Снимка: Istock

Тонът в глобалната автомобилна индустрия се промени. Това, което преди две години звучеше като притеснение за ценова конкуренция, днес се формулира като въпрос на индустриално оцеляване. От Детройт до Щутгарт изпълнителни директори използват все по-директни определения за китайските производители – „екзистенциална заплаха“, „нечестно предимство“, „системен риск“.

В основата на тревогата стои проста икономика.

Китайските автомобилни производители разполагат с две структурни предимства: значително по-ниска капиталова цена и съществено по-ниски разходи за труд. В много случаи производствени мощности и индустриални паркове се финансират пряко или косвено от държавни и регионални власти. Това означава, че капиталовите разходи за нов завод в Китай могат да бъдат близки до нула от гледна точка на корпоративния баланс.

Вторият фактор е трудът. Разходите за работна ръка в Китай остават между една четвърт и една пета от тези в САЩ и Западна Европа. В комбинация с локализирана батерийна верига и мащаб в производството на електромобили, това създава ценова структура, с която традиционните производители трудно могат да се конкурират без защита.

В Съединените щати защитата идва чрез мита и регулаторни ограничения върху китайски технологии и софтуер. Но в Европа картината е по-сложна.

През последната година китайските производители увеличиха пазарния си дял в Европа до приблизително 6 процента – почти двоен ръст спрямо предходната година. Това се случва въпреки въведените мита върху китайските електромобили, които достигат над 35 процента. Хибридните модели обаче в голяма степен останаха извън най-строгите ограничения, което позволи на част от китайските марки да запазят ценово предимство.

За европейските производители рискът не е само пазарен, а структурен.

Германските и френските автомобилни групи функционират в икономическа среда с високи енергийни разходи, строги трудови регулации и амбициозни климатични цели. В същото време те трябва да финансират преход към електромобилност, софтуерни платформи и автономни технологии – инвестиции, които изискват десетки милиарди евро.

Китайските конкуренти вече разполагат с мащаб в производството на батерии, интегрирани вериги за доставки и вътрешен пазар, който им позволява да оптимизират разходите преди експанзия в чужбина. Когато вътрешният пазар започне да се насища, естествената посока е агресивно разширяване към Европа, Латинска Америка и Канада.

Това поставя Европейския съюз пред стратегически избор.

От една страна, ЕС е изградил идентичността си върху отворена търговия и конкуренция. От друга страна, автомобилната индустрия остава ключов работодател и технологичен стълб, особено в Германия, Франция и Италия. В този контекст някои ръководители призовават за по-активна индустриална политика – включително стимули за автомобили, произведени в Европа, чрез въглеродни бонуси или зелени субсидии, които едновременно да подпомогнат климатичните цели и да защитят местното производство.

Дебатът вече не е само за митата.

Той е за правилата на играта. Ако една икономика субсидира производството, а друга разчита на пазарна дисциплина, резултатът е асиметрия. В краткосрочен план европейските потребители печелят от по-ниски цени. В дългосрочен план обаче индустриалната база може да отслабне.

Особено тревожен е ефектът на „плъзгащия се наклон“. Ако една държава отвори врата за значителен обем китайски електромобили, натискът върху съседните пазари нараства. Веригите за доставки, дилърските мрежи и ценовите очаквания се пренастройват. Това не е еднократен шок, а постепенна ерозия на ценовата структура.

Европейските производители не са пасивни. Някои проучват партньорства с китайски технологични компании, особено в областта на батериите и софтуера. Други ускоряват локализацията на производството и инвестират в по-евтини платформи за масовия сегмент. Но времето е ключов фактор. Китайските марки вече печелят разпознаваемост и доверие в ценово чувствителни сегменти.

Глобалната автоиндустрия влиза в нова фаза, в която конкурентоспособността не се измерва само чрез дизайн или бранд, а чрез индустриална екосистема. Контролът върху батерийната верига, достъпът до евтин капитал и мащабът на вътрешния пазар се превръщат в стратегически оръжия.

Въпросът пред Европа не е дали китайските производители са конкурентоспособни. Това вече е факт. Въпросът е дали континентът може да защити индустриалната си основа, без да изостави принципите на свободната търговия.

За инвеститорите това означава едно: автомобилният сектор в Европа вече не е просто цикличен. Той е геополитически.

И когато индустрията започне да използва думи като „екзистенциална заплаха“, пазарът трябва да слуша внимателно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!