Снимка: iStock
Йеменските хути обявиха, че са атакували два петролни танкера в Червено море, с което откриха нов фронт в конфликта между САЩ и Иран и поставиха под риск един от основните алтернативни маршрути за износ на петрол от Персийския залив.
Британският център за морски търговски операции съобщи, че капитанът на танкер е докладвал за удар югозападно от саудитския пристанищен град Ал Шукайк. Саудитска Арабия не потвърди веднага нападението.
Атаките идват в момент, когато корабоплаването през Ормузкия проток остава сериозно нарушено. Червено море се превърна във важен обходен маршрут за част от петролните доставки, особено за Саудитска Арабия, която може да насочва суровината към терминали по западното си крайбрежие.
Новата заплаха повиши цената на петрола сорт Брент с до 2,5% до над 96 долара за барел – най-високото равнище от началото на юни.
Втори стратегически маршрут е поставен под риск
Хутите са подкрепяна от Иран въоръжена групировка, която контролира значителна част от северен Йемен. Те вече показаха способност да нарушават търговското корабоплаване чрез ракети, дронове и бързоходни лодки.
Нападенията им срещу кораби в Червено море започнаха след началото на войната в Газа и доведоха до сериозно намаляване на трафика през Суецкия канал. Атаките бяха прекратени след примирие през май 2025 г., но сега групировката отново заплашва да блокира корабите, свързани със Саудитска Арабия.
Червено море е част от основния морски маршрут между Азия и Европа. Корабите преминават през пролива Баб ел Мандеб, продължават на север и достигат Суецкия канал.
Ако компаниите отново започнат да избягват района, те ще трябва да изпращат корабите си около южния край на Африка. Това увеличава продължителността на пътуванията, разходите за гориво и цените на застраховките.
Още по-сериозен риск би възникнал, ако движението бъде ограничено едновременно през Червено море и Ормузкия проток. Подобен сценарий може да засегне значителна част от световния износ на петрол и да предизвика нов ценови шок.
САЩ нанесоха удари за дванадесета поредна нощ
Малко след съобщенията за атаките в Червено море американското Централно командване обяви приключването на дванадесета поредна нощ на удари срещу Иран.
Американските сили са атакували складове за ракети и дронове, обекти за крайбрежно наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Според Вашингтон целта е да бъде намалена способността на Иран да атакува граждански и търговски кораби.
При предходната серия удари е бил използван и стратегически бомбардировач B-1. Това би било първото участие на такъв самолет в последната фаза на конфликта и знак, че САЩ разширяват мащаба на военната операция.
Американските сили са поразили и военен обект в близост до северозападния ирански град Табриз. Това е първата известна атака в района след новата ескалация, започнала преди около две седмици.
Иранските власти съобщиха и за удари в западните райони Абданан и Човар, близо до границата с Ирак. Противовъздушната отбрана е била активирана и над столицата Техеран.
Вашингтон заплашва мостове и електроцентрали
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е подложен на тежки удари, но все още не е готов да подпише споразумение.
Той повтори заплахата да бъдат атакувани ирански мостове и електроцентрали, ако Техеран продължи нападенията срещу кораби в Ормузкия проток.
Иран предупреди, че подобна стъпка ще доведе до удари срещу инфраструктура и енергийни съоръжения в региона, в които САЩ имат интереси.
Подобна размяна на атаки може да разшири войната отвъд военните обекти и да засегне електроснабдяването, транспорта, производството и износа на енергийни суровини в няколко държави.
Техеран заяви и че всяко нападение срещу ядрените му обекти или друга чувствителна инфраструктура ще бъде последвано от „мощен удар“.
Един от спорните обекти е планината Пикакс, за която САЩ и Израел подозират, че е свързана с иранската ядрена програма. Иран определя твърденията като изкуствено създадено оправдание за нова агресия.
Преговорите остават блокирани
Въпреки усилията на Пакистан и Катар двете страни не показват готовност за връщане към преговорите.
Иранският вътрешен министър Ескандар Момени посети Пакистан, но след срещите не беше съобщено за конкретен напредък.
Иранското вътрешно министерство заяви, че в момента не се водят преговори, а единствено се разменят послания. Позицията на Техеран е, че САЩ са нарушили временното споразумение от 17 юни и първо трябва да изпълнят поетите ангажименти.
Вашингтон от своя страна настоява, че ударите ще продължат, докато Иран не отвори напълно Ормузкия проток и не прекрати нападенията срещу търговското корабоплаване.
Техеран не показва намерение да се откаже от контрола върху движението през протока. Иранските власти разглеждат стратегическия воден път като основен инструмент за натиск върху САЩ и техните съюзници.
Четирима американски военнослужещи са загинали
Конфликтът взема все по-големи жертви и сред американските сили.
Пентагонът потвърди, че 28-годишен сержант, обявен по-рано за изчезнал, е загинал при нападение срещу военновъздушна база в Йордания. С това броят на загиналите американски военнослужещи през последната седмица достигна четирима.
Тръмп присъства на връщането на телата на част от загиналите във военната база в Дувър, щата Делауеър.
Иран твърди, че последните американски удари са убили повече от 50 души и са ранили над 500.
Точните данни за жертвите и пораженията трудно могат да бъдат независимо потвърдени, тъй като боевете се водят на широка територия, а двете страни представят различна информация за резултатите от атаките.
Войната вече струва на САЩ 37,5 млрд. долара
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че военната операция срещу Иран досега е струвала на Вашингтон около 37,5 млрд. долара.
Сумата включва въздушните удари, разполагането на военни сили, защитата на бази и операции за гарантиране на корабоплаването.
Разходите вероятно ще продължат да нарастват, ако САЩ увеличат броя на ударите и бъдат принудени едновременно да защитават корабите в Ормузкия проток и Червено море.
Вашингтон ще трябва да разпредели военноморски и противовъздушни сили между два отделни кризисни района, докато същевременно защитава базите си в Ирак, Йордания, Кувейт и други държави.
Скъпият петрол се превръща в политически проблем
Икономическите последици от войната вече се усещат от американските потребители. По-високите цени на петрола повишават разходите за гориво, транспорт и производство.
Това създава проблем за Тръмп и Републиканската партия преди междинните избори през ноември. Проучванията показват недоволство от управлението на икономиката и конфликта, което може да застраши контрола на републиканците върху Конгреса.
Тръмп заяви, че цените на петрола ще се понижат и дори могат да паднат под равнищата отпреди войната, но не посочи конкретен срок или механизъм.
Пазарът засега реагира в обратната посока. Всеки нов удар срещу танкер, пристанище или енергийна инфраструктура увеличава риска за доставките и добавя допълнителна премия към цената на петрола.
Конфликтът вече излиза извън Персийския залив
Атаките на хутите показват, че войната с Иран може да се разшири географски и да засегне втори стратегически маршрут за световната търговия.
Докато Ормузкият проток е ключов за износа от Персийския залив, Червено море и Суецкият канал са основната връзка между азиатските и европейските пазари.
Едновременното нарушаване на двата маршрута би увеличило цените на енергията, транспортните разходи и инфлацията в световен мащаб.
За Саудитска Арабия ударите в Червено море са особено опасни, тъй като ограничават възможността страната да използва западните си пристанища като алтернатива на Ормузкия проток.
За Европа новата ескалация означава по-скъпи доставки на петрол, по-дълги маршрути за стоки от Азия и допълнителен натиск върху инфлацията.
Дипломатически пробив засега не се очертава. САЩ подготвят още удари, Иран отказва да отстъпи от контрола върху Ормуз, а хутите вече показват, че са готови да атакуват петролния трафик в Червено море.
Така конфликтът постепенно се превръща от двустранна военна кампания в регионална криза с пряко отражение върху глобалната икономика.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
Volkswagen ускорява разработването на автономни автомобили в Китай
Хутите атакуваха петролни танкери в Червено море и разшириха конфликта с Иран
Перфектната буря: Петролът поскъпва, облигациите поевтиняват AI отчетите разочароват!
Корекцията при AI акциите може да се окаже най-добрата новина за бичия пазар
Nokia надмина прогнозите благодарение на бума при центровете за данни
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.14 | ▼0.36% |
| USDJPY | 163.87 | ▲0.48% |
| GBPUSD | 1.33 | ▼0.44% |
| USDCHF | 0.82 | ▲0.31% |
| USDCAD | 1.41 | ▲0.04% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 51 823.20 | ▼1.14% |
| S&P 500 | 7 427.42 | ▼1.36% |
| Nasdaq 100 | 28 501.30 | ▼2.19% |
| DAX 30 | 24 834.10 | ▼1.62% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 64 704.00 | ▼2.12% |
| Ethereum | 1 884.09 | ▼2.56% |
| Ripple | 1.10 | ▼3.30% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 92.28 | ▲5.11% |
| Петрол - брент | 94.24 | ▲3.63% |
| Злато | 4 052.01 | ▼1.95% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 697.75 | ▼1.21% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 108.08 | ▼0.31% |
| Germany Bund 10 Year | 124.12 | ▼0.25% |
| UK Long Gilt Future | 85.92 | ▼0.77% |