженерни и логистични граници.

Проектът Terafab се представя като съвместна инициатива между Tesla и SpaceX, а крайната му цел е толкова амбициозна, че граничи с индустриална утопия. Идеята е да бъде изградена система за производство на чипове, която един ден да осигурява по 1 терават годишна изчислителна мощ. Това е мащаб, който би пренаредил не просто конкурентната карта, а самата архитектура на глобалната технологична икономика. От подобно производство би трябвало да се захранват бъдещите нужди на компаниите на Мъск в области като изкуствен интелект, хуманоидна роботика, автономни превозни средства и дори космическа инфраструктура.

Зад тази визия стои едно все по-често повтаряно опасение в големите технологични среди: светът може да не успее да произведе достатъчно чипове за идващата вълна от изчислителни нужди. Големите инфраструктурни играчи вече влагат колосални средства в центрове за данни и изчислителни мощности. Това изостря натиска върху пазара на памети, ускорители и специализирани чипове. Мъск отдавна дава сигнали, че според него индустрията не увеличава капацитета си достатъчно бързо, за да отговори на търсенето, което ще дойде от системите за изкуствен интелект. Terafab изглежда именно като опит да се отговори на този проблем не чрез изчакване, а чрез вертикално овладяване на цялата верига.

И тук започва истинският сблъсък с реалността. Tesla има опит в проектирането на собствени чипове за системите си за подпомагане на управлението, но компаниите на Мъск никога не са произвеждали самите полупроводници. А производството на най-съвременни чипове не е просто следваща стъпка след дизайна. То е отделна цивилизация — с изключително сложни процеси, огромни капиталови разходи, години за строителство и дълъг период за достигане на стабилен добив и качество. Това е свят, в който лидерството се измерва не само в идеи, а в десетилетия натрупан опит, процесна дисциплина и контрол върху микроскопични отклонения, които могат да провалят цели производствени линии.

Планът предвижда първата конкретна стъпка да бъде пилотна линия в Остин, свързана с вече съществуващата индустриална база на Tesla. Посоченият начален капацитет е обработка на 3000 пластини месечно. Целта е силициевото производство да започне до 2029 година, а след това да следва постепенно разширяване. Дори в най-умерен прочит това е колосално предизвикателство. Анализатори от Bernstein оценяват, че подобен проект би могъл да изисква между 5 трилиона и 13 трилиона долара капиталови разходи. Подобни числа сами по себе си обясняват защо дори в средите, които по принцип не подценяват Мъск, се говори за начинание на ръба на възможното.

Скептицизмът в сектора не е израз на консервативен инстинкт, а на познаване на материята. Главният изпълнителен директор на Taiwan Semiconductor Manufacturing посочи пределно ясно, че изграждането на нов завод отнема две до три години, а след това са нужни още една до две години, за да се постигне ефективно увеличение на производството. С други думи, няма преки пътища. Това е едно от малкото изречения, които обобщават цялата индустрия: полупроводниците не търпят магическо ускорение, без значение колко силна е волята на предприемача.

И все пак Мъск има едно сериозно предимство, което не може да бъде пренебрегнато. Неговата кариера е изградена върху серия от начинания, които първоначално са изглеждали нереалистични. SpaceX превърна частната космическа индустрия в реалност, каквато малцина вярваха, че е възможна. Tesla успя да направи електрическия автомобил масов и желан продукт в момент, когато пазарът гледаше на него със снизхождение. Именно затова част от наблюдателите избягват окончателни присъди. Те не твърдят, че Terafab ще успее в първоначалния си мащаб, но и не бързат да обявят проекта за фантазия.

Вероятно истината се намира между двете крайности. Възможно е Мъск никога да не достигне очертания сега индустриален размах. Възможно е обаче да постигне по-скромна, но все пак стратегически значима позиция в сектора — например чрез пилотно производство, специализирани чипове за собствените си компании или частично интегриране на веригата при конкретни продукти. Подобен резултат би бил далеч под гигантската риторика, но все пак би имал сериозно значение за технологичната независимост на неговата екосистема.

Пазарът вече реагира на тези сигнали. Акциите на Tokyo Electron поскъпнаха осезаемо в Токио, а новината даде тласък и на други производители на оборудване за полупроводниковата индустрия. Това движение е повече от спекулативна еуфория. То показва, че дори само възможността за нов играч с мащаба и финансовата тежест на Мъск е достатъчна, за да промени настроенията в сектор, който живее от капацитет, дългосрочни поръчки и огромни капиталови цикли.

Въпросът сега не е дали Илон Мъск има достатъчно дързост. Това никога не е било съмнително. Същественият въпрос е дали дързостта може да бъде преведена на езика на индустрия, в която всеки етап изисква технологична прецизност, координация между десетки доставчици и години търпение. Terafab засега е по-скоро настъпление в начален стадий, отколкото завършена индустриална стратегия. Но вече е достатъчно реален, за да бъде възприеман сериозно.

Точно затова тази история заслужава внимание. Не защото обещава бърз пробив, а защото показва как кризата в чиповете и апетитът за изчислителна мощ тласкат най-амбициозните предприемачи към нова вертикална интеграция. Ако Terafab се окаже успешен дори частично, това може да промени баланса между дизайнерите на чипове, производителите и крайните потребители на изчислителна мощ. Ако се провали, ще остане като още едно доказателство, че има индустрии, в които мащабът на мечтата не е достатъчен.

Засега най-точното определение за Terafab е следното: това е проект, който звучи като предизвикателство към самата физика на съвременната индустрия. А в света на Илон Мъск тъкмо такива проекти обикновено са най-опасни за подценяване.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.