Снимка: iStock

Понякога най-опасните промени на финансовите пазари не идват под формата на криза, а под формата на свобода. Точно така може да бъде описано решението на американските регулатори да премахнат т.нар. Pattern Day Trading Rule – правилото, което повече от две десетилетия ограничаваше активната дневна търговия за инвеститори с по-малки сметки.

От 4 юни това ограничение официално започва да отпада, а брокерите ще разполагат с до 18 месеца, за да адаптират системите си към новите правила.

На пръв поглед това изглежда като победа за индивидуалните инвеститори. По-малко ограничения. По-свободен достъп до пазара. Повече възможности за участие. В свят, в който финансовата демократизация се превърна почти в идеология, подобна стъпка изглежда логична.

Но историята подсказва, че зад тази привидна свобода може да се крие нещо доста по-сложно. Причината е една проста статистика, която трудно може да бъде пренебрегната. Около 95% от дневните трейдъри губят пари.

Това не е мнение на брокер или песимистичен анализатор. Това е изводът на множество академични изследвания, проследяващи реалните резултати на стотици хиляди инвеститори. Данните показват, че едва около 5% успяват устойчиво да реализират печалба, а още по-малка част успяват да генерират доходност, която оправдава вложеното време, риск и стрес.

С други думи, дневната търговия е една от малкото дейности в света, при която огромното мнозинство от участниците са убедени, че са над средното ниво, въпреки че математически това е невъзможно.

Това не е случайност. Пазарът е състезание срещу едни от най-добре оборудваните институции в света. От едната страна стоят индивидуални инвеститори с лаптоп и мобилно приложение. От другата страна са хедж фондове, маркетмейкъри, високочестотни алгоритми и професионални трейдинг бюра, които инвестират милиарди долари в инфраструктура, данни и технологии.

Много хора подценяват колко трудно е всъщност да се правят пари чрез краткосрочна търговия.

За да бъде успешен един дневен трейдър, той трябва да бъде прав не веднъж, а два пъти. Първо трябва да прецени правилно кога да влезе в позиция. След това трябва да прецени правилно кога да излезе. И двете решения трябва да бъдат взети в среда на огромен информационен шум, висока емоционална натовареност и непрекъснато променящи се пазарни условия.

Това е причината толкова много инвеститори да стават жертва на добре познати поведенчески капани.

Те продават печелившите позиции твърде рано, защото се страхуват да не загубят натрупаната печалба. В същото време задържат губещите позиции твърде дълго с надеждата, че пазарът ще се обърне в тяхна полза. Резултатът е парадоксален: малките печалби се реализират бързо, а големите загуби се оставят да растат.

Именно затова дългосрочните данни изглеждат толкова обезкуражаващи. Множество проучвания показват, че дори активните инвеститори, които не губят пари, често изостават значително от широкия пазар. Докато S&P 500 исторически носи средна годишна доходност от около 10% преди инфлация, много активни трейдъри генерират резултати под този праг, въпреки че поемат значително по-висок риск и отделят несравнимо повече време.

Това поставя интересен въпрос. Ако правилото е съществувало именно за защита на инвеститорите, защо регулаторите решиха да го премахнат?

Отговорът е по-нюансиран, отколкото изглежда. Оригиналното правило беше създадено след краха на дотком балона през 2000–2001 година. Тогава регулаторите се опитаха да ограничат прекомерната спекулация, като поставят праг от 25 000 долара за активна дневна търговия.

Логиката беше проста. Ако инвеститорът разполага с по-голям капитал, вероятно има повече опит, по-добро разбиране на риска и по-висока способност да понесе загуби.

На практика обаче системата създаде редица проблеми. Хиляди инвеститори не разбираха правилото, получаваха ограничения по сметките си и често бяха принудени да увеличават капитала си само за да получат достъп до желаната стратегия.

Така се появи един парадокс. Вместо да учат с малки суми, много инвеститори бяха принудени да поемат по-голям риск още в самото начало. Това е една от основните причини за промяната.

Но фактът, че правилото е било несъвършено, не означава автоматично, че последствията от премахването му ще бъдат положителни. 

Всъщност времето на тази промяна е особено интересно. Тя идва в момент, когато американският пазар се намира близо до исторически върхове. Изкуственият интелект предизвиква нова инвестиционна еуфория. Обемите при опциите достигат рекордни стойности. Социалните мрежи са пълни с истории за бързо забогатяване. Компании поскъпват с 20%, 30% или дори 40% за дни.

Това е среда, която психологически насърчава спекулацията. А когато към подобна среда бъде добавен по-лесен достъп до дневна търговия, резултатът често е рязко увеличаване на активността на инвеститорите точно в момент, когато рискът започва да расте.

Историята многократно е показвала, че най-големите вълни от нови участници рядко се появяват близо до пазарни дъна. Те почти винаги се появяват близо до периоди на силен оптимизъм.

Това не означава, че предстои срив. Но означава, че премахването на ограничението вероятно ще увеличи броя на хората, които ще опитат да печелят от краткосрочни движения на пазара. А статистиката подсказва, че огромното мнозинство от тях ще открият по трудния начин колко сложно е това занимание.

В известен смисъл новото правило не променя фундаменталната реалност. То просто премахва една врата.

От другата страна на тази врата обаче пазарът остава същият. Същите алгоритми. Същите институции. Същата конкуренция. Същите психологически капани. И същата статистика, според която около 95% от дневните трейдъри в крайна сметка губят пари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.