Снимка: iStock

Еуфорията около изкуствения интелект навлезе във фаза, в която обещанията започват да се сблъскват със счетоводството. През последните години технологичните компании, доставчиците на чипове и големите лаборатории за изкуствен интелект изградиха впечатляващ разказ: новата технология ще повиши производителността, ще намали разходите, ще ускори разработването на продукти и ще създаде цели нови пазари. Този разказ все още е силен. Но към него вече се добавя по-неудобен въпрос: кой ще плати сметката, докато обещаните ползи се материализират?

В следващите месеци някои от най-големите лаборатории за изкуствен интелект, включително OpenAI и Anthropic, се очаква да излязат на публичните пазари при оценки, близки до 1 трилион долара всяка. Alphabet търси капитал чрез пазара на акции и дълг, за да финансира огромните си разходи за изкуствен интелект. По-стари технологични компании като Hewlett Packard Enterprise, Dell Technologies и Nokia също се възползват от вълната, защото всяка мащабна експанзия на изкуствения интелект изисква сървъри, мрежи, оборудване, центрове за данни и софтуерна инфраструктура.

На пръв поглед картината изглежда като начало на нов индустриален цикъл. Всички участници на пазара се надпреварват да заемат позиция, преди изкуственият интелект да се превърне в основна инфраструктура на световната икономика. Инвеститорите плащат високи оценки, компаниите увеличават капиталовите си разходи, а ръководителите говорят за преобразяване на бизнеса. Зад тази фасада обаче се натрупва по-сложна реалност. Изкуственият интелект наистина е полезен, но в много случаи се оказва твърде скъп, твърде труден за измерване и твърде зависим от бъдещи ползи, които още не са ясно видими в отчетите.

Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг защитава агресивно тезата, че възвръщаемостта от инвестициите в изкуствен интелект ще бъде изключителна. Той дори определи като „луди“ онези, които поставят под въпрос потенциала на технологията да донесе огромни печалби. Подобна увереност е разбираема от позицията на компания, която се превърна в най-големия символ на бума. Nvidia доставя ключовите чипове, без които големите модели трудно могат да бъдат обучавани и използвани в промишлен мащаб. Но увереността на доставчиците не отменя тревогите на клиентите.

Именно при корпоративните потребители започват да се появяват най-важните предупредителни сигнали. Uber наскоро въведе ограничения върху използването на инструменти за програмиране с изкуствен интелект от служителите си, след като компанията изчерпа целия си годишен бюджет за такива технологии само за няколко месеца. Walmart ограничи употребата на инструмент за създаване на таблици и презентации, като се отказа от модела, при който служителите разполагат с неограничен брой токени. В друг случай неназована компания е похарчила неволно 500 милиона долара за токени само за един месец, след като е въвела Claude на Anthropic за служителите си, без да постави достатъчно строги лимити.

Тези примери показват промяна в начина, по който бизнесът преживява изкуствения интелект. В ранната фаза много компании насърчаваха служителите си да използват новите инструменти колкото е възможно повече. В някои организации се появи дори вътрешна култура на максимално потребление, при която активното използване на изкуствен интелект се възприемаше като доказателство за модерност, производителност и лична инициативност. Но колкото повече заявки се изпращат към моделите, толкова по-висока става цената.

Проблемът се крие в самата икономика на технологията. Много услуги с изкуствен интелект се таксуват според потреблението. Всяка заявка, всеки генериран текст, всяка редакция на код, всяко обобщение, всяка неуспешна проба и всяка халюцинация имат измерима цена. На практика това е софтуер, който прилича на комунална услуга: колкото повече го използваш, толкова по-голяма е сметката.

Доскоро този разход често оставаше скрит. Много служители използваха изкуствен интелект чрез абонаментни планове с фиксирана цена или чрез пилотни програми с ограничен бюджет. Така реалната цена на токените не се виждаше ясно на управленско ниво. Сега, когато компаниите внедряват агенти, инструменти за програмиране и вътрешни системи за хиляди служители, разходите вече са достатъчно големи, за да попаднат директно на бюрото на финансовия директор.

Консултантската компания Bain & Company формулира проблема в доклад със заглавие, което казва почти всичко: бюджетът за изкуствен интелект расте, но възвръщаемостта не го догонва. Според анализа някои компании отчитат намаление на разходите с 10 до 20 процента след внедряване на изкуствен интелект. В същото време много други продължават да влагат повече средства, преди реалните спестявания да са се появили напълно. Това е инвестиция, но и залог. Част от корпоративния свят плаща днес за ефективност, която очаква да получи утре.

Привържениците на по-оптимистичната теза имат своите аргументи. Според тях бизнесът все още се намира в експериментална фаза, в която компаниите не винаги измерват правилните показатели. Изкуственият интелект може да не намалява незабавно бюджета, но да увеличава обема и качеството на свършената работа. В творческите индустрии например целта може да не е по-евтино производство на същото съдържание, а създаване на повече визуални истории със същия бюджет. Това е различна форма на възвръщаемост, която традиционните финансови показатели невинаги улавят веднага.

Подобна логика важи и за научноизследователската дейност, програмирането и разработването на продукти. Тим Рокташел, съосновател на Recursive Superintelligence, посочва, че много компании все още нямат нужните умения да интегрират изкуствения интелект правилно. OpenAI и Anthropic вече отговарят на този проблем, като наемат повече инженери, които работят директно с клиенти и им помагат да използват технологията по-ефективно. При правилно внедряване изкуственият интелект може да позволи на малки екипи да постигат резултати, за които преди са били нужни стотици специалисти.

Точно тук се намира същината на напрежението. Изкуственият интелект може да бъде мощен ускорител, но не е магическо решение, което автоматично превръща всяка компания в по-ефективна организация. За да работи добре, той изисква данни, процеси, контрол, обучение, интеграция със съществуващите системи и ясно разбиране къде добавя стойност. Без това внедряването му лесно се превръща в скъпа демонстрация на модерност.

За пазарите този въпрос е критичен. Ако OpenAI, Anthropic и други водещи компании излязат на борсата при оценки около 1 трилион долара, инвеститорите ще трябва да повярват не само в технологичния им потенциал, но и в способността им да превърнат огромното потребление в устойчиви приходи. Високите оценки предполагат, че корпоративните клиенти ще продължат да харчат агресивно и че разходите ще бъдат оправдани от ясна възвръщаемост. Ако все повече компании започнат да ограничават потреблението, както направиха Uber и Walmart, тази теза ще стане по-уязвима.

Това не означава, че бумът на изкуствения интелект непременно е балон, готов да се спука. По-вероятно е секторът да навлезе в по-зряла фаза, в която ентусиазмът ще бъде заменен от дисциплина. Компаниите ще започнат да питат кои инструменти наистина повишават производителността, кои само създават разходи и как да се поставят граници на потреблението, без да се убива иновацията. Доставчиците от своя страна ще трябва да докажат, че продуктите им не са просто впечатляващи, а икономически защитими.

Най-големият риск за индустрията не е, че изкуственият интелект няма да бъде полезен. Рискът е, че полезността му може да се окаже по-трудна за превръщане в печалба, отколкото пазарът в момента предполага. Между обещанието за „безумна“ възвръщаемост и реалността на месечните фактури има пространство, в което ще се реши съдбата на следващата фаза от технологичния цикъл.

Сметката за изкуствения интелект вече пристига. Компаниите няма да се откажат от технологията, защото потенциалът ѝ е твърде голям. Но те ще започнат да я използват по-трезво, по-измеримо и по-взискателно. Това може да е здравословен момент за целия сектор. След първоначалната еуфория идва изпитанието, което отличава трайната технологична промяна от временната пазарна мания: способността да се докаже стойност не в презентации, а в реални резултати.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.